Торенето – трябва да се прави

0

За да се развиват добре, растенията се нуждаят от хранителни вещества в допълнение към слънчевата светлина и водата. В противен случай те ще страдат от симптоми на дефицит и добивите ще спаднат.

През 1828 г. селскостопанският учен Карл Спренгел идентифицира дванадесет вещества като хранителни , включително калий, магнезий, азот, калций и сяра, които растението абсорбира от почвата с корените си. Той открива, че дори липсата на само едно от хранителните вещества е достатъчно, за да повлияе на растежа.

Химикът Юстус фон Либиг осъзна в средата на 19-ти век, че използването на земята, лишава почвата от значителни количества хранителни вещества. Той формулира през 1855 г. закона на минимума:  растежът и доходността на растенията са ограничени от хранителното вещество, което е в минимума. Всеки отделен хранителен елемент, който не е на разположение в оптималното количество, има ефект на растеж и намаляване на добива.

Днес е известно, че повечето  растения се нуждаят от поне 14 минерала за растежа си. Тези вещества се наричат ​​растителни хранителни вещества. Те се характеризират с факта, че не могат да бъдат заменени с други вещества. Те са съществени или незаменими. Прави се разлика между основните  хранителни вещества и микроелементите. От основните хранителни вещества, растенията се нуждаят от около 20 до 250 килограма на хектар, а от микроелентите от 5 до 500 грама на година.

14 основни хранителни вещества за растенията

основните хранителни вещества микроелементи
Азот (N) Хлор (CI)
Калий (K) Желязо (FE)
Калций (Са) Манган (Mn)
Магнезий (Mg) Бор (Б)
Фосфор (P) Цинк (Zn)
Сяра (S) Мед (Cu)
Молибден (Mb)
Никел (Ni)

Хранителните вещества за растенията идват от различни източници:

  • земята,
  • разложени части на растения,
  • органични торове ,като тор, течен оборски тор, компост и утайки от отпадъчни води,
  • минерални торове,
  • биологично свързване на азот, например, с бобови растения,
  • Депозити от въздуха.

Тези доставки обикновено не са на разположение за приемане веднага. Растенията могат да абсорбират само хранителни вещества, които се разтварят в почвената вода. Те трябва първо да бъдат освободени от микроорганизми и химични процеси. И тогава, във  водоразтворимата форма те могат да се абсорбират от растението.

Всеки цикъл на растеж, извлича хранителни вещества от почвата, които се транспортират в културата. Така почвата  се изчерпва непрекъснато и растежът на растенията става все по-малък. Ето защо,  хранителните  вещества трябва да бъдат доставени с торенето. Това се прави с органични торове, с минерални торове и с комбинация от двете. Те осигуряват дългосрочни високи добиви, поддържат почвеното плодородие и здравето на почвите.

Минералните торове осигуряват на растенията всички необходими хранителни вещества в правилното количество в точното време. Тороразмерният тор също влияе върху качеството на културата, като вкус, хранителна стойност (съдържание на мазнини, протеини, въглехидрати, витамини и др

 За да се определи изискването за торене, земеделските производители използват проучване на почвата, за да определят хранителните вещества, с които разполага тя.  Използвайки таблици, земеделският производител могат  да определят относително точно необходимите количества от тор. Освен това,  важно е торенето да бъде извършено – в точното време и при необходимост.

Земеделските производители се опитват да измерят количеството на тора, така че да постигнат оптимален икономически доход, а не максималния добив. При наторяват повече от необходимото, за да се постигне максимален  добив, чистите  приходит намаляват. Това е така, защото всеки допълнителен килограм хранителни вещества от необходимото струва повече, отколкото може да има увеличение на приходите.                         Ефекта от торенето:

  • Азотът осигурява силен растеж и качеството на културата, например витаминното съдържание на зеленчуците или качеството на изпичане на пшеницата.
  • Калият регулира водния баланс на растенията и повишава тяхната стабилност и качеството на влакното. Подобрява устойчивостта срещу заболяванията и студа и влияе върху добива и качеството на културата, например срока на годност на картофите и захарното съдържание на цвеклото.
  • Калцият стабилизира растителната тъкан, подобрява качеството на плодовете, както и техния срок на годност.
  • Магнезият е от съществено значение за образуването на листа, т.е. хлорофил. Той е пряко ангажиран в изграждането на въглехидрати, мазнини и протеини.
  • Фосфорът стимулира образуването на цвета и плодовете, подпомага растежа на корените и подобрява зимната твърдост на растенията. Той подобрява качеството на културата и е незаменим за енергийния метаболизъм.
  • В почвата трябва да има и микроелементи . Те подпомагат метаболитните процеси, фотосинтезата и допринасят за подобряване на устойчивостта и покълването на растенията.

Тор, компост или минерален тор?

Минералните и органичните торове се различават по своя ефект.

Минерални торове.  Те са направени от природни ресурси и отговарят на установените стандарти за хранителни вещества. Те могат да се прилагат точно и са лесно разтворими в почвата. Ето защо те могат да се прилагат при наторяване навреме и при поискване. Четирите най-важни минерални торове са азотни торове, фосфатни торове, калиеви торове и варови торове. Те са достъпни за потребителя като единичен тор само с едно хранително вещество и като хранителен тор с два или повече хранителни вещества.

Органичните торове съдържат хранителни вещества в относително малки, често много различни и не точно оценими концентрации. Те са предимно органично свързани и първо трябва да бъдат разложени от микроорганизми, за да направят хранителните вещества достъпни за растенията. Температурата, влажността и кислородът, които помагат при разлагането, често се променят и затрудняват точното напасване на торовете към нуждите на растенията. Органичните торове включват тор, остатъци от биогаз и тор на вторични суровини. Хранителното съдържание на оборския тор е променливо и по-ниско, отколкото при минерални торове.

Източник: Turi – stock.adobe.com

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР