Родилни мъки при Хуманното отношение

0

Мярка 14 за прилагане на  „Хуманно отношение към животните” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се „роди” след, като прекрачихме с голям зор всички всички „препятствия”.
Бяха необходими няколко години, докато фермерите успяха да убедят тогавашните управляващи, че тази мярка трябва да бъде отворена. Имаше много предложения, писания, искания. По едно време дори се пусна и мита, че за тази помощ има възможност да се получат и до 500 евро, което, ако беше станало, фермерите щяха да направят доста неща по фермите.

Първоначално за субсидиране дори бяха определени само животни, които излизат на паша. След внасянето на доклад от НСГБ, до различните комисии, работещи по тази мярка, към нея бяха включени и животните отглеждани свободно-боксово.

В крайна сметка, помощта се изразява до 50 евро на животинска единица годишно, за кандидатстващите по мярката.
Наредба 4, която е водеща по изпълнението в рамките на повече от 25 страници дава и указанията. Оказа се, че и това не е достатъчно и се включи чек листа, която крие и много „подводни” камъни.
Нашите фермери напатили се през годините от участието си в различни мерки и програми, сякаш бойкотираха тази мярка.
Само 611 подадени заявления.
Веднага след това започнаха и „родилните напъни”. Че то дневници ли не бяха, броене, заснемане, пътни листи, одобряване на обекти, абе всичко, което може да ти се случи, ако ползваш субсидии.
Дойде и деня на вземането на детето от болницата /разбирай одобряването за получаване на помощта/.
Успяха от „родилния дом” да се измъкнат едва 140-150 ферми. След, като се разнесе „рева” на останалите, още 160 ферми бяха одобрени за субсидиите. Имаше странни осъждания. БАБХ дава становище, че фермата отговаря, проверяващите, които не са ветеринарни лекари казват, че не отговаря. За системата която обработва данните няма да говорим. И там пропуски. При извършване проверките от БАБХ за издаване становище за пригодност на фермата за включване в Мярката има въпроси, които въобще не са засегнати в Наредбата. Отговорите им обаче, веднага стават „подводни” камъни и „кораба” на фермера, ако попадне върху тях, е потънал.
Един от въпросите е – минали ли са обучение фермера и персонала, ако има такъв. Никъде в Наредбата не е споменато, че трябва да има такава квалификация. Никъде не е казано, кой и как трябва да се обучава персонала. Но това си е „камък” направо. Ако утрешния ден пристигне „учителя” от Разплащателната агенция и поиска „домашното” и ученика, но фермера” го няма, какво ще стане.
Досещате се нали.
Крайно време е и не само в този случай, да си играем на учители  и ученици. Трябва взаимно да си помагаме, за да можем да усвоим повече средства за животновъдството. Фермерите, също трябва да си знаят, че пускането на паша, еди колко си дни, че това не означава, че животните не трябва да бъдат хранени. Това не означава, че при доенето не трябва да се спазват всички правила. Това не означава, че в оборите трябва да е пълно с тор и мръсен въздух.

НСГБ ще внесе официално писмо до новоизбраната комисия за отстраняване недоста-тъците в Наредбата и синхронизиране работата на институциите, за изглаждане и пълно информиране по въпросите от чек листата.
На първо място, въпросът за обучението на изпълнителите и фермерите.
Govedovad.com

ОСТАВИ КОМЕНТАР