Националната селска мрежа в действие

1

Националната селска мрежа (НСМ) е инструмент за подкрепа и реализиране на политиката за развитие на селските райони. Нейната мисия е да подпомогне усилията по изпълнение на Програмата за развитие на селските райони. Една от задачите на НСМ е обмен на опит, знания и добри практики за развитие на селските райони от България и другите страни-членки на Европейския съюз;

Именно това се случи вчера в село Стефан Караджово – обл. Ямбол, където над 30 фермера се събраха и дискутираха по въпросите на растениевъдството и животновъдството. Нямаше екрани, нямаше лектори, нямаше преводачи. Лектори и публика бяха самите фермери. Всеки в своята област, ако не вземаше отношение  – задаваше въпроси. Който беше допуснал грешки си ги казваше, да не ги допуснат колегите. Който, беше намерил точната „рецепта“ –  също казваше.
Самото мероприятие се проведе във фермата на г-н Николай Димов, на който думата бе дадена накрая.

Обсъжданите въпроса бяха два – новата ОСП и месодайното говедовъдство. По първата тема, фермерите споделиха опита си, по отношение запазване качеството на почвата и прилагането в тази връзка нови технологии.
Своя опит в това отношение сподели г- Венцислав Върбанов:
Не може да се каже, че действахме на принципа проба-грешка. Предварително се запознахме с фирмите, които са водещи в това отношение и избрахме една украинска фирма, колкото и чудно да ви е. Лично аз присъствах два пъти на обучение по отношение запазване и подобряване качествата на почвата. Най-напред взехме проби от почвата. Разбира се, вътре нямаше никои – става дума за микрофлора, червей и др. Купихме от фирмата „Агросъюз“ семената за междинните култури по схемата, които трябва да подобряват почвата – ряпа, синап и др. Най-добре е да се използва микс от семена. Добра е и американската ряпа. Корените и стигат дълбочина половин метър и тези дупки след това стават резервоари за вода.
За тази схема трябва постоянство и търпение. Резултатът не идва веднага. Увеличението на добивите не е кой знае какъв, но ефекта идва от голямото намаление на материалните разходи. Състава на почвата се подобрява изключително много, вследствие на което  не се затруднява обработката. По-рано работехме с двадесетина трактора, сега са три.
Намалят операциите по обработката на почвата. То няма и как да е друго. Вече имаме червеи, имаме микрофлора, имаме хумус. Остава да имаш и добра сеялка, каквато имаме и нещата се нареждат. Трябва обаче и голямо постоянство. Имаме и нашите рекорди. Миналата година на определени площи получихме по 996 кг пшеница, също по 320 кг слънчоглед и 960 кг царевица. Вървим напред

Своя опит сподели и домакина г-н Николай  Димов:
– Мисля, че вече имам право да говоря. За малък период от време, постигнахме много. Стадото ни е над 1000 месодайни майки от пет породи. Общият брой животни, е над 1800 бр. След няколко дена, породите  ще стана шест, защото пристигат Гасконите. Най-напред създадохме условия за животните – заслони, обори, фуражна кухня. След това се заехме с пасищата. Това което заварихме, като пасище, май носеше само името  пасище. За едно животно трябваше да има минимум 40 декара. Сега, след подобрението, като засяхме звездан, еспарзета и ежова главичка, като микс за едно животно – вече му стигат десет декара. Разбирате ли, само от разход на енергия, да скиташ по лошото пасище в горещината, какъв разход е.
След това разбрахме, че само тревата не прави „борбата“. Почнахме да допълваме с концентриран фураж и сенаж. Резултатите не закъсняха. Имаме вече оборудван обор с прокар, кантар и условия за точен контрол на животните. Ще ви кажа резултатите от вчерашните замервания. (Преди това искам да кажа, че угояването става по два начина. Първият е т.н американски – животните са непрекъснато на пасището с малките. Другият е традиционния, угояване на телетата в затворено място и хранене на ясла.   За второто обаче трябва да имаш добри фуражи и смески. Имахме проблем с качеството на доставяните смески и се наложи да си направим собствен фуражен цех. сега нещата са точни, всичко е под контрол.)
Вчерашните замервания показват следното: средно дневен прираст на телетата от месодайните кръстоски – 900 – 1300 гр, Лимузин и Ангус средно по 1.6-1.8 кг и Симентла – 2 – 2.4 кг.

След кратката презентация, Николай ни показа пасищата, животните, заслоните.

Забравихме да кажем, че по време на обяда вкусихме приготвено по Странджански печено ярешко. На въпроса към домакина – защо не е телешко, все пак е ден на месодайните. Николай се усмихна и каза:

В момента строим кланицата, освен това и заявките ми са много. Между другото, преди няколко дни бях в Дания. Там за всяко „истинско“  месодайно, заклано теле, се дава бонус след оценка от ексепртите. Чувал съм, че това се случва и в други държави. Аз и колегите, сега правим основите на месодайното говедовъдство. На практика го нямаме. Десетина хиляди крави не могат да се нарекат месодайно говедовъдство. Сега ни е необходима помощ. Купуваме животни, търсим пазари, оправяме пасища, строим заслони и кланици. За това се изискват много средства. Благодаря на всички, които уважиха нашата ферма и следващия път ще бъдем на стек от Ангус приготвен в нашата кланица.“

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

1 КОМЕНТАР

ОСТАВИ КОМЕНТАР