2018 г – Лабиринта краве мляко

0

Не е наша работа, да правим подобни анализи. Има специалисти, има хора на които им плащат за това. Нашите читатели обаче се нуждаят от такива анализи, така че, ще направим анализа от наша гледна точка. Официалната  информацията, относно производството на мляко е изключително малко – само един лист, но като го завъртим наляво и надясно, може да се получи нещо.

Старта на кампания “краве мляко 2018 г”, започна с 252 000 бр. крави, което е с 20  000 бр по-малко от началото на 2017 г. Колко юници са влезли в основно стадо и са се отелили, един Господ знае, но не са толкова много, защото в графа юници за разплод от-до две години се мъдри цифрата 38 000, която е крайно недостатъчна дори за поддържане на стадото.
Дойните крави се отглеждат в 24 142 стопанства, което означава по 10 бр. в стопанство. Разбира се, че това е чисто статистически.
Имаме над 360 стопанства, в които се отглеждат над 100 крави и други 900 от 50 до 100 крави. Именно в тези стопанства се отглеждат около 130 000 бр крави и те дават основното количество мляко. На практика това са основните млекопроизводители.
В производството обаче участват още над 20 000 стопанства с малък брой крави.

Традиционно, най-голям дял в общия добив на краве мляко заема Южен централен район – 27,3%, следван от Югоизточен – 19,5% и Североизточен – 17%. Най-малък е делът на добитото краве мляко в Югозападен район – 7,2%. И не подценявайте Северозападен район. По производство почти е настигнал  Североизточен район, разликата е само няколко хиляди тона.

 Колко е  произведеното  мляко.
Бъдете сигурни, че никой не може да каже.
У нас, общото количество мляко, се получава от това – предадено и обработено в мандрите. За това мляко има абсолютно всички изискуеми документи. Освен това справката се изготвя от Агростат. В тази справка, обаче влиза и закупеното от чужбина мляко. Тази цифра също я няма в справката, но количествата не са кой знае колко големи, така че, няма да се отрази много на анализа.

Другото мляко, което трябва да се добави към преработеното – е млякото продадено от млекоматите. И те не са кой знае колко много, но все пак млякото е регистрирано. Третата страна към която отива мляко, това са фермите, които работят по Наредба 26 и имат право да правят директни продажби. И тези количества не са много. Четвъртият източник е продажбата на мляко за изхранване на животните. Едно упражнение, което го играха някои, за да достигнат до заветните 4-ри или 2-ва тона. Но и тези количества не са кой знае какви. Има и пето мляко, това което се използва от фермерите за нужди на семейството. За определянето на това мляко има специални изследвания и формули за да се разбере колко е то.

Най-прави в лабиринта, са отсечките на млякото продавано от млекомат и това предадено на мандрите.

През 2018 г в предприятията са влезли официално и са преработени  629 899 т краве мляко. Това е в повече с 54 666 т в сравнение с 2017 г.
Ако вносът на мляко през годината е по-малък от този през 2017 г, това говори за един много добър резултат. Кривата на производството на мляко по месеци съвпада с тази през 2017 г. Най продуктивен е месец май, когато са влезли в мандрите 63 796 т. Подобна е и ситуацията през 2017 г, когато пиков  пак е месец  май с 58 784 т.
Следва месец април за 2018 г с 58 895 т и юни с 57 064 т за 2017 г. След май, независимо, че климатичните условия бяха изключително благоприятни, започва намаление на продукцията от 5 000 до 2000 т през различните месеци, за да стигнем до 43 952 т през декември. Тази цифра е равна на тази през декември 2017 г.

Намалението се дължи вероятно на прекратилите дейност млечни ферми, защото техния брой хич не е малък.

Увеличението на млякото през 2018 г се дължи на два фактора. Това е изискването на Наредба 3 за 4000, 2000 и 1600 кг за различните схеми и второ, което не трябва да го изпускаме – увеличението на средната продуктивност в много от нашите водещи ферми. За пример фермата на фамилията на Минчо Иванов от Кортен – със средна дневна млечност от 36 кг. Става дума не за десет крави, а за 1000 бр.

Това мляко, което официално е минало и обработено в предприятията е и официалното мляко, което сме консумирали през годината, като се разбие на глава от населението,  се пада по 90 кг мляко на човек и ако към него прибавим тези 20% от вносни млечни продукти, отиваме на 110 кг. Все пак да не забравяме, че имахме програми за достигането на 240 кг мляко на човек.

Сега вече навлизаме в лабиринта наречен мляко.
В Аграрния доклад се казва, че през 2017 г сме произвели 939 978 т. За тази година цифрата ще е подобна.

Задаваме въпроса, къде са отишли тези над 300 000 т мляко, което не е влязло в мандрите.

Една част от това мляко вероятно е продадено чрез млекоматите и някой и друг производител, който работи по наредба 26. Но това е на боб зърно.
Къде е отишло останалото мляко.
Вариант едно – е употребено за собствена консумация – правилно, но не е логично. Тук отиваме на близо 3000 кг на човек в едно четиричленно фермерско семейство – казахме, че имаме над 24 000 говедовъдни ферми.
Вариант две – с това мляко да се изхранва цялото селско население. По последните данни на статистиката, по селата живее 30% от населението. Ако е така, това означава, че всеки селски жител консумира по 150 кг мляко плюс тези 110 кг от магазините, което пак не е реално.
Остава третия вариант – или нерегламентирана продажба  или преработка и продажба на млечни продукти пак нерегламентирано.

Интересна е таблицата за Дейността на млекопреработвателните предприятия в България. Имаме увеличение на пакетираните пресни млека. И то с близо 10 000 т. Това увеличение е добре и показва, че или сме почнали да консумираме повече пресни млека, или просто сме се справили с конкуренцията на вносните млека. Киселото мляко запазва производството от миналата година и най голямо увеличение имаме при производството на сирене – с цели 6000 т.

Следва последния лабиринт, от които, поне засега няма излизане. За годината, средно на човек се падат по 10 кг сирене. Това означава, по-малко от един килограм на месец за храна. И въпреки това, сирене колкото искаш – в къщите, в складовете, по рафтовете. Вероятно сиренето идва от коридорите на лабиринта.

Бяхме решили анализа да свършва с изводи. Решихме, че ще е по-добре да си ги направите вие самите.
Ако някой се реши да премине през лабиринта, сме готови да му дадем трибуна.

 

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

ОСТАВИ КОМЕНТАР