Идентификация на животните – как го правят другите

0

Идентификцията на животните.
От тука започва всичко свързано с историята на животното. Без жълтия номер, за животното не се знае нищо.
Повече от 18 години, ние все още не можем да решим този проблем. Което означава, че има грешки на всяко едно ниво. Не се знае само какъв е процентът.
През 1997 г имахме среща с един германец, които ни демонстрира техните марки. Човека показа как се поставя марката, като вместо ухо използва един картон. Веднага след лекцията той пусна факс до тяхната система, че този номер е използван за учебна цел.
При нас обаче, все не се получава и се проваляме за всичко още от самото начало.
Дали  грешките са 
случайни  или преднамерени, но са факт. Показа го и последната проверка на БАБХ, когато хиляди животни се оказаха в пенсионна и след пенсионна възраст. За да се излезе от този неразбория, нормално е да знаем какво правят колегите животновъди от Европа.

Как се справят с идентификацията французите.

Индивидуалната идентификация на животните във Франция  стартира още през 1969 г. Това е първата национална схема, която позволява строга организация на програмите за развъждане на говеда.

От 1978 г. Франция е първата страна в света, която обобщава тази индивидуална идентификация, което я прави задължителна за всички говеда. Оттогава всички говеда се идентифицират с уникален номер (поставен  веднъж завинаги до смъртта на животното) и има свой собствен паспорт, който е от съществено значение за всяко транспортиране на животното.

Чрез регистриране на всяко движение и данни за здравето на всички говеда, национална система от 80-те години на миналия век позволява безпрецедентно проследяване на индивидуалното здраве на животните. 

Интегрирането на технологичните иновации и адаптирането към еволюцията на животновъдната промишленост, от 1978 г. насам, системата за идентификация /проследяване на животните/ претърпява важни развития. Много елементи от този дългогодишен опит са възприети от последователните европейски регламенти (ЕО 1760/2000, ЕО 1825/2000) и от различни държави-членки.

Тази примерна система направи възможно да се отговори на новите очаквания на потребителите, с проследимостта на храните (месо, мляко и преработени продукти), от фермата до масата. Задължителното етикетиране на месото в магазините от 1996 г., признато от Европейската комисия през 1998 г., е може би най-очевидният пример.

Освен контрола върху здравето на животните и проследяемостта на техните продукти, френската система за идентификация на животните е и във връзка  развъдните информационни системи за говеда, овце и кози.

Натрупаният френски опит в областта на идентифицирането /проследяването и развитието на информационната система/ допринася  повече от 40 години за качеството и надеждността на френските програми за развъждане. 

След раждането и винаги преди навършване на 21-дневна възраст (или продажба), всяко теле се идентифицира от селекционера с две официални марки. Всяка от тях носи уникалния и изключителен идентификационен номер на животното, състоящ се от думите “FR” (Франция) и 10 цифри.

Това двойно маркиране е допълнителна сигурност, която има за цел да поддържа идентификацията на животното дори в случай на загуба на една от марките. В този случай на животното трябва да се постави нова марка със същия номер. От 2010 г., по избор на селекционера, една от двете визуални марки може да съдържа транспондер, позволяващ електронна идентификация на животното.

/Селекционер – и друг път сме казвали, че от известно време фермерите животновъди, вече не се казват говедовъд, овцевъд или козевъд, а се формулират с името селекционер/

Най-късно една седмица след идентифицирането на животното, селекционерът трябва да информира Националната информационна база данни (NRD) с всички искани задължителни данни за новороденото. Това може да стане, чрез подписан формуляр или чрез компютър: идентификационен номер, дата раждане, порода на телето, майка и баща.

След проверка  на тази информация в NRD издава индивидуалният паспорт на животното, който  се изпраща на селекционера.

В допълнение към информацията, свързана с идентификацията на животното, този паспорт се придружава от здравния сертификат (ASDA), издаден от здравните служби след проверка на здравния статус на стопанството. Наличието на баркод позволява бързо и лесно оптично отчитане на идентификационните номера на животното. На гърба на паспорта се изписва сертифицирания произход на животното, както и самоличността на неговите последователни собственици.

Впоследствие всеки един от последователните притежатели на животното е длъжен да информира NRD за всяко движение (влизане, излизане, клане) в рамките на 7 дни след събитието.

Всеки стопанин на едър рогат добитък,  трябва също да води регистър, в който се отчитат всички движения на животните, които го засягат (раждане, влизане, излизане и смърт).

 При клане и след това по цялата верига на разпространение и продажба на потребителите, всеки труп и всяко парче месо след това се идентифицират под контрола на френските здравни служби.

Допринасяйки за безопасността на храните, тази проследяемост също така осигурява на потребителите надеждността на задължителната информация, придружаваща всяко парче говеждо месо: неговия произход (страна на раждане и клане), неговата категория (млади говеда, юници, говеждо, крави, …) и неговия расов тип (месни или млечни породи).

За дистрибуционните канали, които желаят, френската система за проследяване може дори да посочи на всеки труп и на всяко парче месо идентификационния номер на животното и фермата на произход.

по материал на – la-croix.com

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР