Малките – кои са те

0

Досега винаги сме коментирали „големите“. Какви ли не определения сме им прикачали – перат пари,  задушават малките, имат лоби при управляващите, че са много лоши и искат да вземат всички помощи на малките и да ги унищожат.
По този въпрос всеки има различно мнение.
Кои са обаче малките.
Нямаме точно определение. На всеки му се иска да е малък, че по-лесно да заобикаля някои изисквания. Преди няколко години бе сформирана една организация уж на малките фермери, пък имаше фермери със 150 крави във фермите си. Като правило, малките винаги ги смятаме за онеправдани, носещи хомота на професията и едва свързващи двата края. Самите те много пъти не искат да сменят чипа, като искат с десетина крави, без друго производство, да са на върха на сладоледа. Не искат да плащат многото вече задължения, които има фермера, не искат да си продават продукцията над масата, не се съобразяват с много от изискванията.
Какво може да се добави към всичко това.

Първо, малките производители не са синоним на неефективност. Всъщност, успехът на стопанствата е съпроводен от постепенно и трайно увеличаване на производствения мащаб. Производителят, който не се стреми да има линия на растеж, е по-малко конкурентен, докато другите растат.

Всички фиксирани разходи се „разреждат“ в ограничено фактуриране, което, разбира се, пречи на живота на малките ферми. Логистиката също е фактор, който има негативни последствия. Както при пристигането на входа, така и предаването на млякото и излизането са операции с много фрагменти,  което прави целия процес по-скъп.

Разбирайки тези трудности, ефективните малки стопанства са се адаптирали към по-евтини производствени системи с предимно семеен труд, без да забравят да имат добра средна продукция на животно и площ. Тъй като инвестиционният капацитет е малък, трябва да се максимизират резултатите, така че, те да се върнат колкото е възможно по бърже и повече.

“Ефективните малки стопанства са се адаптирали към по-евтини производствени системи с предимно семеен труд, без да забравят да имат добър среден добив от животно и от площ”

Факт е, че дори и при всички логистични затруднения, които правят суровините скъпи и намаляват цената на млякото, разликата в цените между малките и големите производители, е абсурдна. Промишлеността възприема стратегията за управление на покупките на мляко по средни цени, което кара малкия производител да субсидира цената, получавана от големите. Това е политика, която се оказва лоша и за двете. Малките намалява от „задушаване“ и в някакъв момент се отказват от пазара.  Големия продължава да има визия за фалшива тенденция, без да вижда, че в момента, в който всички малките напуснат дейността, той вече няма да има това субсидирано изпълнение. Говорим за почти 30% от разликата, която пазарът отнема от малкия производител, за да мисли как да управлява останалата част от процеса.

Ясно е, че за индустрията големият производител е по-интересен. Той е по-малко променлив в историята на производството, той гарантира по-постоянен обем и качеството, наред с други аргументи. Тази характеристика естествено ще добави повече стойност към крайната цена на  продукция. Факт е обаче, че ако това не е балансирано по последователен, устойчив и пропорционален начин, малките (ефективни) ще умрат и големият няма да има различия в близко бъдеще.

За индустриите ефектът също е много лош. При производството на мляко семейство носи със себе си социална полза. Тя поддържа цели семейства в провинцията, подържане на общности и вкореняване на производството в някои региони. Изваждането на малкия производител от пазара охлажда отношенията на сътрудничество във веригата за доставки, превръщайки тази красива индустрия в прости бизнес отношения. Местата, където има стотици производители, ще бъдат намалени до десетина или по-малко и ако преустановят дейността по всяко време, ще окажат голямо влияние върху наличието на мляко от този регион.

“Премахването на малкия производител от пазара охлажда отношенията на сътрудничество в веригата за доставки, превръщайки целия този красив сектор в прости бизнес отношения”

Какво може да се направи.

Това е да се прехвърли част от производственото плащане към критериите за качество. По този начин се запазва и дори подобрява възможността за променливи доходи, предоставящи по-добри възможности за всички. Това не означава, че ще се извлече ценови потенциал от големите. Дава се само повече възможност на по-малките стопанства да имат по-голям стимул да се развиват и да се установят в дейността. Все още има време да се промени курса и  коригират изкривяванията, просто трябва да се направи първата стъпка.

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

ОСТАВИ КОМЕНТАР