Коя си ти АЧС (АФРИКАНСКА ЧУМА ПО СВИНЕТЕ)

0

Етиология, Епидемиология, Диагностика, Превенция и Контрол /Борба с/

Класификация на агента-причинител

Вирусът на африканската чума по свинете (АЧС) е ДНК вирус от семейство Asfarviridae; вид Asfivirus.  Този вирус на АЧС е единственият член на рода си, но чрез ограничителен ензим и секвентен анализ са идентифицирани негови вирусни генотипове.  Вирулентността на изолатите на АЧС вируса варира значително, като тяхната стандартна номенклатура включва града или страната, за които има изолиране, както и последние две цифри, които посочват годината на изолиране (например Лисабон ’60, DR 78).  Това е единственият известен досега ДНК арбовирус.

Устойчивост на физически и химически въздействия

Температура

Голяма устойчивост на ниски температури.  Дезактивира се от нагряване на 56º в продължение на 70 минути (56º/70 мин); (60º/20 мин)

рН

Дезактивира се при с рН <3,9 или рН > 11,5 в среда без серум.  Серумът увеличава устойчивостта на вируса, напр. при рН = 13,4 устойчивостта продължава до 21 часа без серум и 7 дни при серум.

Химически агенти / дезинфектантни

Податлив на етер и хлороформ, дезактивира се при престой за 30 минути в 2-3% разтвор : Податливи на етер и хлороформ.  Дезактивира се от 8/1000 натриев хидроксид (30 минути), хипохлорити – 2,3% хлор (30 минути), 3/1000 формалин (30 минути), 3% ортофенилфенол (30 минути) и от йодни съединения.

Оцеляване

Остава жизнен за дълги периоди в кръв, изпражнения и тъкани; особено в заразени, не преминали през термично третиране или в преминалите през недостатъчна температурна обработка свински продукти.  Възможно е размножаването му във вектори (Ornithodoros sp.).

Епидемиология

Епидемиологията на АЧС е комплексна, с различни епидемиологични модели на инфекцията, проявява се в Африка и Европа.  АЧС се случва посредством цикли на предаване, включващи домашни свине, диви свине, диви африкански животни от семейство свине /суиди/ и в меки кърлежи.

Гостоприемници

Африканските диви прасета (Phacochoerus aethiopicus), храстови прасета (Potamochoerus sp.), гигантските горски свине (Hylochoerus meinertzhageni), които не проявяват очевидни признаци на заразеност, но служат за резервоарни гостоприемници на вируса на АЧС в Африка.

Гостоприемници, които показват наличие на болестта: домашни прасета (Sus domestica), европейски диви прасета и американски диви прасета=

Кърлежите от вида Ornithodoros се считат за природните артроподни гостоприемници, като съществуват мнения, че вирусът на АЧС е вирус на членестоноги и че видовете бозайници, като например домашните свине, всъщност са “случайни гостоприемници”.

Предаване

Пряко предаване:

  • контакт между болни и здрави животни
  • хранене на боклук, съдържащ заразено месо (ASFV може да остане инфекциозен в продължение на 3-6 месеца при продукти от свинско месо, които не са подготвени)
  • биологични вектори – меки кърлежи от рода Ornithodoros

Фомитите (т.е. поразени от заразни организми и способни да бъдат средство за тяхното предаване) включват: помещения, превозни средства, инструменти, дрехи.

Източници на вируса

  • Кръв, тъкани, секрети и екскрети на болни и мъртви животни;
  • Животните, които са се възстановили от остри или хронични инфекции, могат да станат устойчиво заразени и да играят ролята на приносители на вируси; това в най-голяма степен се отнася до африканските диви свине и до домашните прасета в ензоотични географски области;
  • Меки кърлежи от рода Ornithodoros

Проявление

Африканската чума по свинете е ензоотична болест повечето държави от Суб-сахарна Африка, включително и Мадагаскар.  В Европа болестта е докладвана и успешно изкоренена на Иберийския полуостров, но продължава да се среща в Сардиния.  През 70-те години на миналия век, АЧС присъства в Карибите (Хаити и Доминиканската република) и само в една страна в Южна Америка (Бразилия), но е била успешно ликвидирана.  Неотдавна АЧС се появи в Кавказ (Грузия, Азербайджан и Армения), както и в Русия.

