ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /11/

0

Не си мислете, че преди сто години е нямало добри специалисти-говедовъди, а също и политици, които са знаели, че за него време земеделието трябва да се развива. Голяма част от ветеринарните лекари и агрономите тогава, са завършили образованието си в Европа. От там са донесли най-прогресивните идеи, породи животни, ако искате и технологии в преработката на суровината.
Така че, тези хора най-напред са изготвили стратегия за нашето говедовъдство, имайки в предвид даденостите на географските райони на страната. Определили съответно кои породи са най-подходящи за дадения район и това е било подплатено с някакви бонуси. След това идва помощта за фермерите, разбирай днешните мерки за подпомагане и Нардби +.

Тогава обаче не се е казвало субсидиране, а привилегии. Разбира се, че имало и условия за подпомагането – трябва да направиш нещо полезно за себе си и обществото, за да получиш нещо насреща. Имало е и тогава обсъждане, дискусии сблъскване на становища и вземане на решения.
Всичко това в името на нашето говедовъдство.
Какво четем в някои от документите преди сто години:

„ За район на българското сиво говедо се определя цяла България, с изключение на 4 околии от Родопите и съседните им планински райони, където ще се развъжда късорогото родопско говедо. В Софийска околия с 52 села се определя да се развъжда монтафонското говедо. В околиите Видинска, Кулска и част от Белоградчишка се дава право да се оставят бици от сименталската порода и мелези от нея за производство на добитък за клане, но нямат право да ги разпространяват в други околии. “

Освен това се реши:

„ да се обхванат в развъдна работа някои планински райони и села за създаване на планински тип говедо от местната порода, откъдето да се снабдяват планинските райони около Стара планина, Средна гора и Родопите с бици. Този тип говедо да бъде по-нисък, набит и издръжлив на оскъдно хранене…“

Такава беше държавната политика и към нея се приспособяваше говедовъдният съюз. Мероприятията на развъдно – подобрителната работа са неразривно свързани помежду си. Липсата на едно от тях проваля и развъдната дейност. Тези мероприятия са вложени цялостно в „ Наредбата за уреждане на признати от държавата развъдни стопанства “, утвърдена с указ № 30 от 4 май 1927 г. и публикувана в Д. в., бр. 50, от 06. 07. 1927 г. Към същата наредба е изработен и правилник за приложението й, публикуван в Д. в. бр. 97 от 02. 05. 1935 г. В нея са залегнали всички мероприятия, предвидени за условията, при които работи съюзът. Главните точки на наредбата, които са задължения на стопаните – говедовъди, са, както следва:

  1. Всеки стопанин – говедовъд, да притежава най – малко една крава от местната порода, която ( както и приплодите ) да отглежда съгласно с указанията на органите на Министерството на земеделието ( в първата редакция на същата наредба броят на кравите беше 3).
  2. Всеки стопанин – говедовъд да организира стопанството си така, че да може да получава достатъчно фураж за животните си.
  3. Всеки стопанин да подлага кравите си под контрол, като остави да се установят млечността и процентът масленост на млякото в продължение на един доен период.
  4. Всеки говедовъд да членува в дружеството, ако то е основано по одобрен от Министерството на земеделието устав.
  5. Всеки стопанин – говедовъд да построи или преустрои удобно и хигиенично жилище за животните си по указание на органите на Министерството на земеделието.

В наредбата са изброени привилегиите, от които ще се ползва признатото за развъдно стопанство, а те са, както следва:

  1. За построяване на хигиеничен обор се дават до 10 000 лв. безвъзмездно;
  2. Крави, които за доен период са дали 2000 л. при 3,6% масленост, получават от 10 000 до 30 000 лв. премия;
  3. Държавата изкупува добре отгледаните телета – бичета и юници – по цени, както следва: за бик на 2-годишна възраст до 25 000 лв., за юница до 2-годишна възраст до 20 000 лв.;
  4. Ползват се с безплатна медицинска помощ;
  5. Ползват безплатно държавните пасища и др.;

Както се вижда, създателите на наредбата са предвидили и вложили в нея постановки, които действително осигуряват едно разумно подобряване на говедовъдството у нас. Наредбата обхваща мероприятията, които Съюзът и дружествата се наеха да прилагат.

 Монтафонски порода. Порода говедо (наречено така по името на алпийската долина Монтафон в Австрия, където специално се развъжда), обикновено са . със сивокафяв цвят, добра млечност и издържливост, което се отглежда и у нас. Софийското кафяво говедо е създадено чрез възпроизводително кръстосване на местното сиво говедо със сивокафявото (монтафонско) говедо, като е влята кръв и от червеното говедо. Осн. сел. стоп. VIII кл,

За Govedovad.com – Дафина Велкова

Свързани статии:
1. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /1/ – Началото
2. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /2/ – Проучването
3. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /3/ – Мероприятия
4. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /4/ – Породата
5. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /5/ – Дружествата
6. ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /6/ – Дружествата (продължение)
7.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /7/ – Кооперативни млекарници (началото)
8.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /8/ – Говедовъдни центрове
9.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /9/ – Укрепването
10.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /10/ – Учредителен конгрес
11.  ПЪТЯТ ДО ДНЕС – говедовъдството на България /11/ – първи Наредби, мерки, привилегии

ОЧАКВАЙТЕ поредната  статия за Историята на Говедовъдството на България 

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

ОСТАВИ КОМЕНТАР