Михаил Михайлов: 2 част – “Организации на животновъдите – Oрел, рак и щука и още кой знае какви животни” списание “Агро пари”

3

Михаил Михайлов: 1 част – “Организации на животновъдите – Oрел, рак и щука и още кой знае какви животни” списание “Агро пари”

Опозицията  отговаря:

„Основаването на млекарски дружества преди скотовъдните/ разбирай сегашните Развъдни асоциации/ е една крупна грешка, която струва и ще струва скъпо на държавата и която хвърля сянка върху скотовъдната политика на министерството. А основаването напоследък на някакви „скотовъдно-млекарски“ и „млекарско – скотовъдни“ дружества е едно недоносче, едно чудновато оригиналничене, което е пак нещастие за българското скотовъдство. Също се прави предложения за основаването на скотовъдни дружества, в устава на които да залегнат следните положения:

  1. Подобряване на породата и изравняването ѝ;
  2. Подготовка на кадри и просвета на членовете;
  3. Водене на родословни книги;
  4. Организиране на изложби и конкурси;
  5. Организиране на пазари;
  6. Подобряване на фуражното производство;
  7. Създаване на пасища за младите животни;
  8. Подобряване на оборите;
  9. Застраховане на животните;
  10. Материална защита на членовете чрез дружествата;

Прочитайки всичко това, което се е случило преди сто години и го наложим на това в момента по отношение на говедовъдството, ще се разбере, че по тези въпроси не сме и направили и крачка напред.

Може да се каже, че политиката на държавата защитава Развъдните асоциации. То няма и друг начин – държавата им приема програмите, осигурява на 70% бюджета, пак тя ги проверява по-строго и от прогимназиален учител и съответно раздава ”шамари”, ако престъпят чертата.
Браншовите съюзи, непрекъснато „раждащи” се и „умиращи”, обикновено нямат сили дори да „излаят”, поради лоша организация, визия или незнание. Обикновено тези организации се обединяват в случаите, когато има ситуация за даването на пари.
Тези браншовици обикновено нямат бюджет, нямат средства да ползват адвокатски или консултантски услуги. След две-три идвания до София и изгарянето на няколко резервоара бензин, обикновено спират своите походи към върха. Тези браншови организации също нямат и единство по исканията си. Едни от тях са орела, други рака, а трети щуката. Останалите се „крият в храстите и чакат благоприятен момент да излязат и вземат нещо от софрата.
Също така при тези браншовици има и напрежение по отношение отглеждащите комерсиални породи животни и тези от автохтонните породи. Ясно е, че тук граничната линия са изискванията за доказването на продукцията. При едните големи, при другите от тази година, са сложени минимални изисквания. Освен това автохтонните получават и суми за т.н изчезващи породи.
Следва и проблема големи и малки фермери. Всъщност кои са големите ферми. В страната няма дори десет ферми, в които да се отглеждат повече от 1000 крави. Общия брой на фермите, в които се отглеждат над 250 броя крави е около 70. Общо в млечното направление имаме около 3500 законни ферми – фермите, които участват в модул “Мляко”. Общият брой, според статистиката на млечните ферми е 19 000.

Къде дават млякото си останалите 13 000 ЗП никой не знае.
Ако пък и получават субсидии, вече намирисва на социални помощи. Малките говорят, че големите стоят по-добре на терена и искат повече субсидии. Дори отчасти постигнаха това при последните договаряния за обвързаната подкрепа. Обаче резултатите от Шот анализа показват съвсем друго. Голямо икономическо предимство на малките ферми, бърза реакция на условията и приспособяемост при промените свързани с производството на мляко.

Но да се върнем отново при организациите.

Помощите:

Не си мислете, че преди сто години е нямало добри специалисти-говедовъди, а също и политици, които са знаели, че за него време земеделието трябва да се развива. Голяма част от ветеринарните лекари и агрономите тогава, са завършили образованието си в Европа. От там са донесли най-прогресивните идеи, породи животни, ако искате и технологии в преработката на суровината.
Така че, тези хора най-напред са изготвили стратегия за нашето говедовъдство, имайки в предвид даденостите на географските райони на страната. Определили съответно кои породи са най-подходящи за дадения район и това е било подплатено с някакви бонуси. След това идва помощта за фермерите, разбирай днешните мерки за подпомагане и Наредби .

Тогава обаче не се е казвало субсидиране, а превилегии. Разбира се, че имало и условия за подпомагането – трябва да направиш нещо полезно за себе си и обществото, за да получиш нещо насреща. Имало е и тогава обсъждане, дискусии сблъскване на становища и вземане на решения.
Всичко това в името на нашето говедовъдство.

Какво четем в някои от документите преди сто години:

Ако някои си мисли, че субсидии се получават в сегашното време и в ЕС, просто много се лъже. Такива е имало и по време на социализма и периода до 1944 г. за тях, както и сега борбата водят най-вече браншовите съюзи.

Привелегиите за говедовъдите  са:

  1. За построяване на хигиеничен обор се дават до 10 000 лв. безвъзмездно;
  2. Крави, които за доен период са дали 2000 л. при 3,6% масленост, получават от 10 000 до 30 000 лв. премия;
  3. Държавата изкупува добре отгледаните телета – бичета и юници – по цени, както следва: за бик на 2-годишна възраст до 25 000 лв., за юница до 2-годишна възраст до 20 000 лв.;
  4. Ползват се с безплатна медицинска помощ;
  5. Ползват безплатно държавните пасища и др.;

Както се вижда, създателите на наредбата са предвидили и вложили в нея постановки, които действително осигуряват едно разумно подобряване на говедовъдството у нас. Наредбата обхваща мероприятията, които Съюзът и дружествата са се  наели да прилагат.

