Нашите учени, нашите професори – проф. Александър Христов

0

В редакцията на Govedovad.com се получи писмо от проф.д-р Лазар Козелов, с което той ни предостави информация за нашия, български учен – проф. Александър Христов.
Гордост за България, за цялата животновъдна гилдия, е да има такъв специалист с над 8000 цитирани публикации в най-реномираните световни животновъдни списани. 

Проф. Александър Николов Христов е най-добре реализирал се български учен в чужбина в областта на животновъдните науки

 Проф. Александър Христов е роден на 7. 10.1958 год. в гр. София в семейството на лекарка и зооинженер. В семейството възпитанието и образованието на децата са издигнати в култ. Основна роля за това играе неговата майка – Катя, която не жали сили и време за възпитанието на своите синове. В отглеждането му важна роля играе и баба му Цонка. Основно и средно образование завършва в София с отличен успех.
През 1978 год. той постъпва като студент в Тракийския университет Стара Загора, специалност “Зоотехника”, за да продължи професията на своя баща, Никола. Като студент Александър Христов се отличава  с изключителна любознателност и целеустременост. Той усвоява с лекота отделните дисциплини на зоотехническата наука. По време на следването си е един от най-добрите студенти на зоотехническия факултет.

През 1983 год. Христов завършва висше образование с отличен успех. Същата година той спечелва конкурс за научен работник  в Института по животновъдство Костинброд,  секция “Технология на фуражите”.  За негов научен  ръководител е определен  проф. Сашо Сандев,  който бе един от най-добрите специалисти в страната в областта на хранене на селскостопанските животни и технология на фуражите. Сандев владееше до съвършенство методите за анализ и обработка на фуражите, методите за провеждане на физиологични и научно-стопански опити по хранене. Тези свои знания той предаваше с охота на своя “ученик”.

  Интелектуалният капацитет и езиковата подготовка, които притежаваше  Александър Христов, му позволиха  бързо  да навлезе в областта на храненето на селскостопанските животни и технологията на фуражите. Особен ентусиазъм той прояви в усвояването на лабораторните методи за анализ на фуражите и биологични проби. Той бе инициатор и организатор в оборудването на най-съвременна за времето си лаборатория по хранене в Института по животновъдство Костинброд. Всичко това му помогна много в бъдещата научно- изследователска работа, включително и в чужбина.

Темата на докторската му дисертация  “Биологични и химични консерванти за люцерна с различно съдържание на сухо вещество”  беше със съществени научни и научно-приложни приноси. Същата той защитава блестящо през 1992 год.

По предложение на ръководството на Института по животновъдни науки и с активното съдействието на покойния проф. Стефан Александров през 1990 год. той е изпратен на специализация в САЩ в Института за Изследване на Фуражите за Млечни Крави (част от системата от научни институти към Министерството на Земеделието на САЩ) в Медисън, Уисконсин. Специализацията бе финансирана от Световната Атомна Агенция за една година, и след това бе продължена с още 8 месеца. Христов имаше големия шанс за негов ръководител в САЩ да бъде определен проф. Д-р Глен Бродерик, един от най-големите специалисти в областта на протеиновото хранене на преживните животни.
Христов се завръща в България през 1993 год. зареден със знания, енергия и ентусиазъм за внедряване на придобитите знания и опит и развитие на научно-изследователска и практическа работа в науката по хранене на преживни животни в страната. За съжаление през този период средствата за научни изследвания в институтите от системата на ССА бяха силно редуцирани, а заплатите на научните работници не се изплащаха с месеци. Това принуждава Христов да потърси своята реализация в чужбина, въпреки любовта, която изпитва към България.
През 1995 год. той спечелва конкурс за след-докторска специализация в големия изследователски център по проблемите на животновъдството и земеделието в Летбридж, Канада. Специализацията продължава две години. Ръководството на центъра високо оценява научния и интелектуален капацитет на д-р Христов, поради което му предлагат да бъде назначен за научен работник. Той приема предложението и остава на работа в станцията в продължение на още две години. Стремежът за научно развитие го кара през 1999 год. да участва в конкурс за асистент в щатския Университет на Айдахо, САЩ в катедрата по “Животновъдни и ветеринарни  науки”.

През 2008 год. той кандидатства и е избран за доцент в Университета Пенсилвания в катедрата по “Животновъдни науки”. Активната и ползотворна научно-изследователска и преподавателска работа на доц. Христов е високо оценена от ръководството, преподавателския и научния състав на университета. Със своите знания и преподавателски умения той се радва на уважението на студенти, докторанти и пост – докторанти. За високите научно-изследователски и преподавателски постижения през 2013 год. е назначен за редовен професор, като какъвто работи и в момента.  През 2019 год. е удостоен с най-високата и престижна награда на университета “Заслужил Професор”.

Научно-изследователските интереси на проф. Христов са в следните основни направления: протеиновото и амино-киселинно хранене на млечни крави, оптимизиране храненето на преживните животни с цел намаляване замърсяването на околната среда, използване на биологично-активни растителни продукти за манипулиране на търбушната ферментация и подобряване на имунния статус на преживните и повишаване на хранителната стойност на сочни и зелени фуражи.

Последните научни разработки на Христов са свързани с намаляване парниковите емисии от преживните животни чрез оптимизиране на състава на дажбите и други биологични и синтетични добавки eдна тема, която е изключително актуална във връзка с променящия се климат в световен мащаб  в резултат на човешката дейност.

