Съвет по животновъдство – имунно профилактична програма

0

На проведения Съвет по животновъдство на 10 юни 2019 г в МЗХГ се резгледаха  следните въпроси свързани с животновъдството:

  • Изпълнение на Националната програма за контрол и ликвидиране на заразните заболявания;
  • Предложения за промени в Наредба 44;
  • Предложения за даване помощ de minimis;
  • Идентификация на животните;
  • Други;

Ще се опитаме да направим анализ на всеки един от обсъжданите проблеми. Нормално е, на Съвета да се разглеждат проблемни въпроси, и ако се вземат адекватни решения, ще бъде още по-добре.

Министерството на земеделието този път ни изненада с бързата информация, която даде по отношение обсъжданите въпроси по време на Съвета. За първи път се случва, медиите да бъдат изпреварени, да не се молят на чиновниците да им дадат презентациите,  те пък да започнат да се вайкат, че трябва да вземат разрешение и т.н. Презентациите, още на следващия ден, рано сутринта, бяха качени в сайта на МЗХГ.

Една от темите бе, изпълнението на Националната програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително и зоонозите в България 2019-2021 г.
Изключително важна точка, имайки се в предвид, че все нещо не ни стига тази програма да заработи пълноценно, и потърпевшия да е само един – фермера.
Какво показват данните от презентацията на БАБХ.

По отношение на ваксинациите – много ваксинирани животни и още много работа за вършене. От посочените цифри е ясно, че туберкулинизацията изостава. Ваксинирането против Нодуларен дерматити и Син език също.

Националният съюз на говедовъдите в България (НСГБ) няколко години подред е искал ваксинирането да се извърши през март и април.
Защо?
Отговорите са много прости – през тези месеци, кръвосмучещите все още ги няма, животните успяват да си изградят имунитет преди те да са взели да хвърчат, както знаете необходими са 28 дни. Още повече, че имунитета от миналата година е към края си.
Забавянето на ваксинирането ще удари по джоба и фермерите.
Провеждането на ваксинацията през топлите месеци се отразява на млеконадоя – той пада надолу, а без миналата година, имаше и доста аборти. Закъснението с ваксинирането при младите животни, прави невъзможно продажбата им.

Положението с вземането и изследването на  кръвни проби, също не е от най-доброто. Още по-лошо е по отношение на туберкулинизацията, където броят на изследваните животни е просто смешен.

По отношение идентификацията, сякаш всичко е нормално. Единствено прави впечатление малкият брой маркирани агнета – една четвърт от нормалното.

Съвсем правилно, БАБХ направи актуализация на информационната система – ВетИс, по отношение на възрастта на животните. И съответно резултатите са каквито очаквахме – над 60 000 бр животни бяха извадени от списъците, и едва 131 броя бяха възстановени от собствениците си. Сега съвсем правилно, БАБХ ще извади от списъците и 76 000 животновъдни обекта, които са нямали никаква активност през последните три години.

Въпросът е – има ли номера без животни. Изглежда да. Поне така показват проверките в някои райони.

Като заключение, ветеринарните власти за момента са длъжници на фермерите по отношение изпълнение заложените  мероприятия в програмата.
Въпросът е, не само да се отчете изпълнение, а то да бъде извършено така, че фермера да има полза от тези мероприятия. Защото загубата само от млеконадоя след ваксинирането е поне стотина литра мляко, което стойностно не може да се покрие с 60 те лева отпуснати по сегашния de minimis. Ами, какво ще кажат тези, които няма да получат и лев от тази помощ. В същото време, това са основните производители на мляко.

Govedovad.com – Михаил Михайлов

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

ОСТАВИ КОМЕНТАР