Нашите професори, нашите учени – академик Цено Хинковски

3

Една нова рубрика на Govedovad.com.
Защо правим това.
Защото нашите животновъди и обществото трябва да знаят за нашите академици, професори, нашите преподаватели  и научни работници, които са допринесли за развитието  животновъдство. Това са хората, които са поставяли основите, тези които са сложили ред в селекцията и сегашните учени, които при доста трудни условия правят не малко за нашата наука.
Нашите читатели, особено по-младите  трябва да знаят кои са академик Цено Хинковски, академик Рада Балевска. Плеядата от професори в овцевъдството, които създадоха много от нашите породи – професорите Райчев, Ралчев, Тянков, Веселин Лазаров, Димитър Танев, Лазарина Михайлова и още много други.

Свързани статии:

На живо – история на овцевъдството

Ще се опитаме да ви запознаем с приноса в науката на тези светила. Ще разкажем за всеки. Няма да забравим и сега действащите професори и научни работници.
И за да не забравим някой от тях, ще бъдем благодарни на всеки от вас, който ни пише, за кой иска да чете публикация в нашия сайт. Ще бъдем благодарни на всеки от вас, който ни разкаже неизвестни случки, и ни предостави материали и снимки за нашите учени в животновъдството.

Govedovad.com


академик Хинковски

Академик Цено Хинковски

Точно такъв специалист и човек трябва на нашето животновъдство сега. Човек, който може да тропне по масата, да отиде и убеди високите етажи на властта, че този проект може да стане. Човек, който винаги вървеше напред, мачкаше всичко по пътя си, но постигаше целите си.
Съвременниците на 70-80 години на миналия век, много добре си спомнят, че дотогава у нас на мода беше руската наука по отношение на генетиката и селекцията. Най-вече в овцевъдството, защото повечето ни тогавашни професори бяха специализирали в Русия, пък и времето беше такова.

Академик Хинковски, след приключване специализацията си в САЩ през 1974 г разчупи ледовете и заедно с руските постижения, наложи и най-доброто от Запад. Все пак по него време имаше “желязна стена“ и представяйте си, колко трудно му е било на академика.
Връщайки се от специализацията в България започна да се прави високопродуктивно говедовъдство. Построиха се няколко за отглеждане на крави комплекса тип „Пеперуда“. Създадоха се големи телеугоителни стопанства. За месеци направихме депата за агнета без майки, отглеждани с мляко. Изникнаха къмпинги с клетки за отглеждане телетата на открито. Изготвиха се програми за бъдещето развитие, дори едната програма за овцевъдството беше доста амбициозна – до 15 млн. овце в страната.
Участвахме в нея заедно с проф. Илия Димитров.
След техническите подобрения, дойде ред и на селекцията. Започна се с внос на чистопородни животни от породите Холщайн, Кафяво швейцарско, Джерсей и др. Въведоха се схемите на хибридизация, които сега са табу за нашата селекция. Създаде се млечна популация от три-четири породи за мляко, в планината започна населването  с месодайни говеда. В репродукцията водеща стана трансплатацията на ембриони. Мисля, че имаше 15 овомобила. Всичко това ставаше по идея на академика и изпълняваше под негов контрол.
С какво обайваше и печелеше този човек.
Говореше точно и ясно. Предлагаше веднага вариант за решаване на проблема. Огромни контакти в чужбина. Когато влизаше в ЦК на партията, водещите люде му ставаха на крака.

През 1974 г, само десетина дена след като почнах работа, ме командировах в Котел на една среща на овцевъдите. Залата пълна, печката гори, беше зима. Въобще и не бях чувал за академика. Дадоха му думата и той започна да говори за Херабилитета. Освен, че говореше и пишеше формули по дъската. Мисля, че написа две дъски с формули. Дали са бели верни никой и не разбра, защото този метод беше съвсем нов за него време.
За първи път тогава академик Хинковски заговори за аборигенните породи. Сегашните автохтонни трябва паметник да му направят, сега въобще нямаше да ги има, защото беше започнала асимилационна политика спрямо тях. Тогава той каза, запомнил съм го много точно: – “Ще дойде време, когато ще ни трябва един ген да подобрим нещо. Ще бръкнем в тези стари овце, които ще съхраним и ще си го вземем“. Всичко беше много образно. Не знам досега дали сме „бъркали“ и ползвали за нещо тези породи, но това трябва да стане. Инак за какво ги гледаме.
Именно в Котел се взе решение за реставрация на старите породи. Бяха определени няколко – Котленска, Старопланинска, Каракачанска и може би още една-две. Сега след 45 години от онова време, на терена идват все нови автохтонни породи.

Академик Хинковски държеше изключително много да се свърши работата в срок и разбира се – качествено.
През 1984 г бях комендант на Националната изложба в Сливен. Беше юбилейна. Подготовката започна от януари. Всяка събота, директорите на най-големите аграрни предприятия се събираха на изложбеното място в Сливен и даваха отчет за свършеното. Един директор на едно НПО не дойде на поредната среща на изложбата и на другия ден беше уволнен.
За заслугите му по отношение на науката не мога да ви кажа много, защото нашата работа беше повече на терен. Но зная, че екипа който той изгради, от млади учени, се наложи за онова време и като наука и като ръководство.
Дано скоро да дойде такъв академик за да се размърдаме.

 Михаил Михайлов


Цено Хинковски е роден на 29 август 1927 г. в с. Борован. Член е на РМС от 1942 г., а на БКП от 1949 г. През 1950 г. завършва Софийския университет. През 1953 г. започва работа като научен сътрудник към Института по животновъдство в Костинброд.
Специализира генетика при Нобеловия лауреат проф. Херман Мюлер в САЩ. Член на Световната федерация на генетиците.
Основните научни приноси на акад. Цено Хинковски са в областта на популационната, клетъчната и молекулната генетика с приложение в селекцията, развъждането и репродукцията в животновъдството, основани на постиженията на съвременните биотехнологии, методи за изкуствено осеменяване. Автор и съавтор на ценни породи и вътрепородни генетични структури – Североизточна тънкорунна порода овце, Северобългарски коридел, Българска синтетична популация високо млечни овце, Българска бяла порода кози и Българска Мура биволи.
Директор на Института по Животновъдство, Костинброд и генерален директор на Научно обединение говедовъдство и овцевъдство. Главен научен секретар на Селскостопанска академия (1973 – 1976) и председател на Селскостопанска академия (1981 – 1992). Носител на редица наши и чуждестранни награди и отличия, между които: Димитровска награда, орден „Кирил и Методий“, „Заслужил деятел на науката“ и орден „Стара планина“. Бил е заместник-председател на Изпълнителния комитет на ЦС на НАПС. Член-кореспондент на БАН, член на Академията на селскостопанските науки на СССР, на Селскостопанската академия на ГДР, Заместник председател на световната асоциация на биволовъдите.Почива на 26 май 2013 г. в София.

 Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

 

 

 

3 КОМЕНТАРИ

  1. СВЕТЪТ НЕ ЗАПОЧВА ОТ НАС, ТАКА ЧЕ ВСЕКИ КЛОН НА НАУКАТА ТРЯБВА ДА Е ЗАПОЗНАТ С ПОСТИЖЕНИЯТА НА ПРЕДШЕСТВЕНИЦИТЕ, ЗАЩОТО НИЕ СМЕ ИМАЛИ ГОЛЕМИ УЧЕНИ И ДЕЙЦИ В СЕЛСКОТО СТАПАНСТВО И ЕДИН ОТ ТЯХ Е АКАД. ЦЕНО ХИНКОВСКИ. ТОЙ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ ЗНАЕШЕ ДА ПОСТАВЯ АКТУАЛНИ И ВАЖНИ ЗАДАЧИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ ИНСТИТУТИТЕ, КАКТО И СРОКОВЕ И КАЧЕСТВО НА РАЗРАБОТКИТЕ.

  2. Имах честа да го познавам. Той беше еродит и професионалист отстояващ позиции.

ОСТАВИ КОМЕНТАР