2 част – ГОВЕДОВЪДСТВО: ВЪПРОСИТЕ и ОТГОВОРИТЕ

1

1 част – ГОВЕДОВЪДСТВО:
ВЪПРОСИТЕ и ОТГОВОРИТЕ

В края на миналата година отговорих на въпроси, които получих от наш вестник. По някакви причини, публикуването се забави. Не зная дали е публикувано, може би отговорите засягат нечии интереси и затова реших да ги публикувам в  Govedovad.com и въпросите и отговорите. Всичко си е съвсем актуално, така че, ще е интересно на читателите. Вероятно сега, пък ще се обидят някои фермери, но такива са реалностите и ние трябва да си ги казваме направо в очите.
Михаил Михайлов


Въпрос: Г-н Михайлов, млечният ни сектор трябва да се справи и с още един нов проблем. Вече се подготвя „разводът” между Евросъюза и Великобритания. Има опасения, и те са на ваши колеги – фермерски браншови организации от Централна Европа, че излизането на Великобритания от ЕС ще доведе до големи сътресения както за европейските млекопроизводители, така и при търговията с мляко и млечни продукти в Общността и с англичаните. Какво мислите, има ли от какво да се притесняват българските млекопроизводители?

Отговор: Михаил Михайлов – Този въпрос си е направо смях в рая. Ние никога не сме били истински женени за ЕО, че да се развеждаме с Великобритания. Този развод с нищо не може да се отрази на нашата млечна промишленост. Ние произвеждаме по-малко от един процент от млякото на Европа, осигуряваме едва по 70 кг мляко на човек родно производство. За какви сътресения говорите за нашата промишленост. Вероятно е обаче, някой да се възползва от тази ситуация и то знаете на кой гръб – на този на фермерите и обществото.

Въпрос: И за да вкараме малко оптимизъм – нека поговорим и за успешните ни ферми. За тези, в които се отглеждат високопродуктивни животни и се поддържат генетични линии с родословие. Бихте ли споменали някои от тях – каква порода са говедата и какви постижения са постигнали в млеконадоя?

Отговор: Михаил Михайлов – може би това трябваше да е първия въпрос. Имаме много такива ферми за пример и тях трябва да ги знаят всички консуматори на мляко. Бих дал за пример фермата в с. Трапоколово – на фамилия Узунови. Средната млечност е над 11000 кг мляко от крава, а тяхна крава, миналата година кравата рекордистка за всички времена на България приключи годината с над 17 000 кг мляко. Ако питате мене, такова чудо не съм виждал никъде в Европа и Канада. Следва фермата на г-жа Светла Манева. Отново семейна ферма. Очаква се тази година да достигне млечност от 12 000 кг. и нагоре, Минчо Иванов от с. Кортен. Пак семейна ферма. Средно от крава на ден 36 кг. Видял съм го с очите си. До тях се нареждат и фермите на Семена синхрон -с.Конево, Сливенско. Хората са направили чудеса. Вангел Лолов – същата история. В последните две ферми не е влязло нито едно животно от Европа. Селекцията е родно производство, за което им свалям шапка. Добавям и момчетата от гр. Съединени-  Тошко и г-н Ванев. Фермата в с.Камен-Велико Търновско, Асеница и още много други. Всичките тези фермери са за уважение. Нарочно в тази група не цитирах фермите на Зоров и Митев, но в тези ферми също се работи много яко, продуктивността е много висока, новостите са на почит.

Въпрос: Какво според вас може и трябва да се направи, за да се стабилизира млечният ни сектор, да заработи спокойно и да бъде рентабилен?

Отговор: Михаил Михайлов – Струва ми се, че този въпрос отново не е за мен. В момента представлявам браншови съюз, който нито има потенциала, нито визията да определя новите моменти в развитието. Фермерите като потърпевши от ситуацията, могат единствено да кажат, какво им трябва за да вървят напред. От тук нататък работата е на науката, на хората, на които се плаща за това. Имаме достатъчно добри учени в животновъдството, нека те да излязат с платформа за дискусия по тези въпроси.
Сега чувам, че се правела стратегия за овцевъдството. Крайно време беше да се случи и това. Нашите фермери искат да им се създадат условия за работа във фермата, а не висене по опашките на различни институции или безкрайните проверки с големите протоколи. От тук нататък трябва да им се каже модула на фермата, за да могат да оцелеят. Как и с какво да го направят. Каква ще е ситуацията след десет години, за да могат още от сега да гледат натам.
По селекцията също трябва да се прави много. Някои развъдни асоциации разбраха откъде духа вятъра и трябва да ви кажа вървят добре засега. Погледнато това, което правим сякаш сме още в 1974 г. От нея година се включва протеина като показател – това го правим и ние. След това следват десетки нови неща, които се правят – соматични клетки, развъдни стойности, /това вече го правят някои асоциации/ геномни оценки, сексирана сперма и още куп нови неща. Ние още не можем след две години борба да наложим поне опитно селекция по геномната оценка на майките. Доскоро в това вярвахме само двама – Тошко Арбов /всъщност предложението е негово/ и аз. Сега вече сме четирма, имената на другите двама няма да ги кажа, защото те са държавни служители и могат да бъдат само от едната страна на  барикадата.

Това обаче ще се случи следващата година, след като спадне производството.

Все пак съм длъжен да отговоря на въпроса Ви. Бранша може да направи няколко неща. Няма да откриваме Америка. Просто трябва да направим това, което правят гърците. Сирене Фета само от гръцко мляко, произведено в Гърция и сиренето направено в Гърция. Вместо Фета може да се пише краве саламурено сирене. Другото е производство на млякото севън дей – 7 дни, и последното, което вероятно ще стане – обществото да помогне. На кутията за мляко да пише – 50% за производителите. Тогава хората ще купуват това мляко, за да помогнат на фермерите. Разбира се, че става дума за добро, фермерско мляко.
Михаил Михайлов – изпълнителен директор НСГБ

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

 

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР