Родопско късорого говедо – кое си ти

0

Родопското късорого говедо е примитивна порода говедо, отглеждана в планината Родопи в България. Представителите на породата са издръжливи на местните условия и сравнително невзискателни към храната.

Родопското късорого говедо е една от най-примитивните форми породи говеда и по своите физически характеристики се доближава повече до фосилното домашно говедо отглеждано в неолита, отколкото до съвременните породи говеда.
Заедно с албанското и южно черногорското говедо, формира групата на последните представители на праисторическото брахицерно говедо в Европа. До началото на XX век представители на породата са развъждани в чисто състояние в планинските и полупланински региони на Родопите. По-късно обаче те биват кръстосвани с представители на други български и европейски породи говеда.

Разпространение

Породата е отглеждана от дълбока древност в района на Родопите, които се характеризират с неблагоприятни условия по отношение на отглеждане на говеда. Районът се характеризира с оскъдната си паша и пресечения релеф, към който животните са се приспособили. Днес породата е слабо разпространена. В повечето случаи не е в чиста форма, а е резултат от кръстоски. След започване работа на Асоциацията за развъждане на местните породи говеда броят на кръстоските все повече намалява.

Характеристика

Тялото е дребно и компактно като масата на кравите е 180 – 250 kg., а височината при холката е 90 – 110 cm. Тези показатели я правят и една от най-дребните породи говеда в Европа. Биковете са по-едри, с маса 350 – 400 kg. и височина при холката 115 – 125 cm. Главата е средно голяма, тясна и суха и пропорционална на тялото. Профилът ѝ е леко вдлъбнат, а очните орбити изпъкнали. Рогата са тънки, нежни и крехки. Цветът на космената покривка е различен като преобладават животни с червено-кафяв косъм. Срещат се и със сиво-кафяв, сиво-жълт и черен цвят. Имат светъл пръстен около носното огледало, а гърба е с по-светла линия.

Краката са тънки, с добре развити стави и сухожилия, добре поставени с правилна постановка. Копитата са много здрави със здрав копитен рог.

Вимето е примитивно, често асиметрично и в много случаи наподобява на козе. Цицките са малки и конусообразни като задните цицки са значително по-добре развити от предните. Кожата на вимето е тънка, мека и еластична.

Мускулатурата на тялото е суха и плътна, а космената покривка е нежна.

Стопаните са селектирали породата с млечно направление. Месодайните ѝ качества са лоши. Продуктивността по отношение на млякото  е ниска, но съпоставена към телесната маса (на 100 kg. жива маса)  е относително висока. Млечността варира в рамките на 400 до 2000 литра.

Родопското късорого говедо е устойчиво към редица заболявания характерни за района, в които се среща. Представителите му са със спокоен нрав и са сравнително дълголетни.

източник: Уикипедия


Развъдната работа с Родопското късорого говедо се базира на предложените от нас (Николов и Стоянов, 2002) принципи на развъдната работа с местните автохтонни породи, приети като задължителни за страната след включването им в “Инструкция за водене на развъдната работа при съхраняване на месните (аборигенни) породи в България ” на МЗГ и ИАСРЖ (2003).

Основна цел на развъдната работа – запазване на генофонда на породата.

 Единствен метод на развъждане – чистопородно развъждане на основата на поддържаща селекция.

 Задача на поддържащата селекция – съхраняване на генетичното разнообразие чрез: -изключване на прогресивен отбор по какъвто и да е признак, недопускане на неконтролирано или принудително родствено съешаване.

 Единствената възможна форма на отбор – стабилизиращ отбор по основни биологични качества, осигуряващ типичността и преживяемостта на породата

Новокаменната епоха или неолит (от гръцки neos – „ново“ и lithos – „камък“ или нова каменна епоха) е последния период от каменната епоха. Това е най-ранната фаза на уседнал живот и наличие на земеделска дейност при отделните човешки общества. По българските земи тя е между 7-мото и 4-то хил. пр. Хр.,[1] но другаде, напр. в Близкия изток обществата започват да обработват земята ок. 1000 – 1500 години по рано

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР