1 част: Д-р Георги Чобанов – Дали прочетохме присъдата на “старите животни”?

1

2 част: Д-р Георги Чобанов – Дали прочетохме присъдата на “старите животни”? – продължението

Уважаеми животновъди,

Дискусиите в сектора вървят доста интензивно. Има „постоянни“ и вече добре известни анализатори. Обикновено те участват и в дискусиите на консултативните съвети, а и на други срещи. А има и случайни такива – те се включват, когато има нещо ново и изглеждащо притеснително. За съжаление моите наблюдения са, че този тип дискусии до сега не раждат нищо градивно. Спори се за всичко, но споровете си протичат по същия начин и да няма представители на администрацията – т.е. няма тема, около която животновъдите да се обединят и да искат да се върви в тази посока. Може би ви е трудно да осъзнаете това, но погледнато отстрани в повечето случаи има едва няколко теми, по които има консенсус сред вас:

  1. „Никой не цени нашия труд и всеки иска да ни прецака!“
  2. „Държавата трябва да плаща повече, че ние се мъчим!“
  3. „Всичките правила са за да ни затрият като съсловие!“

Не знам друг сектор, който да е толкова консолидиран в негативизма за собственото си развитие. Може би, защото в селското стопанство са ангажирани най-голям брой хора. А може би и защото аз съм свързан главно с този сектор и наблюденията ми са основно тук…

По първия въпрос надали има някой, който да не цени вашия труд – ако не друго, всеки човек яде по няколко пъти на ден! Освен това с кампаниите последните години „Избери българското!“ се направи доста за промяна в отношението точно към произвежданото от вас.

По втория въпрос – държавата плаща значителни суми за подпомагане на селското стопанство. Парите от ЕС се разпределят за обработваните площи, но почти същата сума от националния бюджет се плаща за животновъдство. Е, винаги може да има подобрение, особено като се гледа частния случай, а не комплексно на нещата. Факт е обаче, че няма друг сектор, за който да се отделят толкова средства годишно. А дали „мъченето“ намаля е друга тема. Не че са малко парите като цяло, същественото е в един друг проблем – как да се разпределят парите вътре в сектора и за какво се ползват? И тук вече всеки е недоволен, защото счита, че не взема достатъчно. Ако в другите държави членки на ЕС конкретното направление се считало за важно, у нас „бюрократите“ някак са решили друго! Забравя се обаче нещо съществено – субсидирането се прави, за да може фермерите да създадат и да укрепят бизнеса си като устойчив и да могат да продължат след това дори и без субсидиите. Как мислите – дали това някога ще е възможно при сегашната ни организация на работа?

Третата тема обаче е най-застъпена. Тя се превърна в мантра, която се повтаря постоянно дори и от членовете на социалните платформи, които са само консуматори. И нямат нищо друго общо със сектора И като доказателства се изтъква всичко, та се стига и до това, че е било грешка да сме член на ЕС. Макар точно това да бе причината за субсидиите… А правилата се правят точно за да се запази съсловието! Цялата програма за развитие на селските райони е за това – да се гарантира адекватен живот на хората, работещи в земеделието и те да нямат нужда да се местят по градовете! Е, едното май не се получи – обезлюдяването на селата продължава…

И вече стигам до проблема със „старите животни“. Той отново е продиктуван от безброй дискусии как да се процедира. За какво обаче гледаме животните? Май все забравяме да отчетем тази подробност…

А всъщност всичко започна накъде около 2003 година, още когато НВМС ползваше първия софтуер за идентификация на животните (Евровет). И тогава се правеха проверки, а анализите също показаха, че има данни за много животни, които вече не съществуваха. А тази бройка се бе натрупала, защото стопаните и тогава не спазваха изискването да уведомяват за движението на животните си – имаше продадени, умрели, заклани на място… Освен това и софтуера работеше трудно… Решението бе тези животни да се отразят като „мъртви“ – основно ставаше дума за мъжките говеда над 2 години (някъде към 500 000 животни). А когато едно животно се запише в системата като мъртво, записа за него се архивира и не може вече да се променя. Така и софтуера се разтоварва от излишните записи и работи по-добре, а и още тогава работехме в посока, че един ден ще ни е нужна изчистена база данни за субсидирането… Е, явно още тогава имаше заигравка с марките, защото почнаха да се появяват случаи на животни, които вместо да са мъртви, не само , че бяха живи ами и си бяха с друг цвят, с друга порода, та дори и с друг пол и дата на раждане. Ситуацията взе да изглежда безизходна – хем по данните в системата няма логика животното да е живо, хем е живо животно, хем приключваме с възможността за легитимирането му. И тогава тези животни, за които логиката показваше, че трябва вече да са мъртви, престанаха да се отразяват като „мъртви“, а се преместиха (отразиха се като придвижени) в едни специално създадени в системата Евровет за целта обекти, които нарекохме „Виртуални стада“, тъй като не съществуваха извън софтуера. На практика за фермерите тези животни се „изгубиха“ – просто данните за тях се „складираха“ в системата и не бяха вече закрепени към съответните ферми. В същото време данните бяха налични и имаше възможност, ако действително фермера докажеше, че все още отглежда това животно, записа за него да бъде възстановен – дори и данните за животното можеха да се редактират в известна степен.

Именно тези случаи добиха популярност като „виртуални животни“ – термин, по който доста хора се упражняваха през годините, макар от изказванията им да личеше, че хабер си нямат за какво става въпрос и по тази причина влагаха съвсем друг смисъл. И да поясня – няма как загубените животни да са били използвани за получаване на субсидии, защото те не бяха свързани с животновъден обект, който да е заявен пред ДФЗ. Те не бяха свързани и с реален земеделски производител, стопанин или който и да е, който да е получавал субсидии. Т.е. тези животни никога не са вземали от субсидиите, които ви се полагат. Но термина си остана, а явно хората, които мислят „по-виртуално“ се увеличиха с годините.

А дискусиите сега са основно в посоката, че парите са малко. И най-обсъждания проблем през 2019 г. е, че БАБХ не си актуализира базата данни. Е, проверките, които правим ясно показват, че констатираното през 2003 г. е актуално и сега – има пропуски в уведомяването, има нерегламентиран транспорт… и в резултат по фермите има липсващи животни, но това не е отразено във ВетИС… Софтуера сега обаче работи добре! И в това много добре сте се убедили сами! А чий е проблема? БАБХ определено има проблем. Но проблем имат и всички фермери, защото ако тези отклонения станат норма, то вече няма ред и предвидимост, а субсидиите на глава животно може съвсем да намалеят. Затова БАБХ отново направи някой анализи, с които смятам да ви запозная в най-общ вид.

За това обаче – във втората част на материала.

д-р Георги Чобанов,

директор на ЗХОЖКФ, БАБХ

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!