Сп. “Агро & Пари”: Михаил Михайлов – 2 част/ Говедовъдството – сега работа, парите после

5

Списание “Агро & Пари” излиза веднъж месечно, като информира за промени в националното и европейското законодателство, касаещи българското земеделието; за практиките от опита на старите страни членки; за възможните схеми за държавни помощи, които предоставя европейското законодателство.
В последния брой на списание “Агро & Пари” е публикувана поредната статия на г-н Михаил Михайлов, Изпълнителен Директор на НСГБ.
Govedovad.com


От тук следва и втория извод:

задължително трябва да стабилизираме нашето говедовъдство и да направим така, че от една страна да е рентабилно за фермерите и от друга страна, те пък да осигурят мляко и месо за народа ни. Ако остане и за износ, още по-добре.

За да стане това, обаче е необходима много работа. Само факта, че средната ни млечност от крава е под 4000 кг мляко годишно говори, че нещата не са добре.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ:
Сп. “Агро & Пари”: Михаил Михайлов – 1 част/ Говедовъдството – сега работа, парите после

Сп. “Агро & Пари”: Михаил Михайлов – 2 част/ Говедовъдството – сега работа, парите после

Сп. “Агро & Пари”: Михаил Михайлов – 4 част/ Говедовъдството – сега работа, парите после

В предните материали писах, че за говедовъдството, засега  няма Стратегия, няма тактика и сякаш се случва това, което се пее в песента на Миряна  Башева- Тече, всичко тече – времето няма бряг и ни влече”.

Ясно е, че трябва да се почне отначало, в противен случай,ако почнем от средата  ще бъде пак на парче, ще загубим някои лев и ще чакаме новото начало.

На първо място трябва да се формулират целите. След това идват задачите, включващи   проучване и анализи на ситуацията, програма, финансов ресурс. Науката трябва да е начело, сега сякаш се крие по ъглите.  Изключително важните елементи – селекцията, маркетинг, човешки ресурс и още куп неща, също трябва да се пипнат. Някой ще каже, нямаме време, кога ще стане. Ако нямаме дългогодишна визия за говедовъдството напред, въобще не е необходимо да правим нещо и да си вървим бавно, бавно в коловоза на говедовъдството от миналия век.

Едно от най-важното условие за добрата ферма – е нейния модел. Модел, адаптиран към условията в момента. През 90-те години на миналия век, „желязната завеса” падна и двете Германии – Западна и Източна се обедениха. До тогава средната млечност в Иточните провинции беше 5-6000 кг средно от крава и се залагаше най-вече на т.н Генотип 30. Както и у нас започва раздържавяването. Още тогава, техните експерти казаха на новите фермери, че икономически най-добре е да отглеждат 40 крави. В този период се срещнах с един немски експерт, който ми каза: – „В момента разработваме модела за ферма с 80 крави. Съвсеме скоро, фермите с 40 крави ще бъдат нерантабилни и неустоичиви. Няма да могат да издържат при условията, които ще дойдат”. След известно време отново се видях с този експерт. Той пак ми каза: – „Разработихме модела за ферма от 150 крави. Сега създаваме условия за реализирането новият модел ферма от  земеделските производители и почнахме да работим за модел от 500 крави“. Човекът пак е бил прав. Преди три години, при голямата криза в сектора по отношение на цената на млякото в Германия, се създадоха, чрез обединение много ферми по модела 500 крави. И тук става дума не за Източните провинции, за които този модел беше познат. Става дума за провинциите, където се залагаше на семейните ферми. За сега този модел, на малките ферми се запазва в Бавария, където консерватизмът на фермерите, по отношение на породите /слабост  им са Симентала и Кафявото говедо/, условията и семейните традиции, все още са приоритетни.

Какво се случва у нас, по отношение на модела. Анализа се обосновава на последните статистически данни. Отдавна говорим, че трябваше  да имаме модела на устойчивата ферма – 50 крави ли, 100 крави или повече. Имахме препоръки от някои експерти, да се спрем на семейна ферма от 50 крави Времето сякаш ни изпревари. Самите производители чувстват несигурност с 50 крави и тръгнаха към стоте. Това не са празни приказки, а подкрепени от статистиката. Единствено имаме увеличение с  5.8% на стопанствата отглеждащи над 100 бр. крави и техния брой вече е 382 и в тях се отглеждат  78 000 бр крави. Във всички останали стопанства отглеждащи от 2 – 9 крави, до 19 крави, до 49 крави и до 99 крави, имаме както намаление броят на стопанствата, така и броя на отглежданите животни. Най-голямо е намалението при фермите, в които се отглеждат до 9 крави – намалели са за една година с 37.4%. Всъщност, това ни бе предсказано преди 6-7 години от анализаторите на Интели Агро, които още тогава казаха, че ако имаш ферма с десетина крави е по-добре да отидеш на държавни помощи за безработни – толкова нето пари ще изкараш и от фермата.

 Следват стопанства до 20 крави с намаление 24.6%. Най-малко е намалението при фермите до 99 крави – 4.3%. Това намаление обаче не е свързано с ликвидиране на ферми, а просто повечето от тези ферми са преминали в групата отглеждащи над 100 крави.

Годината я започваме с 19 514 стопанства в млечния сектор. Не се заблуждавайте обаче. В 13 216 стопанства се отглеждат до 2 крави.

Най-голям брой крави за мляко, се отглеждат в Южен централен район – 67 513 бр.  –  което е 28.9% от всичките млечни крави, които са общо за страната ни – 234 055 бр. Втори е Югоизточния район с 45 209 крави.
Най-малък е броя на млечните крави в Югозападен район- 7.4%.
В останалите три района броят на кравите  е почти еднакъв, в рамките на 33-36 000. Интересното е, че в Северозападния район се отглеждат по-голям брой крави, отколкото в другите два района на Северна България – Централен и Източен. Така че, не подценявайте този район.

Следва продължение.

Михаил Михайлов
Изп. Директор НСГБ

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!