Топ статия на д-р Георги Чобанов – ИСТИНАТА ЗА МАРКИРАНЕТО

0

Д-р Чобанов в този материал внася яснота по всички въпроси, свързани с маркирането на животните. Също така, „нежно” се обръща към медиите, да не правят сензации и политика от предоставената им информация. През последните дни се появиха много заглавия от рода – “ликвидирахме 60 000 стопанства”, “отписахме еди колко си животни”, “спираме млечните контроли” и др.
Нека, който не е в час, да не пуска такива гръмки заглавия.
Не е лошо даващите докладите или информацията, да им искат опровержението и извинението. В момента животновъдите са в изключително тежка ситуация, те трябва да знаят истината и всякакви такива манипулации водят до допълнително напрежение сред тях и обществото.
Задължително прочетете този  материал.
Трябва да научите истината.
Овцевъд & Козевъд


 След Съветa по животновъдство –пак за идентификацията на животните

Уважаеми животновъди,

На Съвета по животновъдство представих данни, които впоследствие бяха свободно и не до там коректно интерпретирани в медиите. За мен е изненада, колко въображение трябва да има човек, че да напише някои от статиите… Стилът на голяма част от тях беше еднороден – изопачаване на данните в посока, целяща да предизвика преди всичко сензация, смут сред бранша и недоверие в извършвания контрол.

А истината е далеч по-прозаична и точно по тази причина, освен че данните бяха представени на Съвета по животновъдство, бяха и публикувани.

Във връзка с актуализацията на данните във ВетИС по отношение на стари животни само ще припомня фактите, които вече са известни – от архивираните данни за около 60 000 животни, възстановени по желание на стопаните са около 140 броя. Колкото и големи да са претенциите, числата ясно показват, че сме в правилната посока – тези животни реално ги няма! И искам да напомня нещо – животните са ваши, но управлението на ВетИС и данните в нея е отговорност на БАБХ. Съдейки по вашите коментари – и задължение! Всеки път обаче, когато предприемем действия по актуализация на данните, настава бурно недоволство. А изчистването на данните във ВетИС е рутинен процес, целящ преди всичко:

  • да се осветлят „животновъдите“ без животни – да няма животновъди с виртуални животни;
  • да няма мигриращи животни, които обикалят 4-5 обекта на един стопанин и се представят за различни;
  • пасищата да се дават на стопани с животни;
  • да няма месодайни ферми, които да доят и продават мляко и нелоялно да конкурират млечните ферми;
  • да има по-точни данни, които да се ползват при планирането на мерките за подпомагане, както и за по-справедливо разпределение на субсидиите.

Не е ли всичко изброено във ваша полза?

Сега по другия коментиран казус – 76 000 ферми, данните за които ще бъдат архивирани във ВетИС. След първите страшни анализи, впоследствие успя да се види в медиите и реалната причина за това решение. Това не са ферми, които са фалирали през последните 3 години! Напротив – това са ферми, които са прекратили дейността си доста преди това и последните 3 (а вероятно и повече) години за тях не е отразена във ВетИС никаква промяна. Под промяна разбираме всичко – издаване на справки, отразяване на раждания и маркиране, ваксинации, продажби. Трудно е да се оспори, че последните години се работи интензивно по справяне със заболяванията по животните. Освен Бруцелозата по овцете, Инфекциозната анемия по конете и Туберкулозата по говедата, минахме Син език (2014 г.), Нодуларен дерматит (2016 г.), Чума по овцете и козите (2018 г.), Африканска чума по свинете (2018 г.). Всичко това наложи извършване на огромен брой прегледи, ваксинации, вземане и изследване на проби, на фона на което да си говорим, че има 76 000 „пропуснати“ ферми е несериозно. Т.е. това са ферми (или по-скоро обекти с животни), които са прекратили дейността си преди това и затова не са били обект на тези мерки. Защо не ги „изчистихме“ от ВетИС по-рано? Защото имаме задължението след приключване на дейността на даден животновъден обект да бъдат запазени данните му минимум 3 години след това.

Данните за тези обекти вече са архивирани във ВетИС. Справката показва, че в тях са били записани общо 166 000 животни. Така излиза, че средно във всеки подобен обект е имало 2,18 животни. Дали това е ферма? По дефиницията на Наредба 44, става въпрос за заден двор – а дали той може да фалира?

