Михаил Михайлов: Не завиждайте на фермерите

0

Има една категория хора, които са един от най-големия консуматор на млечни продукти. Това са хората от третата възраст. Повечето от тях вземат несправедливо възнаграждение, на шесто число от месеца, за големия труд, който са положили, за изграждане на „основите”, които продължаваме да заздравяваме. Те са най-много заинтересовани от цените на млечните продукти. Но пък и най-малко запознати, как се получава това мляко, кой го произвежда за да стигне до кофичките на рафта.

Материала е публикуван във вестник „Трета възраст” и специално написан за колегите пенсионери, както казва и автора ú г-н Михаил Михайлов.

През последните години, обществото се отдалечи от селото, от селскостопанските животни и най-вече от кравите. Причините – големи и плашещи животни, трудни за управление и отглеждане. Bcъщнocт гoлямa чacт oт нac глeдaт нa тeзи живoтни, ĸaтo нa мaшини зa мляĸo и мeco, ĸoитo ce eĸcплoaтиpaт пocтoяннo. Последните проучвания при градското население, по отношение на кравите, са интересни. Например, 34% от американците смятат, че тяхното шоко /мляко с какао/ се получава от кафявите крави, а бялото мляко от белите и черни крави. Други 30% смятат, че кравата ражда веднъж  и дава мляко докато умре. B дeйcтвитeлнocт oбaчe, ĸpaвитe ca нeщo мнoгo пoвeчe oт глyпaв дoбитъĸ, ĸoйтo мъpзeлyвa пo цял дeн, дъвчeйĸи и пpeживяйĸи cвoятa xpaнa.

Ето и интepecни фaĸти, cвъpзaни c кравите:

– Дoмaшнитe ĸpaви ca пoтoмци нa дивитe гoвeдa, извecтни oщe ĸaтo тyp. Зa пpъв път дивитe гoвeдa били oпитoмeни в paйoнa нa Югoизтoчнa Typция пpeди oĸoлo 10 500 гoдини. Сега в свeтa ce oтглeждaт oĸoлo 1.3 милиapдa гoвeдa.
– Дyмaтa “гoвeдo” нa aнглийcĸи Саttlе, пpoизлизa oт cтapaтa фpeнcĸa дyмa Сhаtеl, ĸoятo oзнaчaвa “coбcтвeнocт”. B мнoгo чacти нa cвeтa, гoвeдaтa вce oщe ce възпpиeмaт ĸaтo пpизнaĸ нa иĸoнoмичecĸo блaгocъcтoяниe.

  • – Kpaвитe пpeĸapвaт мeждy 10 и 12 чaca нa дeн в лeгнaлo пoлoжeниe.
  • – Cpeднo ĸpaвитe cпят пo oĸoлo 4 чaca нa дeнoнoщиe. Te cпят лeгнaли нa зeмятa, a нe ĸaтo ĸoнeтe – пpaви.
    – Mлeчнитe ĸpaви ĸoнcyмиpaт oĸoлo 40 ĸилoгpaмa xpaнa вceĸи дeн.
  • -Cмилaнeтo и фepмeнтaциятa нa xpaнaтa вoди дo oтдeлянeтo нa гoлeми ĸoличecтвa мeтaн. Cпopeд последни изcлeдвaния, ĸpaвитe пpoизвeждaт oт 250 дo 500 литpa мeтaн нa дeн.
  • – Eдин литъp мляĸo oт ĸpaвa ce извличa пpи cpeднo 100 изcтиcĸвaния нa вимeтo й.
  • -Изcлeдвaния ca ycтaнoвили, чe aĸo дaдeтe имe нa ĸpaвaтa и я oтглeждaтe ĸaтo личнocт, тя щe пpoизвeдe oĸoлo 200 литpa пoвeчe мляĸo нa гoдинa.
  • – Kpaвитe имaт видимocт oт пoчти 300 гpaдyca. Eдинcтвeнитe мecтa, ĸoитo нe виждaт ca тoчнo пpeд и зaд тяx.
  • – Kpaвитe и биĸoвeтe нe мoгaт дa paзличaвaт чepвeния цвят. Биĸoвeтe ca пpивлeчeни oт чepвeнитe плaтнищa изпoлзвaни oт мaтaдopитe зapaди тoвa, чe ce движaт, a нe зapaди цвeтa.
  • -Kpaвитe имaт oтличнo oбoняниe и мoгaт дa нaдyшaт oпpeдeлeнa миpизмa oт 10 ĸилoмeтpa.
  • – Haй – cĸъпaтa ĸpaвa в cвeтa e пpoдaдeнa зa 1.2 милиoнa дoлapa нa Kpaлcĸия зeмeдeлcĸи зимeн пaнaиp пpeз 2009 гoдинa.

