Мляко – 36 тона в една цистерна

0

Днес, отново се чухме с нашия колега, Емил Ангелов, които от известно време работи в Англия и то в сектора на говедовъдството. То няма и друг начин. Майка зооинженер, баща ветеринарен лекар, самия той ветеринарен техник със стаж в Кипър, България и Англия. Всяка седмица през уикенда Емо ни се обажда да поразпита как е нашето говедовъдство и разбира се, да ни разкаже за неговата работа в Англия.
Последния материал които публикувахме с негова помощ е все още актуален и може също да прочетете.

Ние работим, политиката за други

Емо ни разказа следното: наложи се да напусна работата в голямата говедовъдна ферма в която работих. Там се научих на още по-голяма дисциплина и отговорност. Влизане с карта във фермата, цигарите до портала, столчета за сядане никъде няма. Единственото право, което имаш, е да работиш качествено.
Фермата ни е страшна.
Средната млечност над 40 кг на ден от крава. Експлоатацията на животните също страшна. Генетиката на „върха“. Един до друг със собственика режим копита, налагало се е заедно да телим, да доим, когато липсва някой от работниците. Спечелих му доверието на човека и всеки празничен период аз отговарях за фермата. Не е шега работа – 1800 крави, 1300 доим по четири пъти на ден и всичко останало.
Ще зададете въпроса защо напуснах.
Тук, във фермата всеки месец идват едни „лъскави“ момчета, с лаптопи и купища рекламни материали. Английският фермер обича много да го ухажват, обръщат им голямо внимание, доверяват се без да проверят продукта и след това резултата е само един – разочарование подплатено с много паунда.
Предложиха ни една добавка към сенажа за сметка на мазнината, която давахме дотогава.  Сенажа е смес от люцерна и едно растение мисля, че лолиум се казваше. Увеличихме сенажа повече от необходимото, спряхме мазнината. Резултата – увеличи се млякото, но показателите му повече от трагични – масленост  до 2.7 за протеина няма да говоря. По същото време идваха и други засукани момчета, които агитираха шефа да купи за над 40 000 паунда устройства за измиване на цицките преди доене. На карусела работеха трима работника, той реши да направи икономия от една заплата. То няма и как, цената на млякото наполовина. Сложихме това устройство за миене, дезинфекциране и масажиране на цицкти и махнахме единия работник. След една седмица половината крави маститни и така реших да напусна.

Започнах работа в една компания за събиране на млякото – шофьор на цистерна за 36 тона мляко. Схемата на събиране на млякото е много интересна. Цистерната с мляко от фермата се изнася до един събирателен пункт, от който се връща празна цистерна във фермата. Аз оставям празната цистерна, която съм взел от мандрата и закачам пълната. В един джоб са оставени необходимите документи. Интересното е, че на този събирателен пункт има малка лабораторийка и се прави първото изследване на млякото. Другото интересно е, че цистерната тръгне ли от фермата, капаците се запечатват и никой не може да налее нищо в нея. Така че, мита или истината за у нас, че шофьорите правят „кръщаване“ на млякото тук не върви.

Прикачам пълната цистерна и отивам в мандрата. Голяма мандра, с преработка дневно над 900 тона мляко. Собствениците са индийци. Пристигайки, идва един лаборант, който от едно специално кранче на корпуса източва една кофа мляко, след което пълни две бурканчета и ги занася в лабораторията. След десетина минути идва друг човек, който ми казва на кой вход да разтоваря млякото. Съвсем логично, според анализа изпращат млякото за най-подходящо производство на млечен продукт.
След разтоварването идва миенето на цистерната. На изхода на мандрата, в джоба за който казах, се оставят документите с доставеното количество мляко и съответните качествени показатели.

Имах един случай, когато от лабораторията ми казаха, че няма да приемат млякото поради негодност и го върнаха на фермера. Ако го бях разтоварил там, мандрата трябваше да плати пари за обработката му преди изливането му в канализацията. Обяснението беше – в договора ни не е записано да приемаме мляко с такива и такива параметри, фермера да си го прави, каквото иска. Курса който направих, също беше за сметка на фермера. Все пак сто мили, никак не са малко.
Едно е ясно. Тук отдавна е отработен начина на приемане на млякото. Няма¸като при нас да чакаш камиона, да стоиш на главата на шофьора да не те излъже при вземането на пробите и килограмите. То това същото важи и за него.

Поздрави на всички колеги в България и весел Ден на животновъда – шести май. Тук не се празнува такъв ден, но аз ще почерпя колегите и ще им разкажа.

Емил Ангелов – директно от Лондон

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР