Говорят младите

0

По време на организирания  “Открит ден” на фермата на говедовъда Николай Димов – (за него само суперлативи за свършеното досега, за визията на животните и за переспективите) – разговаряхме с един млад човек, за всичко което се случи през този ден.

Младият мъж се казва Димитър Николов, инженер по селскостопански машини, работил в Канада и САЩ. За първи път той присъства на такава сбирка на фермерите и попиваше всичко, което се говореше и обсъждаше. По време на обиколката на пасищата се решихме и му зададохме един – единствен въпрос:

– г-н Николов,  вие чухте  от самите фермери, какво правят, какво получават, какви са трудностите. Вече получихте представа за  нашата действителност в земеделието, след като доста търпеливо изслушахте изказващите се.  Бихте ли направили някакви изводи.

 – Ще се опитам да отговоря, така, както мисля и почувствах това обучение. Първото, което ми направи впечатление, беше мястото на срещата – в „сърцето” на фермата. Съвсем близо до животните. В приятната зала очаквах да видя екрани, спектомати, слайдове. Обаче  такива неща нямаше. Нямаше и чужди експерти с преводачи. Тук „професорите” бяха фермерите. “Студентите” бяха също фермери.

Това което ме впечатли най-много, бе отношението на фермерите помежду им. Всичките бяха равни – и малки и големи, в зависимост от стопанствата, също така и по възраст и ранг. Всичките се обръщаха помежду си по имена. Тук беше и един бивш министър на земеделието – г-н Венцислав Върбанов. И към него фермерите се обръщаха на малко име Венци. Аз работих в Канада по поддръжката на едно от най-престижните голф игрища. Собственика, непрекъснато беше на ливадата, това е най-важното за този спорт, обръщаше се към нас на малки имена и ние също. Така се скъсява дистанцията, официалностите падат и работа върви.

Модератото на събитието, само обявяваше темата и даваше думата на фермерите да споделят проблемите по дадени мероприятия в производството. Всеки говорещ казваше истината. Всеки си каза какви грешки е допуснал и след това как ги е оправил, за да не ги допускат неговите колеги. Също така, си разменяха координати на фирми, от които са доволни. Не ги пазеха само за себе си. При отчитане на резултатите се казваха плюсовете и минусите. Например г-н Върбанов препоръча да се използва американска ряпа, като обясни защо. Също така не подведе фермерите с някакви рекордни постижения при технологията, която обсъждаха. Каза им, че е ефекта идва от намаляване материалните разходи и по-малко увеличение на средните добиви. Но и това което са получили средно от декар за миналата година е впечатляващо –

Националната селска мрежа в действие 

Направи ми също впечатление, че връзката с администрацията не е от най-добрите. Администрацията сякаш се движи след фермерите, а то трябва да е обратното за да има по-голям ефект от цялата работа. Една администрация, като не работи, колкото и голяма да е резултата ще е лош. Нали точно това е ролята на администрацията, да поведе фермерите, да включи държавните инструменти при кризи или при форсмажорни обстоятелства, да осъществи контактите на високо нива и още много други неща.
Подхвърли се също така и въпроса за кадрите. Такива няма. Никой обаче не засегна въпросът, какво правят фермерите и техните организации  за привличането на младите в селското стопанство. Все пак имаше фермери с възможности. Те помогнали ли са на някое учебно заведение, помогнали ли са на някои студент или ученик от селскосотпанските техникуми. Предложили ли са някакви стимули. Г-н Михайлов спомена за новата мярка за подпомагане в Румъния – стимулиране на фермера с 1000 лей месечно, ако назначи на работа във фирмата младежи с висше образование и по-малък бонус, ако назначените са с  средно или основно образование.
Разбрах също, че за субсидирането на през новият период на ОСП, все още не е решен въпросът с тавана на подпомагането. Това е много важно за страната. Както малките ферми са заплашени от фалит, това важи и в пълна сила за големите. Разликата е тази, че големите ще се „сгромолясат” по-бързо от малките. Наистина това е голям проблем, който трябва да се решава в кратки срокове.
И накрая за стопанството на домакина. Само поздравления. Всичко се изпипва в тази ферма. На първо място е качеството на животните и след това под ръка вървят икономиката и отглеждането. Г-н Николай Димов много точно каза: – След, като оправихме пасищата, плюс почистването и промяната на тревостоя, вече за една крава са ни  необходими десет декара пасище. Досега бяха нужни 40 декара. Само от разкарването се губи страшно много енергия и съответно прираст.
И накрая. Имаше обяд за присъстващите. Имаше вкусна ямболска ракия. Фермерите обаче хапнаха малко и си тръгнаха по фермите. Бях чувал, че у нас като се седни на такава маса няма ставане до нощта. За да имаш успешен бизнес, трябва яка работа, а при животновъдството тя е денонощна, 365 дни в годината.
Да си пожелаем – повече такива  фермери в България, като тези които присъстваха на обучението.

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР