ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /9/

0

Четейки за тези събития, случили се преди 100 години и се питаме, това не се ли случва и в днешно време. Сега няма много животни по селата и едва ли някъде има общински разплодници. Но се сблъскваме с другия парадокс. Навремето руският професор овцевъд М.Ф.Иванов беше казал – “Добрият коч е половин стадо”. Сега коча не го броим за нищо. Вместо тези разплодници, които ще доведат новата генетика и нов потенциал, не получават субсидия, само заради факта, че са от мъжки пол. На това място, може би е най-правилно да поместим едно изказване на един от водещите ни говедовъди преди 100 годи Георги Хлебаров – „ Да се осланяме на държавата, това означава да проспим десетки години, и то години съдбоносни. Работа, огромна работа ни предстой! Тази работа, която цели да повдигне нашия поминък, няма кой да я извърши, трябва вие сами да се заемете с нея.

 

  Наистина, всеки от вас поотделно нищо не  може да направи. Но ако се организирате в сдружения, в развъдни сдружения, ако вие образувате говедовъдни, коневъдни, овцевъдни и др. кооперативни дружества, за 10 години вие можете да направите много повече, отколкото би направила държавата със своите негодни за творческа работа общини в продължение на 50 години”.

Разбира се, че има добри държавници, но като цяло определението е точно. Още по-точен е призива към фермерите да могат сами да се оправят. И накрая, човека казва за организациите: – “Трябва да има силна, мощна и дърпаща напред обединена организация на животновъдите”.
Нямаме такава. Математически, ако изчислим, ще се разбере, че сме още 1920 г.

Govedovad.com

У К Р Е П В А Н Е Т О

През 1915 г. България беше въвлечена в Общоевропейската война. Войната продължи до 1918 г., а фактически с последствията си трая дълги години след това. Основните говедовъдни дружества бяха замрели, а добитъка им – занемарен и изнемощял, така, както бяха занемарени всички селски стопанства на връщащите се от фронта войници. Състоянието на говедовъдството и на говедовъдните дружества по онова време беше правдиво описано от видния деятел – животновъд д-р агр. Ас. Георгиев в статията му „ Един излет до с. Дерманци “. В статията пише следното:

„ Въпреки че в селото има над 1250 крави, то няма нито един общински бик освен един биволски. Частни бици има по на 2-3 години около 50 в селото, но през миналата година общината, която имала предвидени 40 000 лв. за покупка на бик, не е могла да купи нито един, тъй като не са намерени подходящи и годни за целта. Заплодяването на кравите става от частни бици, но съвсем безразборно. При това положение е много ясно какво може да се получи. Намират се и съзнателни стопани, които предпочитат един известен бик, за който плащат до 200 лв. за скачка, но един бик не е достатъчен за селото. При повдигнатото съзнание на населението тук би могло да се направи много, но липсва ръководство.

В желанието си да използва целият говежди материал за повдигането на говедовъдството бившият агроном в Червен бряг, а после в Плевен Минко Стоев е основал тук през 1914 г. говедовъдно дружество. Благодарение на силната заинтересованост на местното население това дружество е могло да обедини около 140 члена с над 350 крави. Голямата дейност, която е проявил М. Стоев чрез честите си беседи, упътвания, пролетни прегледи и др., е оставила много добри спомени между населението, но днес вярата в помощта на агрономите е разколебана. С какво доволство селяните разправят за изложбата през 1915 г.!

Но щом престанал да идва М. Стоев, престанало и дейността на дружеството. То на име наистина съществува, но дейност никаква не се  проявява, ако се счита за дейност продажбата на един бракуван бик, станал вече негоден от миналото лято. Друг бик дружеството няма, макар членовете да имат над 350 крави. След М. Стоев дружеството не е извършило нито един пролетен преглед и изобщо нищо не е направено. Липсата на ръководно лице тук се чувства извънредно много. В началото на годината дружеството е провело събрание, но се е занимавало само с увеличение на таксите за пускане на кравите на дружествен бик, ако се купи такъв. А и до ден днешен такъв няма.

При това положение изгледите за повдигане на говедовъдството в Дерманци, ползващо се с такова хубаво име в миналото, не са радостни. Напротив, ако това положение продължава и не се вземат необходимите мерки, с. Дерманци, главният поминък на което е скотовъдството, ще си остане с миналата слава на гнездо с хубав добитък и с доста нерадостни изгледи за бъдещето… “

Горната констатация за с. Дерманци е еднакво важна и за останалите говедовъдни дружества, основани преди войните. При настъпилата разруха в целия стопански живот друго не е могло и да се очаква. За това състояние на говедовъдството и за необходимите мерки за подобряването му проф. Г. Хлебаров в статия под надслов “Какво ни предстои?“, след като характеризира тежкото състояние на животновъдството в страната след войната, безгрижието на държавата, честите промени и борби за ръководство на животновъдството пише следното:

Да се осланяме на държавата това означава да проспим десетки години, и то години съдбоносни. Работа, огромна работа ни предстои! Тази работа, която цели да повдигне нашия поминък, няма кой да я извърши, трябва вие сами да се заемете с нея.

Наистина всеки от вас поотделно нищо не може да направи. Но ако се организирате в сдружения, в развъдни сдружения, ако вие образувате говедовъдни, коневъдни, овцевъдни и др. кооперативни дружества, за 10 години вие можете да направите много повече, отколкото би направила държавата със своите негодни за творческа работа общини в продължение на 50 години.

Организирани в такива дружества, съюзи, подкрепени от Общия съюз на земеделските кооперации и други частни и обществени организации, каквито са Българското земеделско дружество, вие ще представлявате голяма сила, която ще вземе в ръцете си само юздите на този важен отрасъл – скотовъдството, за да го направи и ръководи така, както народните ни интереси налагат.
Доколкото сили и средства се изискват, Българското земеделско дружество е готово да даде най-голямо съдействие на всяка инициатива, но тя трябва да излезе от скотовъдците…“

  За Govedovad.com – Дафина Велкова

Свързани статии:
1. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/ – Началото
2. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/ – Проучването
3. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/ – Мероприятия
4. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/ – Породата
5. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/ – Дружествата
6. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /6/ – Дружествата (продължение)
7.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /7/ – Кооперативни млекарници (началото)
8.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /8/ – Говедовъдни центрове
9.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /9/ – Укрепването

ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България 

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР