Индийските млечни продукти, все още традиционни

1

Индия е най-големият производител на мляко и млечни продукти в света. В същото време, организирането на модерно  млекопроизводството е сложно в тази страна, тъй като индуската религия затруднява продажбата на стари крави.

Индия е най-големият производител на мляко в света.
Според последните данни на индийското министерство на земеделието от 2017 г., повече от 355 милиона крави и биволи се отглеждат в Индия за производство на мляко. Производството през 2017 г. възлиза на 165,4 милиона тона млечни продукти, което е с 11 пъти повече от Холандия. Освен това, с 1,28 милиарда жители, пазарът  за млечните продукти също има огромен потенциал. Секторът на млечните продукти обаче е възпрепятстван от религията и културните обичаи на страната. По-голямата част от населението са индуски, които смятат, че кравата е свещено животно. Водните биволи, за разлика от кравите, не са свещени, но обикновено се третират по същия начин. Кравите могат да бъдат държани и използвани в търговската мрежа, но индусите не могат да убиват или да ги ядът.

 Те трябва да умрат от старост. Какво се случва в Индийските ферми, решиха да проверят от дейриглобал и  изпратили екип от специалисти във ферма за биволи.

За индийските стандарти, животновъдната ферма на Сунил Бадхале и синът му Сумит Шрикант вероятно се счита за огромна. Фермата има 12 млечни крави и 438 водни бивола и за тях се грижат 15 човека. Няма обработваема земя.
Средният размер на ферма в Индия е две крави в стопанство.
Бадхале се е посветил на водни биволи, защото много индийци предпочитат биволско мляко, вместо  краве мляко. В стадото на фермера има голямо възрастово отклонение. Най-младата биволица за доене  е на 3 години, а най-старата  е на 20. Средната годишна продукция е приблизително 1200 литра мляко годишно, / значително повече от исканите у нас 300 кг мляко от биволица/. Водните биволи дават по-малко мляко от традиционната индийска крава, но то има много по-висока цена. Фермера продава биволското  мляко за 0,75 евро на литър, докато за кравето мляко  получава 0,50 евро на литър.
Биволското мляко, произвеждано във фермата  е с по-високо съдържание на мазнини, което го прави идеално за правене на сирене. Като цяло, биволското мляко има съдържание на мазнини 8% и съдържание на протеин 4,5%, докато кравето мляко е с 3,9% мазнина и 3,2% протеин. Всички животни се доят два пъти на ден на ръка. Въпреки мащаба на стопанството, „бизнесът“ все още се провежда по съвсем традиционен начин. Водните биволи се настаняват рамо до рамо в обикновени открити навеси. Във всеки бокс се отглеждат  около 30 биволици и съответно има и отговорник за всеки бокс. Това означава, че във фермата има общо 15 служители, които се грижат за животните и  не са специализирани да изпълняват само една задача.  Всички служители се занимават с хранене, почистване, измиване на добитъка и доене. Доенето все още се извършва ръчно. С един малък камион се доставя фуража за животните. Както се каза, към фермата няма земя за производство на собствени фуражи. Така че,  всички  фуражни  се купуват.  Дажбата се състои главно от богати на енергия листа от захарна тръстика, царевични стъбла, обработено  зърно от пивоварни и оризова слама. Всеки бивол получава около 40 килограма от тези фуражни съставки на ден. Храната се допълва с 50 грама добавки. Земеделският производител казва, че не знае точно какво се съдържа в тях, но пък, че това са предимно витамини, а не антибиотици. Разходите за фураж на бивол  са 0,44 евро на ден. Той продава оборският тор на производителите на грозде в района, които му дават около 25 евро на вагон за оборски тор. Всеки ден, синът на фермера  разнася прясното мляко на уличните магазини.

Заплождането е естествено и за  всеки бокс от  30 крави има по един бик. Биците се подменят на всеки две години. Веднага след като една крава се разгори, тя се извежда извън бокса и бика я покрива задължително  три пъти. След 2,5 месеца земеделският производител знае дали покриването е било успешно. Ако се окаже, че биволицата не се е заплодила, следва нов опит за заплождане. На фермата не се използва оборудване за определяне на бременността. След 2,5 години, когато  първите телета в бокса вече  са готови за разплод и трябва да бъдат заплодени за първи път, бикът се заменя с нов, който да няма кръвна връзка с малакинята. По този начин се предотвратява инбридинга.

Биволиците и кравите са свещени в индуизма и не бива да бъдат наранявани, да не говорим за клане. Клането и яденето на едър рогат добитък е разрешено само в осем от 29-те индийски щата. Говеждо месо се консумира от мюсюлмани, които съставляват 14% от населението на Индия. През май 2017 г. хиндуисткото националистическо правителство  наложи забрана за клане на говеда, но през юли 2017 г. това решение беше отменено от съда, тъй като това не беше добре за мюсюлманско население.

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

1 КОМЕНТАР

  1. Моля, корегирайте си изображенията в статията. Кафърските биволи(Syncerus caffer) са див вид за континента Африка и нямат нищо общо с индийските породи на домашния бивол(Bubalus bubalis).

ОСТАВИ КОМЕНТАР