Дискусия в Селскостопанска академия с представители на развъдни организации

0

След приемане на „Методология за определяне на праговете за застрашените местни породи в Република България“, от работна група, назначена със заповед на министъра на земеделието и храните г-н Румен Порожанов, в аулата на Селскостопанска академия, методологията беше представена и обсъдена с развъдните организации, отглеждащи застрашени породи. Методиката, предварително изпратена до развъдните организации, беше представена от председателя на работната група- проф. д-р Васил Николов, в присъствие на членовете й.

На основата на разработената методология са изчислени праговете на застрашеност, като в предложението на работната група до министъра на земеделието и храните е записано: „Определя като застрашени от изчезване Български породи селскостопански животни, включени в приложението към. чл.4 ал. 1. на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни (В сила от 5.01.1997 г., изм…..ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г.,) които са под следните прагове:

Пол Говеда Биволи Овце Кози Свине Еднокопитни Птици

Женски

12500

14500

11000

10000

6000

6000

1500

Мъжки

420

720

280

250

300

300

100

Представителите на развъдните организации оцениха положително методиката и по предложение на проф. Николов предложиха оптимални прагове за мъжките животни. Г-н Атила Седевчев (Асоциация за автохтонни породи кози в България), предложи процентът на животните в основния ареал на породата, предложен от работната група, да се намали от 90 на 80%, като се мотивира с ниския праг при еднокопитните, свинете и птиците. Предложението беше прието от работната група.

Доц. д-р Андрея Колев, председател на „Развъдна асоциация на аборигенни породи овце от Западна България“ и проф. д-р Дойчо Димов- председател на „Сдружение за отглеждане и развъждане на маришки овце“, приеха методиката, но възразиха срещу предложението основната част от подпомаганата популация да се локализира в историческите ареали. На противно мнение беше зооинж. Николай Кръстанов- председател на „Асоциация за развъждане на Брезнишка овца“, като приведе редица примери в подкрепа на отглеждането в естествените ареали. Г-н Бойко Синаповпредседател на управителните съвети на „Националната асоциация на животновъдите в България“ и на „Обединени български животновъди”, и г-н Цветомир Христов, поставиха въпроса за финансовите ангажименти на държавата за съхраняването на породите. Представителите на асоциацията за развъждане на Източнобалканската свиня предложиха да се увеличи прагът за нея.В дискусията взеха участие и Тодор Георгиев – председател на „Асоциация за опазване и развъждане на местна дългокосместа коза“; Тодор Диклиев- председател на „Асоциация за защита на редки автохтонни породи – Калоферска дългокосместа коза“; Румен Стоянов- председател на „Организация на развъдчиците на автохтонните породи овце в България“, Георги Калайджиев –  „Асоциация за развъждане на Старозагорска порода овце в България”, д-р Христо Караджов- председател на „Асоциация за развъждане на Котленската порода овце“.

            В заключение проф. Николов, отново подчерта, че методиката е унифицирана за всички видове, като за основа са взети обективни измерими критерии, свързани с времето за удвояване на популацията. Определени са и допълнителни, критерии, част от които са свързани със защита на националните интереси, но те не могат съществено да повлияят крайните резултати. Базовите данни при изчисляване на праговете са взети от развъдните програми на развъдните организации, като са отчитани най- неблагоприятните за съхраняване на породите стойности.
източник: www.agriacad.bg

ОСТАВИ КОМЕНТАР