Селекционната пирамида – има ли почва у нас

0

Гостът на Отчетното събрание на Асоциацията на развъждане на месодайните породи говеда в България, г-н Тодор Арбов ни изненада с нова лекция за аудиторията /също от висш пилотаж за сегашното ни животновъдство/.
Става дума за т.н. Селекционна пирамида.

Г-н Арбов ме върна 40 години назад, когато тази пирамида сме я правили, работеше и имаше резултати. Почти във всеки аграрен комплекс на Сливенска област /пък и в България/ бяхме направили това, което ще прочетете след малко. Е, разбира се липсват много от елементите на науката, за която говори Арбов, но все пак да не забравяме, че ембриотрансфера у нас стартира най-напред в животновъдството. Дори доста хуманни лекари тогава проявяваха интерес, какво се прави в това отношение в животновъдството. Така че, слушайки господин Арбов, всичко предизвика приятни спомени и може би единствен в залата и още няколко момчета, които бяха посетили американските асоциации знаехме, че това е истина и работи, там някъде.

Г-н Арбов започна лекцията си с мотото – един бик е половин стадо. Нали говедовъдите са батковци на овцевъдите, май си присвоиха този израз. Доколкото си спомням, той е употребен от големия руски овцевъд М.Ф.Иванов. Разбира се, това е малка шега. Точно така, един добър разплодник, минал през стъргата на изследванията, може да промени за малък период от време, не само визията на стадото, а още по-важното – икономиката му.
Арбов обърна внимание, че при закупуването на животни от чужбина и най-вече на разплодници, просто е химера да вярваме, че ни дават най-доброто, много пъти закупените бици, нито имат генотип, нито са проверени качествата им, като спермодарители.

–  “На пирамидата в горната част, на  върха, се намират най-добрите женски и мъжки животни – продължи той. Тяхната основна цел е производството на качествени мъжки разплодници, за останалите две части на пирамидата. От произведените  женски разплодни животни в нуклеуса,  най-добрите остават там, останалите минават във второто ниво, в т.н възпроизводителни или репродуктивни стада. Средната част на пирамидата е наречена възпроизводителна, а  долната  стокова или товарна. Задължително на всички животни от Нуклеуса се прави ДНК анализ и съответно генотипиране. При млечните породи, вече има 8000 маркера, а при месодайните техният брой е  над 5000. Всичко това води до по голяма достоверност за бъдещите изяви на животните. Тук трябва да се знае, че във върха на пирамидата се развъждат само чистопородни животни. Определените за бици мъжки животни, минават всички изисквания за разплодник. За генотипа вече казахме.
От тук нататък следва контрол на продуктивните качества – средно дневен прираст, редица телесни изследвания, получаване и изследване на спермата. След одобрение от селекционерите най–добрите бичето остава за използване в нуклеуса , а останалите се продават на търг за останалите две части на пирамидата- всичките със зоотехнически сертификат, ваксинирани против заболявания, със спермограма и всички останали необходими изследвания. При репродуктивните стада, както казахме, част от юниците идват от нуклеуса, а останалите се произвеждат в тези стада. В репродуктора женските животни могат да са дву или трипородни кръстоски. Най-разпостранена е кръстоската Месодаен Симентал по Абърдийн Ангус. Женските от тази кръстоска имат повече мляко от чистия Абърдийн, което означава,че приплода ще бъде по добре нахранен и съответно с по голям дневен приръст. Генотипизирането се прави защото, ако нямаме информация и заплодим женските на случаен признак винаги може да има изненади. При неконтролирано съешаване са възможни повече от  2 милиарда комбинации.

В основата на пирамидата или стоковата част отиват разплодни женски животни от репродуктивните стада. Всичко което се ражда в тази трета част-мъжки и женски  отива за клане”.

Към допълнение на казаното, Арбов допълни, че в Европа има две сертифицирани лаборатории за определяне на генотиповете – в Ирландия и Шотландия. След това резултатите се стиковат в базата данни на водещи фирми в САЩ. В допълнение може да се определи и бика, с които е най-добре да се заплоди животното. Генотипирането се прави веднъж през живота, и то не на всички млади животни.

Стоян Чуканов

На теория, пък и на практика-през миналото, няма нищо сложно. Вероятно това там някъде, ще дойде и при нас. В подкрепа на това, председателя на асоциацията – г-н Стоян Чуканов каза:
– Ние свършихме доста работа, за тези няколко години, откакто работи асоциацията. Вече знаем кой- кой е. Знаем много за животните, знаем и как се гледат. Имаме много идеи, много предложения, но все още тъпчем на едно място. Сега вече сме готови да започнем работа и по детайлите и ще го направим.

Михаил Михайлов

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР