Консултативен съвет Варна пита, МЗХГ отговаря

2

Алтернативата на браншовите организации бяха Консултативните съвет по животновъдство. Какъв беше замисъла за създаването им, така и не се разбра, но те някъде все още работят. В това няма нищо лошо, дори си е за поздрав.
Сега е времето за въпроси и бързи отговори.
Какви въпроси е задал КСЖ-Варна.
Какви отговори е дало МЗХГ.

 Въпрос: Ако в един обект с животни млечно направление, приплодите са от бик месодайна порода(Абердин Ангус), може ли да се определи предназначението им за месо и след навършване на необходимата възраст да получат подпомагане от директните плащания по схема за обвързано подпомагане за месодайни крави?

Отговор: Земеделският стопанин сам определя предназначението на приплода – за мляко или за месо. След навършване на определената възраст от животното, то може да бъде заявено само по схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници (когато е избрано направление за месо). Следва да се отбележи, че настоящите схеми за обвързано подпомагане ще се прилагат до 2020 г. включително, поради което стопанинът следва да прецени добре в какво направление ще се развива стопанството.

Водещо условие трябва да е търсенето на продукта на пазара, както и дали са налице условията и ресурсите за неговото производство и реализация.

дуплика: не се разбира отговора на въпроса- може или не може. Ясно е,че не може. Фермата е заявена, като млечна и както се казва в отговора след 2020г може да бъде направена промяна в направлението. За тази ферма само животни определени, като млечни ще могат да вземат субсидия и то след като изпълнят определените количества мляко, съгласно изискванията и навършването на 24 месечна възраст.

 Въпрос: Защо няма помощ de minimis за българските автохтонни породи говеда от месодайно направление.

Отговор: С решение на Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ от 17 юни 2019 г. на животновъдите ще бъде предоставено подпомагане чрез държавна помощ от типа de minimis. За целта е утвърден ресурс от 26,3 млн.лв.

На подпомагане подлежат земеделски стопани, подали заявления за директни плащания Кампания 2019 г. Те се подпомагат за допустимия брой животни за Кампания 2018 г. по схемите за директни плащания и/или по ПНДЖ1, и/или по ПНДЖ3, които са с:

  • най-малко 5 броя крави, юници или биволи, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018;
  • от 10 до 300 броя овце-майки или кози-майки, допустими за подпомагане за Кампания 2018;
  • минимум 301 овце-майки или кози-майки, както и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018.

Подпомагането ще се предостави както следва:

  • до 40 лв. за крава и юница до 250-то животно;
  • до 40 лв. за бивол до 250-то животно;
  • до 20 лв. за крава и юница от 251-то до 500-то животно;
  • до 20 лв. за бивол от 251-то до 500-то животно;
  • до 15 лв. за овца-майка или коза-майка при минимум 10 животни;
  • до 7 лв. за овца-майка или коза-майка за стопанства с най-малко 301 животни. Фермерите следва да имат и не повече от 15 декара постоянно затревени площи на животинска единица за Кампания 2018, с изключение на тези с допустими за подпомагане от 10 до 300 броя овце-майки или кози-майки;

Въпрос: На какво основание от ВетИС служебно се свалят животни над определена възраст (посочени са свине над 6 год. възраст). Възможно ли е това да става след предварително уточняване със собственика на животните?

Отговор: БАБХ е изготвила процедура, при която „служебно изгубени“ животни могат да бъдат възстановени във ВетИС, чрез подаване на заявление от собственика им, в съответната Областна дирекция по безопасност на храните.

При „служебното изгубване“ на животни от ВетИС са премахнати общо 60 036 бр. животни, а след изготвяне на процедурата по възстановяване са върнати общо 131 бр., което недвусмислено сочи, че това е правилен подход.

Въпрос: Ако от страна, членка на ЕС се внесе бус/мобилна кланица, оборудвана за клане на място, ще бъде ли узаконена в България? В очакване на отваряне на мярката за изграждане на малки кланици, фермерите се опасяват, че тя няма да заработи, поради тежките административни и прекалено завишени ветеринарни изисквания.

Отговор: С Наредба № 4 от 2014 г. за специфичните изисквания към производството на суровини и храни от животински произход в кланични пунктове, тяхното транспортиране и пускане на пазара (Наредба №4/2014г.) са определени специфични изисквания по отношение на структурата, оформлението и оборудването на кланичните пунктове и транжорни към тях, като ги адаптира към структурните изисквания, определени в разпоредбите на европейското законодателство. Тези определени специфични изисквания се отнасят единствено до кланични пунктове, в които се извършва добив, транжиране и/или преработка на месо, в които не се извършва интензивно клане на животни. Това означава, че всеки собственик на животновъден обект на този етап може да извършва дейност клане на собствени животни, в случай че има кланичен пункт към фермата и спазва годишния лимит на заклани животни (съобразно вида на животните).

Горе цитираната наредба доведе до облекчения за българските животновъди, които са изправени пред тежкото предизвикателство, в условията на финансови затруднения, да правят инвестиции за прилагане на европейските хигиенни норми и изисквания за безопасност на храните, възползвайки се от възможностите за дерогация от Регламент (ЕО) № 853/2004. До момента от 93 работещи кланици за червени меса 10 са регистрирани по Наредба №4/2014 г. По тази наредба функционира и една кланица за птици.

На този етап на територията на страната няма регистрирана мобилна кланица, поради липса на подадени заявления от страна на заинтересовани бизнес оператори. Няма пречка, обект който отговаря на общите изисквания за обект за производство на храни, посочени в Регламент (ЕО) №852/2004 и специфичните изисквания за обекти за месодобив, посочени в Регламент (ЕО) № 853/2004 да бъде одобрен да извършва дейност, на мястото, за което е предназначен. БАБХ ще осигури адекватен и ефективен контрол на месодобива, в съответствие с изискванията на Закона за храните и Закона за ветеринарномедицинската дейност.

В случаите, когато земеделските стопани, които произвеждат храни от животински произход кандидатстват за финансиране закупуването на мобилни обекти, е необходимо да представят проект на обект отговарящ на изискванията на горепосочените регламенти. След като бъде одобрен проекта от Областната дирекция по безопасност на храните и бъдат спазени изискванията за регистрация по Закона за храните, той може да бъде регистриран.

Министерството на земеделието, храните и горите съвместно с Българска агенция по безопасност на храните ще продължи да следва политиката си за облекчаване на нормативната тежест върху производителите и улесняване на реализацията на произведената от тях селскостопанска продукция.

дуплика: изключително интересен отговор. За какви проекти става дума и за какво одобрение. Фермера пита, ще му бъде ли одобрена мобилна кланица внесена от ЕС. Той,до колкото разбираме просто иска да си купи тази мобилна кланица и да я регистрира и използва.

 Дуплика – ораторски жанр/вид в парламентарната реторическа практика в България след 1990 г. Дупликата е тематично и процедурно свързана с репликата (вж. реплика) и е кратка по времетраене и изпълнява информативна, защитна и самозащитна функция. В дупликата парламентарният оратор изказва своето мнение, ако се е почувствал засегнат, след като в предходно изказване на друг депутат е отправена критика към него персонално или към парламентарната група, към която принадлежи или е изразено несъгласие с негова позиция, предложение или мнение. Дупликите невинаги са тематично свързани с дебатите и не допринасят особено за целенасоченото и оперативно протичане на дебатите. Същевременно те представляват словесно единоборство между политически опоненти и внасят атрактивни моменти в обсъжданията в пленарна зала, без обаче да нарушават деловия тон.

 

 

 

2 КОМЕНТАРИ

  1. Министерството си определя правила които въжът само в България.Не ги интересуват някакви евродирективи какво че после държавата е глобявана от еврокомисията да не си дава министара парите от джоба та да го е грижа какви тапоти прави.

  2. Дуплика”2″ по така наречената дуплика на въпрос 1 за направлението на животните. Директните плащания на се на ферма, а на животно, в зависимост от неговото направление, избрано от стопанина. Пример – имаме ферма с 400 крави, от тях 300 са с млечно направление и 100 с месодайно, нито едно животно не е в главен раздел на родословна книга ( сбирщайн са). 300 животни влизат в схема мляко и 100 схема СМКЮ. Какво не е ясно не ми е ясно.

ОСТАВИ КОМЕНТАР