Съвет по животновъдство: Идентификация на животните – възможно ли е

4

На последния Съвет по животновъдство, една от точките бе относно идентификацията на животните. Едно мероприятие, което колкото и да е важно не можем да го решим в продължение на вече на двадесет  години. Сменяхме марки, чипове, татуировки, какво ли не. Сега разчитаме на електронните марки, болусите и чиповете.
И те няма да оправят положението.
Защо, ще разберете накрая.
Разглеждането на тази точка от Съвета бе предхождана от няколко неща. На първо място изключването над 60 000 животни, които бяха навършили преклонна възраст – крави над 20 години и овце над 15 години. Без проверка, бяха зачеркнати от списъците. Добре, че при хората няма такива списъци да ги зачеркват при определени години. От заглавията в медиите, някой може да си помисли, че тези животни ги няма, а има само номера, значи има и субсидии. Животните ги имаше, но носеха стари марки. По същия начин, се извърши и отстраняване от селекцията на животни, навършили определени години. Например, при овцете беше 84 месеца или осем години. Тук вече нещата, сякаш бяха правилни. Все пак при една овца на осем години, каква селекция да се прави и какви контроли да се извършват. В чест на истината, при направената редукция отпаднаха доста животни на голяма възраст. Например имаше номера датиращи от 2004 – 2006,7 година. Друг е въпроса за реалната възраст на овцете.
Всички тези действия се последваха от една среща в БАБХ по отношение на идентификацията. Сводката, която публикува БАБХ звучи така:
Среща между представители на дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“(ЗХОЖКФ) към БАБХ, Българския ветеринарен съюз (БВС), Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ) и развъдните организации се проведе вчера, 6 юни 2019 г., в БАБХ. Поводът бе обсъждането на констатираните проблеми при идентифицирането на животни под селекционен контрол и възможностите за преодоляването им.Всички участници потвърдиха позицията си, че без съдействието на стопаните на животните, не би могло да се очаква и да се гарантира, че идентификацията може да бъде осъществена съвсем коректно и адекватно.По отношение на това дали развъдните асоциации могат да идентифицират животните, БВС споделиха, че това е напълно възможно, при условие че данните се въвеждат във ВетИС (Интегрирана информационна система на БАБХ).
От тази публикация не може да се разбере нищо – какви решения са взети, предложения, действия. Идентификацията от развъдните асоциации е възможно за тези, контролиращи много малък брой животни, другите е пълен абсурд да се справят с тази задача. Изключваме амбициите на някои развъдните асоциации, че се дължат на единия лев, който се полага на извършващия мероприятието, те искат просто да има по-голяма точност.
Тук следва и въпроса, кой ще вкарва данните в системата на ВетИс. Не станаха ли много хората, които имат достъп до тази система. Все пак някой трябва да носи отговорност при провал.
Каква е ситуацията в момента в Европейския съюз, по отношение идентификацията на животните, без да посочваме и цитираме приложното законодателство. Тези правила важат и за България и са „облечени” в съответните Наредби.
  • Дрeбни преживни животни – една обикновена ушна марка на дясното ухо и едно средство за електронна идентификация (най-практично – УМ на лявото ухо или търбушен болус);
  • Едри преживни животни – 2 еднакви ушни марки, а от 2019 г. идентификация, подобна на тази при дребните преживни (една обикновена ушна марка на дясното ухо и едно средство за електронна идентификация – УМ на лявото ухо или търбушен болус);
  • Свине – индивидуална ушна марка;
  • Еднокопитни – паспорт, който отговаря на определени изисквания – раздел за изключване от хранителната верига, диаграма с особените белези на животното, номера на инжектирания чип;
  • Домашни любимци – инжектируем чип и паспорт.
Разликата със старите методи на идентификация е, че при новите методи идентификацията не е „говоряща“. Това означава, че само по средството за идентификация фермерът не може да определели животното. Това се постига чрез описване в регистри, които вече не са на хартия, а са в електронен вид.
Самото идентифициране също има правила. Ясно е, че търговеца на марки, трябва да е одобрен. Ясно е, че всяка купена марка от фермера трябва да бъде отразена. Правилата уж са железни, но май не се изпълняват и те са:
В двудневен срок след раждането на животното, фермерът трябва да уведоми – забележете – писмено своят ветеринарен лекар, в седемдневен срок марката трябва да е поставена и в двадесет дневен срок новороденото трябва да има паспорт /за ЕПЖ/. Освен това, се дадоха и права на фермерите да маркират животните си. Може би тези изисквания са най-тежките в Европа. Например в Холандия, срока за известяване е три дни.
Защо не работи системата.
Трябва да започнем отзад напред. Какво правим с животните, които трябва да излязат от стадото за клане, умрели и др. подобни. Ами нищо не правим. Ако играем по правилата, трябва да имаме кланица, където да си заколим телето или кравата. В доста области обаче няма кланици за ЕРД.
Тогава.
Какво правим, знаят всички.
Следващият въпрос е, какво правим с умрелите животни – има такива. Трудно е да се разчита винаги на екарисажа. Там винаги има „войни” и „революци”. Нямаме и право да загробваме.
Какво правим, пак знаят всички.
Идва следващият въпрос – какво правим с т.н наречените бракувани овце – нямаме право да ги продаваме на хора без животновъден обект, нямаме право да ги колим, нямаме право да ги погребваме. То това важи и за агнетата. Тук следва и може би най-голямото препятствие – бюрокрацията.
Телето се ражда. В двудневен срок фермерът трябва в писмен вид да извести ветеринарния лекар, с които има договор, за събитието. Това означава, че фермера трябва да отиде до офиса на лекаря. В седем дневен срок трябва да бъде сложен номера. Ако го слага фермерът, поне вече всички имат телефони и  може да го съобщи на лекаря. След това фермера трябва да отиде до официалния лекар да извади паспорт на животното. Това е добре, ако във вашия район имате официален лекар. Ако нямате, отивате в областния град. Интересното е защо практикуващите лекари не могат да издават паспорти. Таксата е държавна и те ще я превеждат на БАБХ. Нямали статут на официални лекари. Ами нали паспорта излиза от системата, тя нали е със статут.
Време, километри, пари – за тях няма проблем, той взема субсидии. Всичко от фермера. Ако фермера трябва да е стриктен, помислете си колко пъти в месеца той трябва да отиде до единия или другия офис.
Колко пъти смятате ще издържите да направите това упражнение. Максимум до десет.
След това действате по известната система на всички ни.
 Правилата, по които „играем” важат и за другите държави. Те бързо се усетиха и в една консервативна Германия в това отношение, вече се експериментират подвижни кланици за клане дори и на пасищата. Това в Швейцария го има отдавна. Румънците влязоха в програма за локални кланици – това вече го имаме и ние.
С други думи, най-напред трябва да се създадат условия за ликвидиране и изписване на отпадналите животни по марки, и тогава да натиснем фермера, защо не си маркира животните в определените срокове. В противен случай ще си говорим непрекъснато за идентификацията и подменяме и допълваме Наредбите.
Михаил Михайлов

