Нашите учени, нашите професори – академик Кирил Братанов

0

Кирил Братанов е роден през 1911г. в гр. Луковит и израстнал в семейството  на учители, което оказва важно значение за изграждането му като хармонична личност. Учителското семейство Братанови възпитава и други двама братя на Кирил – Димитър, общественик и дипломат и Братан – изтъкнат професор-клиницист педиатър.

След завършване на ветеринарна медицина в София (1935 г.) и активна дейност като ветеринарен лекар Кирил Братанов е изпратен на специализация по животновъдство в Букурещ (1938 г.) и биология на размножаването и изкуствено осеменяване в Милано (1941 г.), където се изявява като амбициозен изследовател с подчертано внимание към неразработвани, но актуални проблеми на животновъдството, като изкуственото осеменяване и репродуктните възможности на животните.
Талантът му на педагог става причина да започне преподавателска дейност като асистент в Катедрата по физиология и биохимия на домашните животни при Ветеринарномедицинския факултет към Софийския Университет и за бързото му израстване последователно като доцент (1947г.), професор (1954г.), и ръководител на Катедра “Акушерство и изкуствено осеменяване” при Зоотехническия факултет на Висшия селскостопански институт “Г. Димитров”, София. През 1958 г. е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките, а през 1967 г. – за академик.

Професионалните интереси на д-р Братанов обаче, намират истинска реализация след 1943 г. когато е назначен за директор на създаденият през 1938 г. Институт по развъдни болести и изкуствено осеменяване и остава негов ръководител до края на живота си. Под негово ръководство Институтът бележи значими успехи в научната и научно-приложна дейност. Благодарение на непреодолимият му темперамент и стремеж към обществено полезна дейност той успява да съчетае научната и преподавателска работа с отговорността на високите постове, които е заемал в онези години като Ректор на Висшия селскостопански институт (1956-1967г.), Зам. Председател на Академията на селскостопанските науки (1962-1982г.), Директор на Единния Център по биология при Българската академия на науките (1976-1986г.). През 1976 г. Институтът по развъдни болести и изкуствено осеменяване преминава в структурата на Българска академия на науките, като Институт по биология и имунология на размножаването и развитие на организмите, преименуван по-късно като Институт по биология и имунология на размножаването. Предвид безспорните заслуги на акад. К. Братанов за развитието, просперитета и международния авторитет на Института, през 1987 г., след неговата кончина, е взето решение.

За да представим научните заслуги на акад. Братанов, трябва да започнем с неговата мащабна публикационна дейност, обхващаща над 1000 заглавия. Той е автор и съавтор на множество научни монографии, учебници и ръководства, на повече от 300 научноизследователски труда, на повече от 500 статии, свързани с развитието на селското стопанство в България, с научната и културна политика на страната и над 200 научно-популярни и аналитично-обзорни статии, отразени на страниците на неговата “Биобилиография”.

Акад. К. Братанов е сред основоположниците при организирането на необходимата кадрова, техническа и научна база за внедряването на една от най-революционните технологии на 20-ти век – изкуственото осеменяване, с оглед на генетичното подобряване и усъвършенстване на животновъдството в България.

Под негово ръководство са създадени комплексни, усъвърщенствани технологии за криоконсервация на мъжки гамети от различни видовe животни, внедрени с висок икономически ефект в цялата страна и в чужбина. Поставено е началото на генна банка с гамети от ценни разплодници и ембриокриобанка за съхранение на генетичен материал от застрашените от изчезване в България породи животни.

Под ръководството на акад. К. Братанов учени от Института получават оригинални данни за хипоталамо-хипофизарния контрол на овариалната функция, засягящи секрецията на гонадотропини, механизмите на невро-ендокринната регулация на половия цикъл и овулацията. На тази база са създадени ефикасни биотехнологии за идентификация на размножителния процес, широко прилагани в животновъдната практика и довели до значителен икономически ефект.

Не трябва да пропуснем още една пионерска дейност на акад. Братанов. Под негово ръководство за първи път в страната са получени приплоди чрез трансфер на свежи и замразени ембриони при дребни и едри селскостопански животни. За първи път в Европа и за втори път в световната практика под негово ръководство колектив от учени получава малачета-трансплантанти.

Най-ярък пример за възможността на акад. Братанов да мисли по глобални въпроси на обществото и науката е мястото му в историята на Съюза на учените в България. Братанов е не само член-основател (1944г.), но и участник в съюзното ръководство от първия момент на функциониране на организацията. До1948 г. той е негов първи секретар, до 1962 г. е главен секретар на съюза, след което става негов Председател до смъртта си. Под ръководството на акад. Братанов Съюзът на научните работници (СНРБ) не само укрепва и се развива, но завоюва и завиден международен авторитет. През 1948г. СНРБ се присъединява към Световната федерация на научните работници и акад. Братанов е избран за член на Изпълнителния й съвет, а по-късно през 1976г. и за неин Заместник-председател. Дълги години е член на Редакционната колегия на сп. “Научен свят”- печатен орган на СНРБ, където публикува множество статии по научната и културна политика у нас и чужбина, по проблемите на висшето и средно образование, по спецификата на научното творчество. По инициатива на акад. Братанов и с активното му участие се изгражда МДУ “Фр. Жолио-Кюри” като модерен международен конгресен център с оживена международна дейност и засилен конгресен живот, масовизира се организацията и се създават нейни клонове във всички окръжни градове на страната.

Израз на международно признание за заслугите на акад. Братанов са множеството чуждестранни медали и отличия (френски медал “Бруже”за заслуги в областта на науката, медал “Лазаро Спаланцани”, почетен медал на Испанската ветеринарно-медицинска академия, на Илинойския Университет-САЩ, медал “Ф. Ж. Кюри”от Световния съвет за мир и други). Акад. Братанов е избран за член на редица чуждестранни академии на науките, като: Френската ветеринарна академия, Италианската аграрна академия, Германската селскостопанска академия, Испанската ветеринарно-медицинска академия, Белгийската кралска медицинска академия. През 1980г. е удостоен с голямата награда на Пастьоровия Институт в Париж – медал “Луи Пастоьор” за неговите научни трудове в областта на имунология на репродукцията.

Акад. Кирил Братанов е автор на фундаментални изследвания, научноприложни разработки и изобретения с голямо народностопанско значение в областта на имунобиологията и изкуственото осеменяване на домашните животни. Много от 240-те му трудове са издадени във Великобритания, Италия, САЩ, СССР, ГДР, ГФР, Япония. За приноса на акад. Братанов в световната наука и практика срещаме в специалната литература признания на не един и двама видни чуждестранни учени – проф. С. Шулман от Ню Йорк, проф. Б. Бьотчер от Сидней, проф. И. Соколовска и академиците В. Млованов и Р. Петров от Москва и др.

Година преди да се пресели на 16 октомври 1986-а в отвъдното, акад. Кирил Братанов бе щастлив да чуе в Токио, че  отново е има международно признание от световни капацитети, че е създател на новото научно направление – имунология на репродукцията.

Доц. Маргарита Моллова- Институт по биология и имунология на размножаването
“Акад. Кирил Братанов”

ОСТАВИ КОМЕНТАР