ДИАГНОСТИКА

Инкубационният период на болестта в природата обикновено е между 4 и 19 дена, но в острата й форма, той е само 3-4 дни.  За целите на Кодекса за здраве на сухоземните животни (на МБЕ /OIE/ инкубационният период в Sus scrofa се приема да е 15 дни.

Клинична диагноза

Перакутна форма (силно вирулентен вирус)

  • Внезапна смърт с няколко клинични признака.

Акутна форма (силно вирулентен вирус)

  • Треска (40,5-42 ° C);
  • Ранна левкопения и тромбоцитопения (48-72 часа);
  • Зачервяване на кожата (бели прасета) – по върховете на ушите, опашката, задните крайници, вентралните страни на гръдния кош и корема;
  • Анорексия, отпустаност, цианоза и липса на координираност в рамките на 24-48 часа преди смъртта;
  • Повишени пулс и учестено дишане;
  • Възможни са повръщане, диария (понякога кървава) и сълзене от очите;
  • Смърт в рамките на 6-13 дни или до 20 дни;
  • Възможна е проява на аборт при бременна свиня;
  • Преживелите са носители на вируси за цял живот;
  • При домашните прасета смъртността често достига до 100%.

Субакутна форма (умерено вирулентен вирус)

  • По-слабо интензивни признаци; лека треска, намален апетит и депресия;
  • Продължителността на заболяването е от 5 до 30 дни;
  • Аборти при бременни свине майки;
  • Смърт в рамките на от 15 до 45 дни;
  • Смъртност в по-малка честота (напр. между 30% и 70%, като варира значително).

Хронична форма (умерено или слабо вирулентен вирус)

  • Разнообразни клинични признаци: загуба на тегло, нерегулярни повишения на температурата, респираторни признаци, некроза в области от кожата, хронични кожни язви, артрит;
  • Перикардит, адхезии на белите дробове, подувания на ставите;
  • Развива се в продължение на от 2 до 15 месеца;
  • Ниска смъртност.

Увреждания /Лезии/

Остра форма (не всички лезии са видими, като това зависи от изолата)

  • Ясно изразени кръвоизливи в гастро-чернодробните и бъбречните лимфни възли;
  • Петехиални кръвоизливи в бъбречната кора, също и в медулата и пелвиса на бъбреците;
  • Конгестивна /застойна/ спленомегалия;
  • Еодематозни области на цианоза в безкосместите части;
  • Кутанеозни /кожни/ екхимози на краката и корема;
  • Излишък от плеврална, перикардна и/или перитонеална течност;
  • Петехии /малки кръвоизливи/ в лигавиците на ларинкса и пикочния мехур и на вътрешните повърхности на органите;
  • Оток в мезентериалните структури на дебелото черво и в близост до жлъчния мехур; също на стената на жлъчния мехур.

Хронична форма

  • Възможна е фокална некроза и минерализация на белите дробове;
  • Лимфните възли се увеличават.

Диференциална диагноза

  • Класическа чума по свинете (КЧС или нерезна холера)
  • Не е възможно е да се разграничат АЧС и КЧС чрез клиничен или пост-мортем прегледи, като от същностна важност е да се изпратят проби за лабораторно изследване.
  • Репродуктивен и респираторен синдром по свинете (PRRS)
  • Еризипелас /Erysipelas/
  • Салмонелоза
  • Болест на Aujeszky (или псевдо бяс) [при по-млади свине]
  • Пастьоролоза /Pasteurellosis/
  • други септицемични състояния

Диференциална диагноза

Проби

Идентификация на агент-причинителя

  • Трябва да се представи пълен набор от полеви проби и по-специално:

o  кръв, събрана в EDTA (0.5%) /Етилендиаминтетраацетична киселина = Ethylenediaminetetraacetic acid/по време на ранния фебрилен стадий;

o  съхранени при 4ºС далак, лимфни възли, сливици и бъбреци

Серологични тестове

Серум, събран в рамките на 8 до 21 дни след заразяването от конвалесцентни /оздравяващи/ животни.