И стигам до самата идентификация на животните. Действително в БАБХ се осъществи описаната среща между БАБХ, Български ветеринарен съюз, Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството и представители на развъдни асоциации. Известна е и темата – идентифициране на животните под селекционен контрол. Защо се наложи това – ами защото се забелязват пропуски. Основният е, че идентификацията на животните под селекционен контрол не се различава от идентификацията на обикновените животни – има си същите проблеми! А това са животните, на които разчита сектора да се подобри породния състав, както и продуктивността. Е, видим резултат от срещата още няма, но пък се стигна до единомислие – данните за идентификацията на животните трябва да се въведат във ВетИС от регистрирания ветеринарен лекар (РВЛ), с които стопанина има договор. Кой ще идентифицира животните е решение на стопанина! Години се твърди, че БАБХ (тогава НВМС) или пък РВЛ носят отговорност за това, че животните не са идентифицирани. Това обаче няма как да се получи без първоначалната инициатива на стопанина. Идентификацията на животните е отговорност на стопанина! А преди известно време променихме законодателството и сега вече стопанина може сам да си избира доставчика на марките и да си планира идентификацията. Каква е промяната? Аз лично не забелязвам голяма такава в крайния резултат. И това се видя и на Консултативния съвет – маркираните агнета (и ярета!) за 2019 г. са едва 210 000. Маркираните ДПЖ са по-малко от идентифицираните пчелни семейства, а пчеларите всякак се опитваха да отложат и дори да откажат идентификацията!

Отглеждаме около 1 500 000 овце, над 500 000 кози. Възниква въпроса за какво ги отглеждаме, щом няма агнета (и ярета)? Не е за мляко – това го дискутираме редовно – не го изкупуват, няма цена, не се яде сиренето… За вълната пък да не говорим – въпреки че ние (в БАБХ) поработихме доста и вече вълната може да се изнася и в Мексико…

Макар и да изглежда, че има някаква грешка, малкия брой агнета се потвърди на Консултативния съвет от изнесената от д-р Дамян Илиев информация. Покрай празниците Великден и Гергьовден в кланиците са заклани 56 284 наши агнета. Освен тях, от други държави на ЕС са заклани 40 537, като 22 969 са продадени в други държави – т.е. повечето тук само са заклани. Реализираните на нашия пазар агнета, заклани в наши кланици са 63 506. Големия спор за македонските агнета касаеше около 10 000 агнета, които са доставени и продадени у нас. Къде са агнетата? Хубаво е да ги намерим, защото дискусията все върви в посока, че пазар няма – според данните обаче е точно обратно, няма агнета за пазара!

Защо няма агнета и колко ражда една овца?

Няма да говоря като ветеринарен лекар, нито ще питам зооинженерите – директно може да го видите от фермерските сайтове в интернет: Ил дьо Фpанc – 160 – 195%, Мyтон Шаpоле – 180-200%, Източнофpизийcка – 200%, Аcаф – 180%, Хиоc – 180%, Лaкон – 150%. При нашите породи – Плевенска черноглава, Маришки бяла и вакла, Местна Старозагорска и Синтетична популация – 140%, Стаpопланинcки цигай и дpyгите меcтни поpоди и отpодия овце – 105 – 110%. При козите плодовитостта е по-висока, но най-често се упоменава, че при местните кози говорим за 120 – 130%.

Използвайки силно занижени стойности, както за поголовието, така и за плодовитостта му, очаквания брой приплоди за година може да се види на таблицата по-долу:

Вид Брой майки Раждаемост (%) Брой приплоди
Овце 1 400 000 1,05 1 470 000
Кози 300 000 1,2 360 000
1 830 000

Ясно се вижда от таблицата, че за година следва да имаме 1 830 000 приплоди (агнета и ярета). Толкова дребни преживни животни трябва и да бъдат заклани при стабилно поддържане на популацията. Ако пък се доверим на постоянните коментари, че овцете и козите в страната намалят ежегодно, то закланите следва да са повече… А у нас официално (в първата половина на 2019 г.) са заклани 56 284 наши агнета/ярета, което е 3,08%. Дори и да предположим, че през втората част на годината ще се заколят поне толкова ДПЖ (което е нереално, защото сезона на агнетата приключи), ще става дума за заклани в кланици под 7% от популацията. В една нормално структурирана икономика, клането извън кланици (включително и кланични пунктове) е доста под 5%. Ние обаче пак сме уникални и всичко е наобратно – 7% се колят в кланици (и кланични пунктове), а всичко останало (93%) – явно по дворове и полянки. Това обаче само ако нашите овце и кози раждат съгласно статистиката, а не се окажат и те уникални като ситуацията с кланиците и действително да имаме 210 000 приплода за годината.

Но да се върнем на самата идентификация. Телетата (и малачетата) трябва да се идентифицират до 20 дни след раждането им, агнетата и яретата – до 6 месеца след раждането. Ако обаче животните се транспортират извън фермата преди тези срокове, те трябва да са вече идентифицирани! И да ви кажа – напълно е изпълнимо, защото това се прилага във всички други държави на ЕС. Всички тези животни трябва да имат по 2 идентификатора – най общо по 2 ушни марки или ушна марка и болус. Това сме го коментирали много пъти и считам, че е ясно. Забравя се обаче друго – че тези 2 идентификатора трябва да са налични и то не по прозорците или в найлонова торба – идентификаторите трябва да са на животните! В противен случай ви грози санкция – глоба от ОВЛ или редуциране размера на отпусканата субсидия от ДФЗ. Ако ушната марка падне, има процедура за замяната й и това също е отговорност на стопанина!

