Германия – крави с бозаещи телета

3

В статиите Приказката продължава –

Приказка за крави, ферми,фермери …..мляко 

се говори за ферми от млечен сектор. За работата във  фермата си разказват самите фермери. Сам, заставаш пред стадото, поемаш дъх и започваш да разказваш, какво си направил с годините и какво е останало да правиш.

Днес, немските колеги ще ни запознаят, какво се случва в една немска кооперация от сегашен тип, в която се отглеждат майки с бозаещи телета.

Нормално е кравите с бозаещи телета да се отглеждат в райони, където има много пасища. Един от тези райони на Германия е Бранденбург. Една от източните провинции на страната. Навремето сме били на посещение там и ни заведоха с каруца на най-високия връх в района. То си беше направо байр с 300 метра надморска височина. Бранденбург, със своите обширни пасища е една от федералните провинции с най-голям запас от говеждо месо. Всяка трета крава тук, е крава с бозаещо теле. В бившата Западна Германия това важи само за всяка десета крава.

Отглеждането на крави с бозаещи телета, е напълно  естествена форма на отглеждане на говедата, която обслужва най-вече производството на месо. Телето остава при майката след раждането и започва да бозае. Майките  не се доят.

Ще навестим кооператива  Wutzetz,  където се отглеждат и пасат със своите телета над 450 крави. Освен кравите, кооператива обработва 1540 хектара земеделска земя от която половината са пасища. До основаването на земеделската кооперация преди повече от 20 години в района са се отглеждали предимно млечни крави.

“Всичко започна през 1993 г. с покупката на Fleckviehfärsen от Чехия, това са първите животни от нашето стадо крави с бозаещи телета”, спомня си изпълнителният директор Юрген Брокман. Тази порода е много популярна в Бранденбург. “Говедата са приспособими и здрави и са подходящи за отглеждане на крави с бозаещи телета в низините на Хавелланд, Бранденбург. Животните са доброкачествени, кравите са с  майчин инстинкт, а и телетата растат бързо – качества, които са полезни за успешното отглеждане на крави с бозаещи телета.

Началото на годината е най-трудоемкото време за притежателите на крави с бозаещи телета, защото тогава кравите са бременни и ще раждат. Първите телета се раждат в края на февруари. През март и април се регистрират повечето раждания.  Около 10% на кравите родилки трябва да се помогне и много рядко се търси помощ от  ветеринарния лекар.

“Отелването става  в обора. Там кравите живеят заедно в групи от по четиридесет животни. Те лежат върху дебела сламена постеля. След раждането, преместваме   майката и телето в отделен бокс. Така те могат да свикнат един с друг. Тази мярка е много важна. Искаме да ориентираме телето към майката. Някои телета намират вимето на майка си по-трудно от други, а някои крави не се интересуват от телето си. По-старите  крави от своя страна приемат телетата без проблемно, а има и случаи да приемат телета, които не са ги родили.  Ние наблюдаваме процесите по време и след раждането много внимателно и помагаме на майките и телетата, на които им е трудно да се съберат. В някои случаи, трябва да сложим телето на вимето, за да се научи да сучи.

След като се започне раждането и за няколко дни телето се интегрира към майка си, кравите с бозаещи телета и тяхното потомство се събират в групи от по десет животни, а по-късно в групи от четиридесет животни. Тогава телетата обикновено са на три седмици. От април всичките излизат на пасището.

През лятото кравите и техните телета остават на пасището  и всеки ден фермерите се грижат за тях. Те  проверяват поилките и  захранването на електропастирите. По време на тези посещения бързо се настройваме,  да знаем какво се случва в групата. Знаеш  местата, където лежат телета, различаваш веднага кои животни отслабват и дали се нуждаят от допълнителна енергия и хранителни вещества.

На всеки 14 дни, добитъкът се мести в ново пасище /това е условно казано, защото границата на голямото пасище е електропастира/. Всяка от групите се върти в определените за нея райони. След два кръга по районите  тревистите  растения, като коприва и бодили са смачкани. Така пасището остава чисто.

„През пролетта, когато тревата расте бързо, ние използваме само половината от пасищата като пасище. От другата половина приготвяме нашата зимна храна. От косенето произвеждаме тревен сенаж, с който храним на нашите животни през зимните месеци.

В средата на май бикът влиза в стадото. Той е отговорен за потомството на следващата година. Биците трябва да са общителни и да имат спокоен характер. Преди това са му направени всички изследвания за заболявания и ваксинации ако е необходимо.

източник BZL

3 КОМЕНТАРИ

ОСТАВИ КОМЕНТАР