Кооперирането – все още е хипотеза

1

По време на Общото събрание на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България, проведено преди няколко дни в гр. Сливен, по време на дебата г-н Тодор Арбов засегна и въпроса за кооперирането. Аудиторията обаче посрещна с недоверие казаното. Това показва, че все още синдрома към обединението е налице. Въпреки, че се славим с прословутата фраза – „Обединението прави силата”.

Многократно сме писали по този проблем. Депешите, информацията, която получаваме от другите страни показват, че без това коопериране няма да минем. В Западна Европа, това е вече стара история. Скоро писахме, че една от най-големите европейски мандри ще даде на своите фермери нетната печалба за 2018 г.
В Гърция кооператива в Тесалия прави чудеса. Няколко кооператива в Русия са вече на век преди нас /Еко Нива и Мираторг с 500 000 месодайни говеда/.
У нас си говорим за някакви организации на производители, но все още не знаем какво кооперативно са направили /говорим за животновъдството/. Може би имаме един светъл лъч – кооператива Фермери и Геномика, които без никакви помощи постигна нещо. Дано да не им подлее някой вода. В Германия, въпреки тяхната поговорка – ако се съберат двама, за да тръгне работата трябва да отрежеш на единия главата, кооперативите работят много добре.

Г-н Арбов запозна присъстващите, какво представлява един кооператив за производството на месо. Преди това обаче, той каза, че отглеждането на 40-50 месодайни крави е несериозно. Това може да послужи само за допълнителен доход на семейството, но в никакъв случай не може дори да го храни. Още повече, че нашите пасища са използваеми четири месеца и поради административни причини не се прави подобрение на тревостоя.
Г-н Арбов разказа и за това, какво става в един американски кооператив. Майките и телетата прекарват заедно на пасището до шест месеца. След това мъжките и женските отиват в депа, където се отглеждат разделени по пол, а общия брой животни които се отглеждат в депото  е от 1000 до 2000. След навършването на 12 месечна възраст, определените за клане, животни отиват в друго депо, където се отглеждат до 10 000 броя телета от седем работника. Всеки месец телетата се теглят, и тези които имат необходимото тегло – то е ясно над 400 кг, заминава на кланица. Собственика на телето си плаща в двете депа за направените разходи и си получава парите след клането. Няма измами, няма фалшиви кантари, няма пари под масата.
На практика до 250 кг телето е на загуба за фермера. На 350 кг вече е на нула и печалбата идва от килограмите до достигането на 430 кг, на колкото се предава на кланица. С други думи на фермера му остава най-тежката, но и най-важната работа да произведе телето и го отгледа до критичната възраст до шест месеца. След това е лесно.

Председателя на асоциацията – опитен говедовъд и бизнесмен г-н Стоян Чуканов сподели, че в тази връзка – коопериране, нова система за изкупуване на месодайните телета, разумно подпомагане, реклама на говеждото месо и др. са задачи по които асоциацията работи от няколко години. За съжаление всичко се случва много бавно или въобще не се случва. Преди малко, г-н Арбов каза, че от трупа на говедото се тренажират 256 различни парчета по вкус месо. Някои се сервират в ресторантите за баснословни цени, а ние вземаме трохите. Това трябва да го промени

Всъщност, влизаме във времето на доказване.

Хипотеза (от старогръцки) е предложено обяснение на дадено явление. Научно предположение, което подлежи на доказване.

Михаил Михайлов

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР