Как фермерите в Румъния продават млякото си

0

Нашата статия

Продажба на дребно – мляко и млечни продукти

предизвика голям интерес. Защото на всеки му е ясно, че едно е да продадеш на свободния пазар, друго на изкупвачите. Ако можеш и да преработиш и реализираш сам суровината, още по-добре.

В тази връзка се обърнахме към г-жа Ема Шиварова, която преди няколко се завърна  от екскурзия в Букурещ,  с въпроса – успяхте ли да вкусите нещо произведено в румънска ферма.

Ема ни отговори по следния начин: –  моето посещение в Букурещ, не е имало за цел да посетя пазарите и магазините, в които се продават хранителни продукти произведени във ферма. Случи се така че, попаднахме на пазара “Матаки”, близо до Гара Де Норд. Най-напред решихме да си вземем порция мичи – така са известни румънските кебапчета. Преди години бях ги опитала, но чувствата по отношение на вкуса бяха противоречиви. Бяха значително по-дебели от нашите кебапчета, колкото и да ги печаха, вътре си оставаха сурови и малко скърцаха при дъвченето. А сега мичито бе изпечено пред нас, външният вид страхотен, изпечени бяха и отвътре, вкусът също бе много добър. Към него прибавихме от горчицата /тя е задължителна/ и за допълнение си вземахме порция мамалига и селска салата, нещо подобно на руската салата.
След това обиколихме пазара. Голям, закрит отвсякъде, пълен с всякакви зеленчуци. До голямото хале, имаше зала с поне 15 щанда, на които се продаваха млечни продукти, произведени във фермата. Всяка продавачка – бяха облечени с бели манти и бонета, ни предлагаше да вкусим от нейното сирене. Парченцето мостра се режеше от буцата сирене и се подаваше с ножа. Цените бяха с максимум до 2-3 лей по-високи от тези на промишленото сирене. В крайна сметка си купихме по един килограм овче и биволско сирене. На щандовете имаше също овче и краве сирене, кашкавал, извара, масло – цялата млечна гама.

Таня Димитрова и Михаил Михайлов, един през друг допълват  впечатленията на г-жа Шиварова.
– Пиаца “Матаки”, го изградиха пред очите ни. Живеехме наблизо, когато работихме 6 години в Букурещ.
Всъщност от 2006 до 2010 г в Букурещ се реализира програма за изграждане на големи пазари за селскостопанските стоки. Всичко да се сложи на закрито, да има помещения за складове, да има добри условия за работа на фермерите и добро обслужване на купувачите. Например зарзаватчийският пиаца “Грангаши” е разположен на втория етаж, но има асансьори за качване на стоката. Така че, се сложи край на откритата търговия.
Забравих да кажа нещо за мичито. През последните години, наистина оправиха много вкуса на кебапчето. Единствено, си е запазило размера. Вероятно за това имат причина нашите кебапчета. Особено тези по-дългите. Румънците умират за тях. Колкото до хрупкането то се дължеше на много малко смляна кост. Това вече не е разрешено.

Сега по отношение на продажбата  на фермерско мляко. До 2009 г мляко се продаваше свободно по улиците и пазарите. До тогава ги нямаше пазарите. Например аз си купувах прясно мляко от една селянка, която разпъваше чергата на земята и нареждаше зарзавати, плодове и шишета с мляко. През 2009 година, повечето пазари бяха пуснати в действие и освен това излезе Наредбата за продажба на мляко от фермата.
Започна строг контрол.
Най-напред общинската полиция изля млякото в канализацията, през другата седмица жената пак донесе мляко и бе глобена към стотина лева и повече не посмя да го  донесе.

На всички пазари има помещения предназначени за фермерското производство. Там има всичко – хладилна витрина, вода, хладилници, дезифектанти, кантари. Плащаш такса за маса, показваш документите на ветеринара на вратата, и ако всичко ти е наред, влизаш и продаваш. Щандовете могат да се заемат само от земеделски производители.
Което казва г-жа Шиварова си е точно така. Виждаш една редица ножове и на върха парче сирене или кашкавал. Аз си купувах прясно биволско сирене, жената имаше десет биволици. Правеше чудно сирене. Имаше си етикет, който се поставяше на всеки пакет. Цената нормална.

В началото, когато откриха пазара, цените бяха фантастични – високи. Биологично било, само от трева и т.н. Полека – лека, обаче се намери баланса и това, което казва госпожата е така – цената е максимум от един  до два лева по-висока от тази на магазина. Във връзка с оказване помощ на фермерите, се очаква фермерите, които искат да продават на щанд в пазара, ще плащат минимални такси.

Ето едно решение, което може да се вземе и при нас. Във всеки град  има пазари и винаги може да се намерят щандове за производителите и съответно таксите им да са символични. Някой ще каже, пазара не е държавен, няма проблем, има държавни помощи.

Трябва да се намери място за тези производители, откритите фермерски пазари имат своето значение, но всеки може да ги посети в определения ден и час.

Понеже говорихме за мичито, забравих да кажа,че един от най-големите деликатеси за румънците е т.н “Шорич” – свинска кожа, обработена много финно. Преди десет години килограм от този деликатес се продаваше по 15-18 лева. Сега вече килограма минава 30 лева. Ако посетите Румъния опитайте мичи, мамалига и шорич. Вкусни са.

Овцевъд & Козевъд

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Овцевъд & Козевъд !

ОСТАВИ КОМЕНТАР