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

 

4 КОМЕНТАРИ

  1. Ние Българите, винаги се движим по собствени-индивидуални правила у нас в България! Всяко теле, което е умряло до 20-30 дневна възраст е необходимо да се изследва за заболявания, които е вероятно да бъдат предадени от майката! – Кой в БГ го прави? Резултатът е, че на фермера винаги му е виновен доктора, че не разбира и е допуснал телето да умре! —- Фактите обаче са други, приятели! – Умрялото теле до 20-30 ден е …. резултат от калпави грижи от страна на фермера към новороденото теле! Това са най- важните дни от живота на телето!!!!!!! Когато това не се случва в една ферма, тогава фермера може да разбере смисъла на определени те срокове за маркировка!
    Бюрокрацията и безсмислените процедури са коригируеми чрез срещите, които се правят между съответните организации. Диалога обаче здраво куца, понеже “всяка коза е за свой крак”, не се предлагат основни принципи и правила, които да работят и в бъдеще, а се правят предложения на парче, които са според частни случаи.
    Тези принципи с маркировката са проблем на българския фермер, който не иска да спазва правила и не иска да е на светло! Колко са се родили, колко са продадени, колко са заклани, колко са се разболели и впоследствие умрели, колко са се отровили, колко са застраховани, колко са обезщетени, колко са субсидирани? – Все въпроси на които отговор може да се даде само ако засегнатите животни са били маркирани!!!
    Гледаме статистиките по света, ходим по изложения и цъкаме как хората си казват и показват всичо: заплодяемост, раждаемост, плодовитост, прираст … смъртност! – А ние?

ОСТАВИ КОМЕНТАР