1 част: Михаил Михайлов – Какво се случи през 2018 г в животновъдството

4

Списание “Агро & Пари” излиза веднъж месечно, като информира за промени в националното и европейското законодателство, касаещи българското земеделието; за практиките от опита на старите страни членки; за възможните схеми за държавни помощи, които предоставя    европейското законодателство.
В първия брой на списанието Михаил Михайлов прави равносметка на изминалата 2018 г.
Govedovad.com


 В началото на всяка година се прави равносметка за миналата и прогноза,какво ще се случи през следващата. Независимо от това,че не се случи нещо, кои знае какво с нашето животновъдство през миналата година трябва да имаме такива анализи. На практика,обаче нямаме.

Понеже списанието се казва “Агро&Пари” –  то трябва да акцентираме на парите. Фермерите, които участват в нашия съюз са бизнесмени, хора които имат над двадесет годишен опит в бизнеса наречен млекопроизводство. В сегашния млечен бизнеса няма място за сантименти, компромиси и въртене на синджирчето. Така че, отглеждайки животни, целта е една – повече продукция, при по ниска себестойност и по-голяма печалба. Нищо ново под слънцето. Разказите на Елин Пелин и Йордан Йовков за кравата Пенка и вола Белчо са отдавна в история и приказките за деца. Бизнеса мляко е изключително отговорна работа. Да осигуриш млечни и то качествени продукти на милиардите хора и най-вече за малките деца и старите хора, не е шега работа.



 С какво може да характеризираме миналата 2018 година. Тя беше доста трудна за индустрията наречена мляко и месо. Както за производители, така и за преработватели. Тук би трябвало да се включат и търговците, защото те са третия участник от веригата, но засега те играят индивидуално и вероятно знаят защо. Ако през 2017 г добрите цени на суровото мляко осигуриха приемлива рентабилност, то през 2018 г ситуацията се оказа диаметрално противоположна. Цените паднаха, увеличиха се горивата, увеличиха се разходите за заплати на работниците, увеличиха се услугите, увеличиха се фуражите. За последното, някой ще каже – това не е възможно при такива високи добиви. Данните от зърнените борси показват съвсем друго. Към днешна дата, в сравнение преди една година, цената на пшеницата е увеличена с повече от 20%, на ечемика е вече над 40%, царевицата е нагоре с 2-3%.

Бих нарекъл 2018 г „година на несигурност“. На пазара на мляко и млечни продукти,  всъщност в цялото земеделие, има два фактора, които на практика са невъзможни за предвиждане: политика и време. През изминалата година тези фактори се издигаха един над друг, поради което перспективите за животновъдството се оказаха неясни.

Въпреки това,  експертите /от световен мащаб/ виждат положителни промени на пазара. Те се изразяват по-специално в постоянния растеж на населението на земята, нарастващите доходи на жителите на развиващите се страни, увеличаването на градското население и потребителската мода за здравословно хранене. Тези точки на растеж ще доведат до факта, че до 2020 г. търсенето на мляко и продукти, базирани на него, ще нарасне с 2,5%, казват анализаторите в Делойт. Все пак ние сме в „голямото семейство“ и трябва да се съобразяваме с анлизите за развитието на сектора.

ИКОНОМИКА: Излезе Аграрния доклад за 2017 г. Животновъдството заема дял от 23.1% от отрасъла Селско стопанство по отношение стойността на брутна продукция равняваща се на 1854.6 хил. лева По-добре сме в сравнение с 2016 г, но по-зле от 2015 г. Вероятно и за 2018 г процентите ще гравитират близко до цитираните.

БРОЙ ЖИВОТНИ: стартирахме годината с 357 199 бр. крави, в т.ч 252 000 бр млечни крави. Броят на юниците е около 58 000, но всичките няма да се отелят през отчетната година, което означава, че в никакъв случай не би трябвало да има ръст в бройките на основните стада. При овцете нещата сякаш са по-зле, защото при 1 млн овце ще влязат в основно стадо едва 50 000 бр, което е крайно недостатъчно.

СТРАТЕГИЯТА: няма такава поне за говедовъдството и овцевъдството. Трябва някой да е сляп да не забележи, че в момента се извършва преструктроиране на животновъдството ни. Доста говедовъдни ферми и то семейни, отглеждащи до 50 крави, фалираха. Останалите от този тип, полагат робски труд за да са на повърхността. На практика мъчат себе си, мъчат и животните и не произвеждат кой знае каква продукция. Няма го модела, няма кой да каже колко крави трябва да има минимум във фермата, с какво трябва да е съоръжена за да е рентабилна. И на тези, които са близо до този модел да им се помогне и икономически да се „хванат“ за него. Намаляването на ръчния труд е задача номер едно в сегашните ни ферми. Продиктувано от липсата на работна ръка и съответно облекчаване труда на самите фермери, защото и те са останали на боб зърно. Например млечните ни ферми са не повече от 5000. Никой не знае, какво ще стане утре, а трябва да се направи така, че бъдещето да е днес. Все пак имам светъл лъч – очаква се всеки момент да бъде презентирана нова Стратегия на нашето овцевъдство от Селскостопанка академия.

ПРОИЗВОДСТВОТО: не е удобно да се пише за това. До края на ноември сме преработил едва 622 хил. т мляко от всички видове животни. Само от кравите 586 хил.т,. От останалите хиляди животни – биволи, овце и кози /не включвам магарешкото мляко/, от тази година имаме и такова /са преработени смешните 38 хил.т мляко. Съгласете се с такова производство пари не се правят. По отношение производството на месо нещата стоят по същия начин. До края на октомври е обработено месо с кланично тегло от 70 785,7 тона или по 10 кг на човек. В статистиката ще се отчете едно невидимо производство, което са изконсумирали фермерите и техните семейства, а също и продажбите по Наредба 26 и ще се вдигне евентуално производството. Ама нали има една дума – докато рака не пипне и око не види, не се вярва.

Михаил Михайлов
Изп. Директор – НСГБ

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

 

4 КОМЕНТАРИ

  1. В животновъдството нищо не се случи през 2018. Нищо не се случи и през последните 10 г. Дори необвързаната подкрепа така и не смени прословутата 2008. В общи линии статистиката е излишна, защото дори няма на каква база да се направят сравнения.

ОСТАВИ КОМЕНТАР