Активната научно-изследователска и преподаветелска работа  позволява на проф. Христов да публикува над 200 научни статии, книги и глави от книги. Статиите си Христов публикува в най-реномираните списания по животновъдни науки в света (Journal of Dairy Science, Journal of Animal Science, Animal, Animal Feed Science and Technology, Proceedings of the National Academy of Sciences of the U.S.A., Science, Nature и др.). Статиите на Христов са цитирани на 8 000 пъти в най-реномираните списания на световната животновъдна наука и в списания за околната среда. Показателно за това е, че през 2014 год. той получава наградата на списание  J. Dairy Science за най-цитиран автор.

Христов участва с пленарни доклади в многобройни научни конгреси и  конференции по проблемите на животновъдната наука и практика и намаляване на парниковите емисии от селско-стопанските животни. Многократно е канен за изнасяне на лекции пред преподаватели и студенти в различни университети в света (Китай, Англия, Финландия, Мексико, Бразилия, Австралия, Виетнам и др.).

Поканен е за член на редакционните колеги на най-реномираните списания (Journal of Dairy Science, Journal of Animal Science, Journal of Agricultural Science, Cambridge, Canadian Journal of Animal Science и др.) в областта на животновъдната наука, което говори за неговия научен и преподавателски авторитет.

Христов е активен преподавател в университета, където води няколко курса по хранене на преживните животни. Трябва да отбележим, че той беше инициатор и ръководеше създаването на първия в света МООС (Massive Open Online Course) за мениджмънт на млечни крави (https://www.coursera.org/learn/dairy-production); курсът е безплатен, в момента има над 18 000 студенти и е преведен на няколко езика, включително и на български.
Христов е ръководител в обучението на много докторанти и пост-докторанти от различни страни в света. Голямото желание на проф. Христов бе да приема на специализация български учени, като им осигури и съответна стипендия и подкрепа. За съжаление ние не предложихме подходящи кандидати с амбиция за научно развитие.  Едва през 2017 год. по препоръка на покойния проф. Николай Тодоров той прие за пост-докторска специализация ас. (вече доцент) д-р Крум Недялков от Тракийския университет. За наша радост колегата Недялков се представи блестящо по време на специализацията и проф. Христов бе изключително доволен от неговата работа. Готов е да предостави  и на други колеги  възможност за специализация в неговата лаборатория.

          Проф. Христов е ръководител на много научни проекти в САЩ в областта на преживното животновъдство и опазване на околната среда. Заслужава да отбележа последния от тях свързан с парниковите емисии  при преживните животни. Бюджетът  по  този проект е финансиран от Министерството на Земеделието на САЩ, което говори за неговата значимост. В състава на колектива са включени водещи изследователи от цял свят в областта на храненето на животните и опазване на околната среда. Интересно е да се отбележи, че бюджета на проекта превишава годишната издръжка на ССА. Получените резултати от тези изследванията са обнадеждаващи и тепърва ще се внедряват в животновъдната наука и практика.

          Натрупаният богат и значим  експериментален материал е позволил на проф. Христов да регистрира в САЩ и няколко патента, свързани с храненето на преживните животни и опазването на околната среда. Един от тези патенти е свързан с усвояване на фосфора от животинска тор, което е проблем от световно значение.

          Проф. Христов е член на авторитетни американски асоциации по животновъдство, като American Dairy Science Association, American Society of Animal Science и др.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 От краткото изложение по-горе е видно, че проф. Христов е световно известен учен в областта на храненето на млечни крави и опазването на околната среда. Неговите научни разработки са публикувани и цитирани от най-реномираните световни издания в областта на животновъдната и други науки. Това е резултат от големия научен потенциал, който той притежава. Христов е изключително трюдолюбив и отдаден на науката. Зад неговите успехи се крие и упорит труд, за да се утвърди на международната научна сцена. Оценявайки неговите разработки покойният проф. Николай Тодоров многократно казваше че “проф. Александър Христов е най-добре реализирал се български учен в чужбина в областта на животновъдната наука”. Ние можем да се доверим на тази оценка защото проф. Тодоров до последните  си земни дни следеше педантично световната и наша литература.

          Тези  успехи  на проф. Христов се дължат и на неговата съпруга, Аделина, която през годините пое изцяло грижите в отглеждането на техните три дъщери. Това позволи на проф. Христов да се отдаде изцяло на научната и преподавателска работа.

Големите успехи не са го главозамаяли. Той никога не забрави от къде е тръгнал. В продължение на 10 години той даряваше на Института по животновъдни науки – Костинброд най-реномираните списания в областа на животновъдната наука и практика.  Той винаги и с гордост  подчертава своя български произход. Обича България безкрайно. Стреми се с малкото време, с което разполага да се докосне до красотата на нашата природа и да зареди своите “батерии” за нов упорит труд. Този свой патриотизъм  предава и на своите дъщери и внуци. Вероятно е успял и в това. Повод за това заключение ми дава, че всички от семейство Христови с любов и желание посещават редовно България заедно с приятели и гости от различни краища на света. Като доброволни посланици на България,  те предават любовта си към българските традиции, обичаи и кръшните български хора, като запалват хората около тях с най-хубави чувства към България.

Постиженията на проф Христов трябва да са гордост и за Тракийския Университет и Института по животновъдни науки – Костинброд, от където започва неговият научен и професионален път. Надявам се в навечерието на  60 годишения му юбилей  неговите постижения  да се оценят подобаващо. Той заслужава това признание поради това, че разнася славата на България и оставя диря в световната животновъдна наука.

Материала ни бе предоставен от
проф. д-р Лазар Костадинов Козелов,
Институт по животновъдни науки
Костинброд

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

ОСТАВИ КОМЕНТАР