Д-р Георги Чобанов: Резултатите от самоконтрола на млякото

1
След първите вълнения при внедряването на модул “Мляко”, сякаш нещата утихнаха и всичко върви по “мед и масло”. Дали е така, могат да кажат само специалистите. В тази връзка  получихме материал, анализиращ случилото се досега по отношение на модула. Авторът не е спестил  критиките. Отчита резултатите. Подсказва какво ще се случи в бъдещето. Абстрахирайте се, че информацията  е малко голяма. Отделете няколко минути и го прочетете.
Материалът ни бе предоставен от д-р Георги  Чобанов, познат на всички говедовъди в страната.
Govedovad.com

Уважаеми млекопроизводители,

Чета и препрочитам публикациите за млякото и констатирам, че отново на преден план стои неговата изкупна цена. Вълненията отново са големи и вероятно е в реда на нещата, понеже става дума за доходи.

Публикациите в Говедовъд, а и в други информационни масиви с фермерска насоченост ми показа още нещо – някак вече дискусията за качеството на млякото отиде на заден план. За мен това не значи, че качеството не вълнува никого. Напротив – надали е останал някой от вас, който да не е поработил доста в тази посока. В резултат – и пробовземането, и тестването за качеството на суровото краве мляко като цяло си вървят рутинно.

А с тестването на пробите вече има и значителна като обем информация, която да може да се анализира. В това се убедиха и проверяващите от Европейската комисия, които посетиха страната ни в периода 08-19 октомври 2018 г. В проекта на доклад от одита най-общо се казва:

Всички мерки по отношение на законодателството са изпълнени както е планирано и новите правила имат потенциал да укрепят ефективността на официалния контрол в сектора на млякото. Постигнато съществено подобрение на официалния контрол в млекопреработвателните предприятия. Ветеринарната информационна система ВетИС е осъвременена, като в нея е добавен модул „Мляко“, който е отличен инструмент за контролиране дейностите, свързани с производството на сурово краве мляко и позволява да се извличат данни и да се анализира въведената в системата информация. С високоефективния модул „Мляко“ значително е подобрен надзорът над изпитването на мляко в периода след извършването на последния одит през 2015 г.

Е, има и доста по-негативни констатации, които казват, че трябва да работим още, но за тях в друга статия. А в тази искам отново да ви обърна внимание на огромната работа, която свършихме заедно!

Фермите, за които има на сайта на БАБХ изчислена средногеометрична стойност (СГС) всеки месец варират, което вероятно се дължи на късното вземане на втората проба. Още по време на обученията на пробовземачите говорихме, че ще е по-удачно ако втората проба се вземе към 20-то число на месеца, за да има достатъчно време да бъде изследвана и резултата да се отрази във ВетИС до края на месеца. Ако пробата се вземе късно, до края на месеца не се успява с въвеждането на резултата във ВетИС и макар съответната ферма да има 2 валидни проби за месеца, тя не излиза в справката. Забавянето на справката може да коригира това, но това поражда други проблеми и това не е най-доброто решение. А и както ви обяснявахме, целта ни е средногеометричната стойност да е на сайта на БАБХ до 5-то на следващия месец. Въпреки тези леки месечни вариации, като цяло се запазва общата бройка от около 3 200 ферми, които предлагат сурово краве мляко на пазара, като в тях се отглеждат над 180 000 дойни крави.

Как се вземат пробите обаче?

Простата сметка показва, че ако се вземат правилно (поне по 2 проби месечно), за година трябва да има въведени във ВетИС поне 76 800 проби. Е, пробите следва да са повече, защото колегите упражняват и официален контрол на фермите ви. По-интересно е обаче какви са резултатите от тестването на тези проби. Ще засегна само 2 аспекта на контрола – по отношение на маслеността и по отношение мястото на вземане на пробите.

За цялата 2018 г. има 950 проби сурово краве мляко с масленост над 5%. За една от фермите има отразени 11 такива проби – т.е. почти половината от пробите на тази ферма за 2018 г. Вероятно ще кажете, че това си е нормално… При масленост 5% е възможно и да се дискутира, дали не е нормално – все пак кравите, храненето, грижите, а и млякото „не е като онова в магазина“… Какво обаче ще кажете за още по-голяма масленост?