Какво коментирахме на срещата в БАБХ?

За да бъде едно животно под селекционен контрол, то трябва да бъде идентифицирано максимално бързо. Отлагайки идентификацията на агнето до 6-тия месец позволява да се появят сериозни съмнения за произхода му. Освен това се нарушават сроковете за извършване на работата на развъдните асоциации. Затова, колкото по-рано, толкова по-добре, а и по-сигурно, че агнето е потомък на точната овца.

Кой да извършва идентифицирането?

Съгласно действащото в момента законодателство, това е задължение на стопанина. Така той може да упълномощи и развъдната асоциация да постави марките и да подготви първичната документация. Разбира се, добре е това да се върши не от всеки, а от хора, които имат съответните знания и умения. Развъдните организации имат добра ориентация и са възложили това на определени регистрирани ветеринарни лекари. Така стигаме до парадокса – за всеки такъв обект има по 2 РВЛ – един, с който стопанина е сключил договор за ДПП и един, определен от развъдната организация. И двамата могат да идентифицират животните във фермата и да подготвят първичната документация, но данните във ВетИС може да въведе само този, който има договор с фермера и съответно с ОДБХ (по силата на указанията, приети от ДФЗ с цел спазване на Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство). На теория нещата са супер – двойно повече доктори, двойно по-добра идентификация! Реалността обаче е друга – непроменена! Животните се идентифицират късно, данните във ВетИС и в развъдните книги се разминават! Проблем има – подобряването на поголовието върви бавно, трудно и с много грешки. Проблемът  е стар, макар през годините доста да работихме за решаването му:

  • променихме информационната система на БАБХ – няколко пъти! Настоящата е най-добрата до сега! Но пак не ни стига – искаме много още от нея и затова работим постоянно;
  • стопаните, в случай на желание (или необходимост), могат вече два пъти годишно да сменят своя РВЛ;
  • освободихме пазара на средства за идентификация – сега има над 14 доставчика, продаващи идентификатори на различни производители;
  • дадохме възможност на стопаните сами да решават как ще идентифицират животните си;
  • промени се начина за работа на развъдните организации;
  • промени се субсидирането на животните под селекционен контрол;
  • промени се комуникацията между БАБХ, БВС, ИАСРЖ и ДФЗ.

Май само едно нещо остана непроменено – ролята на стопанина си остана най-важната за процеса. Това бе и основния извод на срещата в БАБХ – всеки опит за подобряване на идентификацията без активното участие на стопанина на животните е обречен на неуспех! Но надали ви казвам нещо ново…

А подобряването на идентификацията при животните под селекционен контрол е важен процес и от чисто ветеринарна гледна точка – борбата със Скрейпи по овцете и козите – заболяване, което си поддържаме в страната. И за което предстои есента одит на страната ни.

По отношение на уведомленията – стопанинът действително има такова задължение. Сроковете обаче не са по-стриктни от тези в другите държави членки на ЕС. Независимо от това, отчитаме затруднението. Всъщност това е затруднение за всички, а не само за фермерите – и за развъдните организации, и за РВЛ, и за осъществяване на контрола. Затова работим за създаване на възможност за уведомяване посредством електронни средства за комуникация. Казано иначе, разработваме мобилно приложение за смартфони, посредством което стопанинът да може да съобщава, че има новородено животно или пък е заклал животно в двора си за собствена консумация. Така уведомлението ще се записва автоматично във ВетИС, а заинтересованите страни – РВЛ, ОВЛ, развъдни организации, ИАСРЖ, ДФЗ ще мога да видят самото уведомление. И това приложение ще може да се ползва от всички стопани, а не само от тези с племенни животни.

Вече към края, ще припомня думите на д-р Пламен Конов:

Колко са се родили, колко са продадени, колко са заклани, колко са се разболели и впоследствие умрели, колко са се отровили, колко са застраховани, колко са обезщетени, колко са субсидирани? Все въпроси, на които отговор може да се даде само ако засегнатите животни са били маркирани!!!
Гледаме статистиките по света, ходим по изложения и цъкаме как хората си казват и показват всичко: заплодяемост, раждаемост, плодовитост, прираст … смъртност!
А ние?

За мен обаче верният въпрос е „Кога?“ и дори „До кога?“. При първото маркиране на овцете през 2000 година в няколко области по южната ни граница ваксинирахме за пръв път овцете с ваксина за Син език и веднага ги маркирахме – с по една обикновена пластмасова оранжева марка. Тогава стопаните в Боляровска община изрязаха марките, защото всичко минаваше за американска диверсия, а симптомите на заболяването били причинени от марките…

Двадесет години от тогава, животновъдите вече са други! Дали обаче животновъдството ни е по-различно?

Та – до кога?

Д-р Георги Чобанов, БАБХ
30.06.2019 г.

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

ОСТАВИ КОМЕНТАР