ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /10/

1
След двадесет години „борби“, пропиляно време да се доказват говедовъдите, кой е най, най, те „узряват“ и решават да обединят съществуващите дружества в Национален съюз на говедовъдните дружества. В момента ние сме на ниво издуване на мишци, делим се на големи, малки, средни и незнайни и уверено вървим по пътя на нашите предци, чакайки упорито деня на узряването. Дано да има тогава фермери и животни.

УЧРЕДИТЕЛЕН КОНГРЕС НА СЪЮЗА НА ГОВЕДОВЪДНИТЕ ДРУЖЕСТВА – на 30 септември 1931 г. делегатите на конференцията, представляващи 21 дружества, се събраха в салона на Земеделската катедра в Плевен на учредителен конгрес. За председател на учредителния конгрес беше избран най-старият между делегатите – Тонаки Тричков от с. Кнежа. Докладва се изцяло проектоуставът на съюза.

Предложи се на гласуване по принцип да се учреди съюз. Делегатите гласуваха с абсолютно болшинство и без да се повлияят от спора на присъстващите гости – агрономите и ветеринарни лекари. Някои от тях сметнаха, че са „ победили “, а други, че „ не са успели “. В случая никой не побеждаваше и никой не губеше. Създадена беше една необходима организация за подобряването на говедовъдството.

Основните положения, залегнали в устава и приети от конгреса, бяха:

  • Цел на съюза – да обедини всички дружества в страната, членовете на които отглеждат местната – искърската порода, за да работят за нейното подобрение по пътя на чистопородното развъждане.
  • Развъдно направление и развъдна цел – по залегналото уставно положение в първоначалните устави на говедовъдните дружества в проекта беше предвидено: Развъдното направление е „ отглеждане на искърското говедо, отличаващо се с отлична работоспособност, пригодно за угояване и задоволителна млечност “. Конгресът измени тази постановка и в устава като развъдно направление залегна следното: говедо, отличаващо се с висока млечност, задоволителна угойливост и работоспособност. Новата правилна постановка се даде по указание на присъстващите специалисти.
  • Средства за постигане на целта – дружествените животни да се одобряват и вписват в дружествените книги; телетата да се маркират най – късно два месеца след отелването; дружествените крави да се покриват само от одобрени бици; да се поддържат собствени бици; да се контролират продуктивните качества на дружествените крави; да се устройват пролетни прегледи, изложби и пазари, на които дружествата да участват задължително, и др.
  • Членство – членове на съюза може да бъдат всички дружества, приели устава на съюза и неговите задължения.
  • Материални средства – събираха се от встъпителен членски внос на дружество – 100 лв. ( членски внос на член – 5 лв. дялов капитал – 100 лв. на всеки 10 члена, 1% от стойността на продадените дружествени животни на съюзни пазари, от задължително абониране на всеки член на дружеството за съюзния орган „ Говедовъдни вести “, от помощи от държавата, общините, постоянните комисии и земеделските камари и др. ). При устройването на пазарите, съюзът предложи и това се възприе – всички общини, в които се устройваха пазари, да внасят в приход на съюза 1/3 от постъпилия интизап. При устройството на пролетни прегледи беше установена невписана в устава практика всяко дружество да внася за прегледа сума, каквато съюзът му определи. По – късно дружествата успяваха да прокарват в почти всички бюджети на общините помощи за пролетни прегледи и изложби. Тези общини винаги участваха в комисиите по прегледите със свои представители.
  • Органи на съюза – органите на съюза бяха управителен съвет от 7 души, сменявани последователно, контролен съвет от 3 души и конгреси, свиквани всяка година.

Съюзът

Съюзът беше учреден от 21 дружества, както следва:

  • От Луковитска околия дружествата в селата Дерманци, Бежаново, Торос, Ъглен и Луковит;
  • От Оряховска околия дружествата в селата Кнежа, Ставерци и Долни Луковит;
  • От Белослатинска околия дружествата в селата Търнак и в Бяла Слатина;
  • От Плевенска околия дружествата в селата Петърница, Бъркач и Оряховица;
  • От Ловешка околия дружествата в селата Острец, Враца и Катунец;
  • От севлиевска околия дружествата в селата Дамяново, Бериево и Ряховците;
  • От Троянска околия дружествата в селата Врабево и Дебнево;

Така беше дадено началото.

За Govedovad.com – Дафина Велкова

Свързани статии:
1. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/ – Началото
2. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/ – Проучването
3. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/ – Мероприятия
4. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/ – Породата
5. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/ – Дружествата
6. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /6/ – Дружествата (продължение)
7.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /7/ – Кооперативни млекарници (началото)
8.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /8/ – Говедовъдни центрове
9.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /9/ – Укрепването
10.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /10/ – Учредителен конгрес
11. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /11/ – Наредби, мерки, привилегии

ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България 

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

1 КОМЕНТАР

  1. Тази поредица е 100/100 реална извадка на българското говедовъдство! Реално за 20-30 години след Освобождението, Българският селянин се е сетил, че е изостанал здраво от Европа-та. Тогава е било оправдано да се отдумваме с Турското робство. Но днес? Днес ни ръко-водят истински некадрници!
    На терена говедовъдното фермерство изглежда като тези 10 поредни статии. Започва с ентусиазъм и много здрава работа, но без резултати (имам предвид сравняващи се със световните), след което идва въпроса – “Това ли е породата, която ми трябва или по-добре да я сменя?”! Понеже съм кравар от години, значи съм спец и по породите! Нали сега всичко е генетика, си казва нашенеца! И се заформя филма: Докторите, Асоциациите, Държавата, Фонда, Европа-та … най-вече тя е виновна щото на франчушките фермери им дават го-о-олеми субсидии, както и на изпадналите германци. Е – е -е , как да ги стигнем?
    Проекти, субсидии, наши хора, връзки са все ключови думи за успешно фермерство в България! Имаш крава (хора), пиеш мляко (получаваш подкрепа)!
    Трябва да се сдружаваме, за да сме силни и да ни чува властта! – Правим асоциации и сдружения и дърпаме чергата, докато не изпаднем на голата пръст, а тя е студена!
    Историята се повтаря, но какво се е случило през тези години от 1939 до 1990?
    Къде отидоха тези специалисти и защо сега се възхищаваме на Русия, която развива говедовъдството си от точката в която се намира според пазарните нужди и механизми, а не го ликвидира до 1917 г., когато се е променила епохата, за да “нормализира” хода на историята?

ОСТАВИ КОМЕНТАР