Преглеждайки данните за пробовземачите, един от тях е взел 20 проби с масленост над 5%. Всъщност при него пробите са с масленост от 5,09% до 11,58%. Друг пробовземач има 23 проби с масленост от 5,18% до 15,86%. Трети има 25 проби със стойности м/у 5,00% и 10,90%. Има и още доста подобни случаи. Но сигурно и това е възможно – все пак Джерсея, че и Родопското говедо дават маслено мляко… И се сещам за една друга публикация в Говедовъд – „Защо се променя маслеността и протеина в млякото на кравите?“. Та там пише следното: „Синтезирането във вимето на кравата на мазнини и протеин може да варира в огромни размери в различни стада от една порода крави. Или като усреднена стойност протеина измерен в 2 000 стада са получени 1.57% до 4.66 % е усреднено на 3.06 %. Маслеността варира от 1.77% до 5.98% и е усреднена на 3.76%.“. Така излиза, че нормално очакваната масленост е до 4% – моят коментар е само за пробите с над 5% масленост. Хубаво ще е да имаме ферми, добиващи мляко с голяма масленост. Хубаво ще е и количеството на протеина да е високо. Но е хубаво, това да е реалност– нещо, за което са необходими доказателства, а не да се дължи на неправилно тестване. А не е ли възможно пробите да не са взети правилно? И не е ли възможно на пробовземача, а и на стопаните това да им направи впечатление и да се вземат мерки? Защото ако вие добивате мляко с над 5% масленост, тогава дискусията за цената отива в съвсем друга посока – вие сте уникален фермер и настоящата изкупна цена е съвсем неоправдана!

От началото си говорим, че не само трябва да се вземат проби. Трябва и да се използва процеса, за да се подобрява ситуацията. И че на база резултатите, следва да има корективни мерки. А каква е корекцията тук? Най-простото обяснение, че пробата не се взема правилно – т.е трябва да се обърне повече внимание на този момент. Освен това, възможно е млякото да не е било хомогенизирано – т.е. трябва да се прегледа ваната за млякото. А може и да става въпрос за фалшфикация. Всеки знае най-добре какво прави и какво да гледа и променя и това си е точно задача на фермера! И пак някой ще каже – „оставете ни да произвеждаме мляко!“. Уважаеми фермери, вие не просто произвеждате мляко – вие продавате мляко! Точно затова и се вълнувате от цената. А парите, които остават за вас са в пряка зависимост от качеството на млякото и в обратна зависимост от направените разходи за добива му – т.е. нямате сметка нещо да не е в ред!

Другият въпрос, който искам да засегна също касае вземането на пробите. Само че този път – дали пробите се вземат от фермата?

На предния одит (през 2015 г.) една от основните забележки бе, че пробите не се вземат от съответната ферма. За това и разработването на „модул Мляко“ целеше да покаже от къде и кога се взема пробата. За това обяснявахме на всички срещи с бранша, упоменавахме го в публикациите в медиите. На самите обучения на пробовземачите това също бе обяснено, че и показано нагледно. Поне аз където съм бил на курсовете обяснявах, че вече няма да е възможно пробата да се налива във флакона пред лабораторията, а ще трябва да се взема проба в самата ферма – защото това вече ще се отчита и вижда!

За цялата 2018 г. във ВетИС има отразени близо 37 000 проби, които не са взети на правилното място – от фермата. Ако ги съпоставим с изчислените по-горе 76 800 проби, означава че половината не са взети от фермите! Вероятно някой ще каже, че координатите на фермите не са верни. Да, има и такива и те ще бъдат коригирани – това вече е разпоредено. Грешните координати обаче са причина само за 2 000 от пробите или около 35 000 проби не са взети от фермите – пак достатъчно основание за притеснение. Вече ви запознах преди месеци с подобен случай – пробовземача си е стоял някъде край петолъчката и е взел за 15 минути проби от 5 ферми в радиус от 20-30 км. Пак да ви напомня какво ви учихме на курсовете – ясно е не само кой е „свършил“ това, но е ясно и като не е бил във фермата къде точно се е намирал пробовземача по времето на отразяване на пробата. На база на тези данни, се вижда и че едни пробовземачи имат доста повече подобни случки от други – явно старанието нивото на спазване на правилата е различно.

Например единият пробовземач е взел 200 проби за годината, като голямата част от тях са вземани от 15-20 км разстояние. Друг е взел 629 проби, като има проби от 89 км дистанция. И пак стигам до въпроса – това не прави ли впечатление на пробовземача и на стопаните? Дори и да считате, че се дължи на грешни координати на фермата, това се забелязва и е редно да се отстрани. Все пак си мисля, че лесно се разбира когато пробата не се взема от фермата, може би по телефона… И защо в такива случаи се съгласяте чуждо мляко да се изследва и да се представи за ваше производство – толкова ли вярвате, че другите произвеждат по-добро мляко? Не съм останал с такова впечатление от разговорите ми с ваши колеги…

Уважаеми млекопроизводители,

Вие сте задължени да доказвате качеството на произвежданото от вас мляко. Вие сте хората, които имат най-голяма полза от добрия самоконтрол и вие го плащате. А както е известно, „Който плаща, той поръчва музиката!“ и по тази причина искайте и другите да спазват правилата!

А че има положителна промяна, това вече го пише и в предварителния доклад от одита в края на 2018 г.

Д-р Георги Чобанов

Директор на ЗХОЖКФ, БАБХ

1 КОМЕНТАР

  1. Поредната заблуда и грабеж на фермерите. Модул мляко е точно копие на имитиращия дейност чиновник и надлъгване с европейските му събратя. Но е тънко сметната далавера за много пари.

ОСТАВИ КОМЕНТАР