След, като се запознахме с особеностите на кравите, да се върнем и към икономиката. През последните години, кравите са част от промишлеността наречена –млекопроизводство и преработка. Отглеждането на крави в днешно време си е бизнес. Бизнес, без сантименти, компромиси и сълзи. Кравата Сивушка и вола Белчо отдавна са останали на страниците на разказите на Йовков и Елин Пелин.
Може би това е и отговора на въпроса относно публикацията за фалиралите 76 000 животновъдни обекта. В началото на прехода – 1989 г, всеки си мислеше, че като отглежда три крави и пет овце и ще стане много богат. Тогава именно, съгласно изискванията се регистрираха хиляди животновъдни обекти. След, като мина ентусиазма и много от тези “фермери” разбраха, че демокрацията не е комунизъм, стопираха дейността си, продадоха животните и станаха търговци или се качиха на някой от излитащите от терминал 2 самолети. Това всъщност са отдавна неработещи стопанства.  Българската агенция по безопасност на храните е задължена до 3 години да запази тази регистрация, независимо дали в тези обекти има реална дейност. Логично е след този период, онези ферми, които не са работещи, да бъдат заличени. Ако бяха активни, щяха да са в съответната статистика. Така че, хората да бъдат спокойни, в тези стопанства не са отклонявани никакви парични средства.

Следващият въпрос – Какви са условията, за да просъществува една млекодайна ферма в България?  – е интересен.

Както казах в началото, млекопроизводството вече е бизнес, а всички знаят, че добър бизнес става, когато има много пари. Сега за да имаш просперираща ферма и да издържиш на конкуренцията, трябва да отговаряш на много условия.
Първо – животновъдният обект трябва да има всичко по изискванията – просторни обори, които да се обслужват механизирано, помещения за сухостоините крави, за подрастващите, клетки за малките телета, доилна инсталация или роботи, помещение за съхранение на млякото, помещения за гледачите, дезинфекционна площадка, складове за фуража. Оборудване за всяко едно от изброените помещения плюс ток, вода, може и фотоволтаици. Торище задължително, комуникации между обектите и накрая ограда.
Има и още.
Пасище, миксер за раздаване на фуражите, може и робот. Ясно е, че към това прибавяте поне два трактора, ремаркета, сенокосачка, обръщач, преса, силажни ями и силажокомбайн. Все пак млечно говедовъдство освен с концентриран фураж се прави със сено и силаж. Следва екип – доячи, фуражист, ветеринарен специалист, селекционер. Идва ред на консултантите, без тях не може.
За да има мляко трябва да има и крави. Нашите крави, все още са на нива до 6000 кг от крава. За да съществува ферма от гореописаното, средната млечност от крава трябва да бъде най-малко от 9000 кг. И много важно правило. Периода от отелването на кравата,  до следващото отелване не трябва да бъде повече от 400 дни. Към всичко това трябва да прибавим – доене сутрин от 5.00 ч, може да имаме и обедно доене и следва и вечерното доене. Фермера трябва да е нащрек вечер, когато очаква отелване. Следват осеменяване, обезпаразитяване, ваксиниране, дезинфекция. Съхранение и предаване на качествено мляко и куп още неща включени в режима на отглеждане.

Като извод, какво можем да кажем за бъдещето. Все повече говедовъдни ферми от горе описания модел, модул от над 100 бр крави и нагоре. Намаляване на ръчния труд, увеличаване на механизираните процеси и разбира се осигуряване на добро хранене.

Това обаче не трябва да отчайва по-малките ферми. Те също са част от говедовъдството. При сегашните условия, за да съществува една семейна ферма, ще се иска изцяло труда да е от семейството. Дори наемането на един работник, ще се отрази на икономиката. Семейните ферми са по-гъвкави, по-бързо реагират на обстоятелствата и са по-издържливи. При тях също трябва да се работи за механизиране на процесите и увеличение на млечната продуктивност.
Работната ръка, вече е най-големия проблем за животновъдството.
Работниците само искат едни заплати, без да гарантират, какво ще дадат от себе си, като труд. За професионализъм при тези хора не може и да се говори.

Следващият  въпрос е – Кое е по-трудно – да се отглеждат животни за мляко или за месо?

Ако някой си представя, че отглеждането на месодайни говеда е по-лесно, просто се лъже. За да си „нависоко” трябва стадото да е от чистопородни месодайни животни. Трябва да има обем. Парите идват веднъж в годината, след като продадеш телето. Трябва да се спазят редица условия. Да имаш цикличност при отелването, за да можеш да използваш планинските пасища и програмите за подпомагане. Да подобриш пасищата. Ако някой си мисли, че нашите пасища са добри, просто се лъже. Тревостоят ни е повече зелен, отколкото хранителен. Към това се прибавя и малкия период на използването им, по някой път до средата на август. Отглежданият брой животни в стадото, също има значение.
Реализацията също може да изиграе лоша шега на фермерите. През последната година те са печеливши, но какво ще стане утре – никой не знае. Причините – все още слаби браншови организации, липса на анализатори, нямаме стратегия в дългосрочен и по-кратък период от време. Селекцията ни също е на средно ниво. Много проблеми, които трябва да се решават от работещите в тази промишленост. Не завиждайте на фермерите, че се возят в големи джипове. Това са много отрудени хора, работещи много, с много нерешени проблеми. За сметка на това, са упорити и ще успеят.

Производството ни на мляко през тази година не може да стигне миналогодишните нива. Мисля, че причините за това „уловихте” в горе казаното. Наистина произвеждаме малко мляко. Годишно, над 600 хил. т се обработва в мандрите и по статистика ни казват, че още 300 хил. т мляко остава по фермите. Дори и да е така, осигуряваме малко повече от 100 кг мляко на човек от населението, което определено е малко. В тези цифри е включено и овчето, козето и биволското мляко.

Относно цената на млечните продукти, нашите изчисления показват, че за сиренето, което излиза от мандрите на цена под 8 лева и то без ДДС, може да има съмнения за манипулации. Нормално е истинското сирене на магазина да бъде на цена до 12 лева. Цените при прясното мляко сякаш се нормализираха, вече рядко се среща цена над 2 лева в големите магазини.

По отношение на вносните млечни продукти. Преди няколко дни падна един мит за двоен стандарт в страните от изтока и запада. Направени са лабораторни изследвания на над 1400 продукта от известните марки в 19 страни на ЕС. Резултатите показват, че не може да се говори за двоен стандарт. Разликите са само във вкусовите качества по отношение на подправките, но те са сложени по желание на различните държави – според вкуса на населението там. Така че, за някаква граница Запад-Изток по отношение на качеството хранителните продукти, въобще не може да се говори.

Нормално е, при една пазарна икономика и у нас да се продават продукти от внос. Засега, техните цени са по-високи от тези на родните продукти и поради това консумацията им е по-малка. Въпреки това, те вече заемат една ниша до 20% пазара.

Като заключение: на говедовъдите ще става все по трудно – защитниците на животните искат много подобрения при отглеждането на животните. Изискванията относно хуманното отглеждане на животните се повишават, навлизат все по-масирано аналози на млечните продукти /изкуствени млека и др./ Растителните продукти също набират сила. Напоследък става модерно млякото от Северен елен /женските/, кобили, камили и дори магарици.

Въпреки многото  трудности, крави ще има, защото млякото е незаменимо за малките деца, работещите и най- вече пенсионерите.

Михаил Михайлов

Специалист по овцевъдство
Съавтор на породите Родопски Цигай и Синтетична млечна популация овце
Директор на най-голямата Станция за изкуствено осеменяване на балканите със 141 бика. Реализирал два българо–немски проекта. Лаборатория за изследване на млякото  и  Изложбено място за животни до гр. Сливен
Участвал в организирането на първия Съюз на говедовъдите в Югоизточна България, първата работеща Развъдна асоциация в България, в основаването на българо-немскито дружество Геномика-Сливен
Работил към Националния млечен борд
Изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

ОСТАВИ КОМЕНТАР