Приключенията на едно селско момиче – част втора

0

Нашата ферма по време на баба и сега

Баба ми даде снимка от нашата ферма. Това беше стара пожълтяла фотография, мисля, че най-старата снимка от времето, когато фермата влезе в живота на нашето семейство: тя датираше от 1978 г. В края на 70-те години, моята баба и дядо са се заселили тук и започнали да се занимават с крави. Бялата им малка къщичка е запазена и до днес. Църквата и презвитерията, които се намират съвсем близо, също са останали непокътнати.
Опитах се да направя снимка от приблизително същото място, така че, разликата да се вижда добре.

Нашата ферма по време на баба и сега

преди 

сега

Горда съм, че работя във фермата, където баба ми е работила толкова усилено през всичките тези години. Заедно с моите родители и сестрите ми, ние правим всичко възможно тук, всеки ден в нашата ферма да надграждаме постигнатото от моите предци

Започнах да търся снимки във всевъзможни албуми – по онова време нямаше дигитална фотография при нас. Попаднах на много хубави снимки със сестрите ми, като малки. Избрах снимка от лятото на 1999 г. Софи беше почти на 9, аз почти на 8, Валери 6 и Стефани почти на 5 години.
Истински фермерски деца!
Преместването на теле не е проблем за нас! Дори крака да не в ботуш  не ни спира – погледнете Софи вдясно на снимката. Просто не си е намерила ботуша и е сложила найлонови торбичка.

Някои  момичета си остават винаги селски момичета! На тази  снимка, и аз съм си направо и такова.  Тя е  от май 2010 г.  Кравата на снимката е Михала, тогава моя любимка. Всеки ден трябваше да я водя от помещението  в доилния салон и обратно. Защото вървейки по решетките, тя се плъзна и удари много лошо  задните си крака. От тогава тя  стана истинска кукла и трябваше да я водим до доилното.

Едно селско момиче трябва задължително да язди. Като малка имах пони и кон. Ездата включва падане и пълзене обратно, но винаги възможно най-бързо пак на коня .Така че, не губете вярата си, както казваше мама, няма юнак без рани.

ОСТАВИ КОМЕНТАР