Процедури

Идентификация на агента

  • Изолация:
  • инокулация на клетъчни култури (първични култури от свински моноцити или от клетки от костен мозък – повечето изолати произвеждат хемоадсорбция)
  • а) Тест за хемоадсорбция (HAD) – положителен тест за HAD е окончателен за диагностициране на АЧС (две процедури)

o процедура 1: в първични левкоцитни култури;

o Процедура 2: Тест ‘autorosette’ с левкоцити от периферна кръв от инфектирани прасета

  • б) тест за откриване на антиген чрез флуоресцентно тест за антитела – положителен FAT плюс клинични признаци и подходящите лезии могат да доведат до предполагаема диагноза за АЧС
  • в) Откриване на вирусен геном чрез полимеразна верижна реакция – PCR техниките са особено полезни, когато пробите могат да бъдат неподходящи за вирусна изолация или откриване на антигени (поради загниване)
  • г) Инокулирането на прасета вече не се препоръчва за употреба.

Серологични тестове

  • а) Ензимно-свързан имуносорбентен тест (тестът, предписван за случаите на международна търговия);
  • б) Индиректен флуоресцентен тест за антитела (IFA) – трябва да се използва като потвърждаващ тест за серуми от географски райони, които са свободни от АЧС и са положителни от ELISA, както и за серуми от ендемични области, които дават неопределен резултат в ELISA;
  • в) Имуноблоттинг тест – използва се като алтернатива на IFA теста за потвърждаване на неопределени резултати при индивидуални серуми.

За по-подробна информация относно методологиите за лабораторна диагностика, моля, вижте глава 2.8.1 Африканска чума по свинете в последното издание на Ръководството на МБЕ /OIE/ за диагностични тестове и ваксини за сухоземни животни под заглавието “Диагностични техники”.

ПРЕВЕНЦИЯ И КОНТРОЛ
Санитарна профилактика

Възстановили се от вируса на АЧС и негови приносител, както и устойчиво заразените с вируса на АЧС диви свине изискват особено внимание при контрола на, т.е. борбата с АЧС.

Свободни държави

  • Внимателна политика на вноса на животни и животински продукти
  • Правилно обезвреждане / унищожаване на отпадъчни храни от въздухоплавателни средства или кораби, идващи от заразени страни;
  • Ефективна стерилизация на отпадъците.

В огнища

  • Бързо изколване на всички прасета и правилно унищожаване / обезвреждане на трупове и отпадъци , които са от съществено значение;
  • Прецизно почистване и дезинфекция;
  • Определяне на заразена зона с контрол на придвижванията на прасета;
  • Подробно епидемиологично проучване, с проследяване на възможните източници на болестта (назад във времето) и възможното разпространение на болестта (напред във времето);
  • Надзор върху заразената зона и заобикалящата я зона.

Заразени държави

  • Да не се допускат контакти между прасета и меки вектори на кърлежи или техните местообитания (Африка), т.е. да не се допуска скитане на прасетата.

Медицинска профилактика

  • Няма лечение;
  • Досега няма ваксина

За по-подробна информация за постигане на безопасна международна търговия със сухоземни животни и техните продукти, можете да се обърнете към Кодекса за здраве на сухоземните животни, издаван от МБЕ.


ПРЕПРАТКИ ДРУГА ИНФОРМАЦИЯ

  • Brown C. & Torres A., Eds. (2008). – Чуждестранни болести по животните, седмо издание. Комитет на чуждестранните и нововъзникващите болести на Американската асоциация по здравето на животните. Бока Група публикации, Inc.
  • Coetzer J.A.W. & Tustin R.C. Изд. (2004). – Инфекциозни болести по животните, 2-ро издание. Оксфорд Университетско издателство;
  • Fauquet C, Fauquet M., & Mayo M.A. (2005). – Таксономия на вирусите: VIII доклад на международната Комисия по таксономия на вирусите, Academic Press;
  • Kahn CM., Ed. (2005 г.). – Ветеринарен наръчник на Merck. Merck & Co. Inc. и Merial Ltd.
  • Световна организация за здраве на животните (2012 г.). – Кодекс за здравето на сухоземните животни. OIE, Париж.

 Световната организация за здраве на животните (ОІЕ) периодично ще актуализира своите технически карти на болестите.  Последна актуализация от м. Април 2013 г.

ОСТАВИ КОМЕНТАР