Търг на животни – първи опити на Изложбеното място край Сливен

0

Търговете в говедовъдството са най-трудните по отношение на организацията. У нас определено може да се каже, че нямаме  опит в това отношение.

В края на осемдесетте години на миналия век, на Изложбената площадка край Сливен, проведохме няколко търга за продажба на юници.
Юниците бяха внос от бившата ГДР, имаше много желаещи да ги купят – най-вече кооперациите, но имаше и няколко предприемачи, които участваха в търга. Спомням си, водещия тогава търга – говедовъда на страната г-н Васил Василев, беше изключително добре запознат с родословието на животните, „заливаше” с информация присъстващите и наистина резултатите /финансовите/ бяха много добри.
След завършването на реконструкцията на Изложбеното място край Сливен, проведохме търг за юници от Кафявата порода. Неуспеха беше тотален – купувачи и продавачи не можаха да се срещнат по отношение на цената.

През последните години, организаторите на изложения непрекъснато включват в програмата търг и той никога не се провежда.
Причините, колкото искате.

Не добре избрано време за провеждане на търга, некоректност от страна на продавачите – обикновено още с разтоварването на животните те вече са ги продали на клиентите или в последния момент обявяват, че се отказват от участие, липсата на традиции, подходящ водещ и още куп детайли.

Може би интересното следва сега по отношение на търговете. Колкото и да е чудно на читателите, имаме проведени най-малко пет търга за зайци. Разбира се в Сливен, на изложбеното място, в закритата зала, която е наречена “тръжна” зала.

Идеята дойде, след като създадохме фермата за Белгийски великан и голямото търсена на разплоден материал. Търговете ги правехме през пролетта, за да могат хората да си отглеждат закупените зайци по вилите и на открито.
Интересът беше огромен. Присъстваха винаги над 200 човека, защото имаше лекции, продажби на аксесоари за зайци и всичко свързано със зайцевъдството. Предлаганите за продажба зайци си имаха Сертификат за произход и съответно бяха маркирани. Възраст на 3-4 месеца.
Тогава годините бяха доста бурни, имаше буйни момчета, които обаче бяха любители на зайците. На един от търговете, най-добрите зайци изкупиха едни яки момчета, платиха си ги коректно и след известно време дори ме поканиха да видя новата генерация. Бяха осигурили идеални условия за отглеждане и хранене. Нямаше заек под 7 килограма.

Още по-интересен беше случая с един гръцки зайцевъд. Понеже водех търга и от високото виждам един човек, който не си сваляше ръката докато ударя камбаната. Спомням си, че купи 12 заека. Нямаше български пари и се наложи  да му обменя, за да плати зайците. Даде ми визитка преди тръгване и ме покана да посетя фермата му. По стечение на обстоятелствата, след няколко месеца минавах покрай неговото село, което се намираше близо до Александрополис. Посрещна ни човека и ни показа фермата си. Тя представляваше един бетонен басейн с дълбочина един метър, разпределен на сектори и пълен с пръст. Във всеки сектор се отглеждаха определен брой зайци. Там се озайчваха майките и отглеждаха малките – в дупки в земята. Разбира се, че имаше сенници и отводняване, хранилки, но тревата си я хвърляше направо на земята. Човека си имаше поръчки за клане всеки ден, имаше програма за борба с болестите в района и беше доволен.

Михаил Михайлов

 

ОСТАВИ КОМЕНТАР