Роботите – дойде ли им времето

2

И последните фермери – говедовъди, скептици и традиционалисти, макар и скрито, все повече започват да си мислят за поставяне на робот. То няма и друг начин. При наличието на сегашните работници, трудно ще се върви напред. Още по-лошото е и това, че макар и некадърни, тези работници си стоят по фермите и чакат сякаш най-критичния момент за да обявят на  фермера, че напускат. Фермерите, тогава започват да вършат всичко във фермата сами. То е ясно, че това ще е до време.
И спасението остава робота.
Преди няколко години, когато Полша преодоля кризата, нейните гастарбайтери напуснаха холандските ферми, в които бяха незаменими доячи. Холандците решиха, че могат всичко, но само след един месец „клекнаха“ и потърсиха помощта на роботите.
Информацията, която имаме е от два източника. Малко се разминава, но става ясно, че през последните няколко години процента на роботи във фермите е между 40 и 60%. Разбира се, това се случва, като фермерите влизат в различни програми.

В Русия, консервативна доскоро за такива екстри, след като се увери, че доенето не е само да сложиш чашките на цицките и тя тръгна по този път. Независимо от по-големия избор на работна ръка, хората започнаха да си слагат роботите.

В Германия вече има ферма, за която писахме с над 40 робота.
У нас от доста години се правят „опити“ да стартират роботите, но по ред причини, като най-голямата е може би липсата на сервиз доскоро, доведе до закриването на роботите. В момента имаме информация, че работят няколко робота в страната, но и още няколко започват да се изграждат. В една от мерките може да се участва за роботизиране. Имайки в пред вид, какво се случва в Европа, още отсега трябва да се подсигури старт и за роботизиране в нашата страна.
Това означава Схема за държавна помощ за роботоризиране на фермите. И сервиз ще има, и специалисти по роботите ще има, и курсове за обучение ще има.

Това ще стане защото нямаме друг избор, в противен случай сме зад борда.

Решихме, в няколко материала да ви разкажем за роботите. В тези метериали няма да говорят експертите. В тях ще дадем думата, на фермер-говедовъд, минал през началните мъки с робота и стигнал до благоденствието и работи с такъв.
– “Казвам се Маркус Вагнер. През юни 2015 г. слижихме робот за доене. Имах много въпроси относно различните доилни системи, но не намерих много отговори в интернет. Това наистина ме развълнува. За да не се налага да търсите толкова много за общи въпроси, създадох тази страница с моите преживявания.

Как работи роботът за доене?

Когато кравата влезе в робота, вратата се затваря. След това концентрираният фураж пада в купа за хранене. Концентрираният фураж също може да бъде течен, например глицерол или пропиленгликол.

Кравите влизат в робота за доене главно поради концентрираната храна, а по-малко поради натиска на млякото във вимето. Концентратът е за кравите, като шоколад за хора. Когато кравата е в робота, той пропуска вимето с лазер, ултразвук или термовизионна камера. После поставя чашките  за доене върху вимето и започва да се дои  кравата.

Преди доене, чашките се почистват. В зависимост от модела, роботът ги почиства  с четки или в чаша.

Ако дебитът на млякото падне под определена стойност на минута, роботът за доене освобождава кравата .

Колко крави може да  дои робота на ден?

Доенето отнема средно около 8-9 минути за крава. Времето на доене се определя от следните фактори:

  • Продължителност на слагане на чашките:
    • ако кравата непрекъснато се движи, роботът може да не уцели веднага цицките.
    • ако гърдите са под ъгъл, те могат да бъдат прегънати по време на приготвянето и трябва повторно да се пробва;
    • ако кравата свали чашките за доене, те трябва отново да бъдат поставени

Ако приемем, че робота  два пъти дневно има основно почистване и няколко краткосрочни почиствания, тогава кравите имат достъп до робота 22,5 часа на ден. Когато кравите имат свободен достъп до робота, те често влизат в него за да търсят фураж.  Роботът ги отхвърля веднага, но това струва малко време.

Ако млечният резервоар за млякото и роботът не се почистват едновременно, тогава свободното време за доене вече е около 21.5 часа този ден. Можете да решите проблема с буферен резервоар, който струва няколко хиляди евро. Когато резервоара се почиства, тогава млякото влиза   в буферния резервоар.

 До следващия прием на мляко, буферният резервоар остава неизползван.

Разделянето на 22,5 часа, на времето за издояване на една крава – 8 минути, дава около 169 доенета  на ден. В роботизирания обор кравите трябва да доят около 2,3 до 2,6 пъти на ден.

Ако искате да използвате робот максимално, можете да вземате млякото на  около 60-65 крави на ден

Govedovad.com

Всички права запазени. Позоваването на Govedovad.com е задължително

2 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР