Михаил Михайлов: 2 част – “За политиците, компромисите, абсурдите, незнанието и парите” – сп. “Агро пари”

0
Михаил Михайлов Изп. Директор НСГБ

Кой ще защитава интересите на нашите земеделски производители в ЕП.
Ако трябва да бъдем точни – на практика никой. Имаме трима наши евродепутати, които са избрани да участват в работата на Комисията по земеделие, но тук има едно голямо НО.
Избрани са като заместници.
Това означава, че ако някой от редовните членове трябва отсъства, ще го замести някой от нашите в работата на комисията. Всъщност повтаря се старата история от миналия вече период.
Въпреки, че г-н Владимир Уручев и г-н Момичл Неков също бяха заместници, те с много хъс и работа успяха и ще  ги запомним с нещо. Първият с конкурса „Млад фермер”, а втория постави въпросът за защитата на традиционните български продукти и храни.

Комисията по земеделие се оглавява от германеца – Норберт Линс и в комисията има още четирима немци. Италианското присъствие е най-многобройно – седем човека, Франция е с пет. Дори една Литва има двама. Румънците също са си „опекли” работата. Трима човека, начело с винаги агресивния е защитаващ румънската страна Даниел Буда – който е и заместник председател.

Нашите представители са г-н Асим Адемов – дългогодишен учител по български език и литература, а впоследствие и училищен директор. Иво Христов – завършил право в СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач от френски на множество романи. Журналист в RFI-България и списание „Europe magazine“. Автор е на политическата биография на Франсоа Митеран и е стипендиант на Института „Франсоа Митеран”. Атидже Алиева – Вели – Завършила е биотехнологии в СУ „Св. Климент охридски“ и публична администрация в УНСС. От 2013 г. е зам.-изпълнителен директор на ДФЗ-РА. Дали са най-подходящите хора да представят нашето земеделие бъдещето ще покаже. На първо четене сякаш не.
С много труд, срещи с фермерите, лобизъм и всичко друго, което трябва да притежава един парламентарист, може пък и да успеят да помогнат на нашето земеделие.

Обръщаме се към фермерите. Не ги щадете. Искайте от тях. Споделяйте всичко, което ви вълнува. Вие сте ги избрали на този пост и те трябва да ви се отчетат. На самите евродепутати пожелаваме много труд, много енергия и голяма помощ за българския фермер – той се нуждае от това.

След „тежката артилерия” идва Комисията по земеделие при НС.
От 22 члена на комисията само 17 са посочили професията, останалите пет сигурно се срамуват от това какво са завършили или работят и са оставили тази графа празна. В комисията влизат 7 икономисти, 4 агрономи, 2 лекари,2 инженери и по един правист и технолог. Както се вижда няма нито един член, свързан с животновъдството пряко. Разбира се не трябва да пренебрегваме опита в този отрасъл на г-жа Светла Бъчварова, г-н Бюрхан Абазов.
Как мислите, с такова обрулено земеделско лоби в комисията, нашето животновъдство ще направи ли крачка напред.
Едва ли.

Днес, най важният въпрос е, как да се справим с Африканската чума по свинете.
За последните пет години това е пето заболяване за нашето животновъдство. Началото бе на Синия език, последва Нодуларния дерматит при говедата. С тези две заболявания сякаш се справихме бързо и добре. Разбира се, че за тях има ваксина и вероятно скоро ще бъдем отново признати за страна свободна от тези заболявания.

Не си мислете, че всичко минава по мед и масло. Сега е много трудно да се пише против ветеринарията в страната. Всеки се нахвърля на БАБХ, сякаш те са чумавите. Но грешките, които се допускат трябва да се знаят и нормално би било, след справянето със заболяването да се направят и съответните анализи. Ако ли не, съвсем скоро ще слушаме старата песен на нов глас, защото вероятно ще дойде реда на Скрйпито по овцете.
По отношение на първите  две заболявания, претенциите на животновъдите, след като мина първата вълна са единствено по отношение времето на ваксинации. Ваксината все не може да се достави навреме и все се налага да се ваксинира през най-неблагоприятните, горещи месеци. Последствията – намаляване продуктивността за известен период от време и някои друг аборт. Една от причините т.н обществени поръчки, които много пъти се обжалват от доставчиците и се закъснява с доставката на ваксината. А ваксинацията на животните е свързана с бизнеса, разбирай парите. Имаш ли не ваксинирано животно не можеш да продаваш. Имаш клиент, който дава добри пари за стоката. Ще чака 28 дни след ваксинирането. Тогава клиента идва отново, но вече цената е друга, това е ясно, че е надолу.

През миналата година ни нападна Чумата по овцете. Все още не се е разбрало, какво се случи, но този път политиците добре използваха ситуацията и яхнаха метлата. По скоро да разчистват сметки, отколкото да помогнат за по-бързото излизане от ситуацията. Краят беше сякаш добър за някои.

Кой каквото и да приказва, обезщетенията бяха добри, продукцията беше реализиране преди избухване на заболяването и всички животновъди си получиха заявеното подпомагане. Представете си ако заболяването беше избухнало през март. Никой нямаше да може да си реализира нито агнетата, нито млякото. Най-големи загуби и то в рамките на стотици хиляди лева претърпяха няколкото големи ферми в този район. Кой казва, че те са недосегаеми. Големите ферми получиха много обещания за помощ.

След обещанията дойде голготата.
Трябваше да хвърлят по един тон и повече мляко на ден. Овцете не могат да се пресушат за един ден. Още повече, че това са стада от високомлечни овце със средна продуктивност от над 250-300 кг мляко на лактация.  Според изискванията млякото трябва да се преработва в мандра в зоната. Там обаче има две мандри, от които едната със затихващи функции. Другата не иска да приеме това мляко, защото веднага си блокира пътя за износ на продукция от краве мляко в други области и в чужбина. В едната ферма имаше над 900 агнета на по 40 кг, готови за реализация. Може само да колят в зоната. Но там няма кланица за дребни преживни животни. Всъщност има една, която коли по десетина агнета седмично. В крайна сметка, това ограничение изяждаше по три агнета на фермера. Постъпления никакви, но 15 те работника искат заплата на всяко 30 то число на месеца.

Остава открит въпроса, как ще се възроди животновъдството в този край.
Отговорът засега е само един – много трудно или въобще няма да има мераклии и животновъдство. В двете засегнати области няма кланици за едър рогат добитък. Има няколко малки кланички за дребен рогат добитък. Мандрите в Ямболско са две, в Бургаско три. С изключение на на една, останалите са с малък капацитет на преработка на мляко. Как да отглеждаш животни, когато няма кой да ти купи продукцията. Освен това, този край все повече се обезлюдява. Трева много, природни условия супер, приказки за доброто старо време, колкото искаш. Няма обаче стратегия, няма програма, няма мераклии.  Подхвърля се да се възроди начинанието от времето на социализма за Странджанския край – създаване на семейни ферми, големи помощи, битово устройване. Пълно безумие.
Руснаците опитаха това в говедовъдството и не се получи нищо.
Значи формулата е друга.
Има такава.
Въпрос на анализи, плюнчене на молива, проект и реализация.

Компромисите: Отстъпка от собствените разбирания или съвест. В материала тази дума би имала значението-правя компромис по отношение Законите и Наредбите.

Михаил Михайлов
Изп. Директор НСГБ

Статията е публикувана в сп. “Агро пари”
Следва продължение……

ОСТАВИ КОМЕНТАР