 Не си мислете,че  животновъдите са били щадени и посипвани с розови листа. Те са плащали дори повече такси, отколкото сега плащат нашите говедовъди. Ако сега тези такси се искат от говедовъдите, веднага ще има протести.

 Интересни са таксите при клане, които някои път са достигали до една трета от стойността на телето: интизапски билет – 22 лв,
свидетелство за собственост – 20 лв,
право за влизане в пазарището -10 лв,
теглене на кантар -5лв,
пътен лист от ветеринар -13лв,
за клане – 50лв,
кръвнина на месото -120 лв,
подобрение на скотовъдството – 80 лв и др.

След двадесет години „борби“, пропиляно време да се доказват говедовъдите, кой е най, най, тогавашните говедовъди „узряват“ и решават да обединят съществуващите дружества в Национален съюз на говедовъдните дружества. Преди това обаче те задават  следните въпроси:

  1. Можеше ли държавата в лицето на Министерството на земеделието да води борба за отстраняване на създаваните спънки и да защити интересите на говедовъдите за редовно изплащане на предвижданите помощи, за редовно пласиране на биците, за защита на скотовъдните фондове и най-после за слагане в ред на най-важното мероприятие – млекопреработването – и да го защити от ширещата се спекула, която се покровителстваше от самата власт и от различни народни представители? Отговорът е – не!
  2. Възможно ли е горните задачи, пак в интереса на говедовъдството, да бъдат поети и изпълнявани от Българското земеделско дружество? И тук отговорът е – не! Не можем да отричаме подкрепата на това дружество, но то не беше в състояние да понася несполуките, както ги понасяха и чувстваха самите говедовъди и техните организации.
  3. Възможно ли е Българското земеделско дружество или Министерството на земеделието да разгърнат широка организаторска работа по създаването на нови говедовъдни дружества, по провеждането на различни мероприятия: пролетни прегледи, изложби – пазари, просвета, фуражно производство и редица други задачи, свързани с говедовъдството.
    Безспорно и тук отговорът е – не! Явява се открито въпросът: А кой можеше и трябваше да се заеме с тази задача? Отговорът е ясен и категоричен, даден от проф. Г. Хлебаров: „Да се осланяме на държавата, това означава да проспим десетки години, и то години съдбоносни. Работа, огромна работа ни предстой. Тази работа, която цели да повдигне нашия поминък, няма кой да я извърши, трябва вие самите да се заемете с това. Наистина, всеки от вас поотделно нищо не може да направи. Но ако се организирате в сдружения, в развъдни организации, ако вие образувате говедовъдни кооперативни дружества, за 10 години може да направите много повече, отколкото би направила държавата с негодните за творческа работа нейни структури.”

След основаването на Съюза на говедовъдите, нашите тогавашни животновъди показват, че когато трябва заедно са много силни. У нас, въобще не се пише за големия бунт през 1937 г на говедовъдите. Пред този протест, присъствието на тракторите преди няколко години на жълтите павета си е просто „трактор шоу”.

Става дума за изложението проведено в Ловеч през 1937 г известно в миналото като „Бунта на говедовъдите”.  Тогава,  изложбите се провеждали на големи поляни, животните вързани на коневръзите, говедарите край огньовете, завити с ямурлуците, изпили по някоя ракия си приказват за техните проблеми, както и сега и те са имали много проблеми. Ставало дума за това, че определените за изкупуване бичета от държавата не били платени /нищо ново ще кажете/ и то доста време, след като са предадени на новите собственици. Яли, пили и решили.
Сутринта с файтони пристигат официалните лица от София и Ловеч, духовата музика свири, хората се веселят. Кмета на града се качва на трибуната и в този момент се чува звъна на 400 синджира – говедовъдите по даден знак отвързват кравите и юниците и ги пускат свободно. Те се насочват към изхода, но полицаите го препречват. Тогава краварите отвързват петдесетте бичета, които се насочват срещу полицейския кордон и го разкъсват, животните напускат мястото и изложбата е бойкотирана. На другият ден е ясно какво е станало. Парите са изплатени на говедовъдите и няколко чиновнически глави хвръкват. Все пак имало е и отмъщение, председателя на съюза е бил набит след няколко дни от неизвестни лица. Държавните тайни служби не обичат да имат длъжници.

Този пример не е повод за „въстание”, не подтиквам към стачки, само маркирам, колко могат да бъдат силни животновъдите, когато действат заедно.

 Следва продължение

3 КОМЕНТАРИ

  1. То за това понеже пишете само глупости повечето колеги разпродават или вече са продали.проверяват се само малките и средни то не е бабх то не дфз и ред други институци.

  2. Господин Михайлов за толкова години от както асоцияцията на млекопреработвателите пробута модола мляко и обвързаната поткрепа в този и вит не видях нито един жорналис да каже истината че тази наредба е лобиска и обвързва млеко производителите с мандрите които ако искат ще им плащат и на 0,30стотинки млякото защото иначе на края токо виж са ти изчезнали пробите или са ти се загубили час от литрите и др.леки трикчета на мандрите но вие за това нищо не казвате.Никои не проверява мандрите с какво работят а при фермерите са постояно.Мога да ви кажа че в някои от така наречените отговарящи ферми млякото няма да си го дам и на прасетата а има много малки които доят прекрасно мляко и им се правят спънки да не могат да станат отговарящи
    Но може би вие знаете това на не ви стиска да го напишете защото мандрите имат голямо лоби в МЗХ.

ОСТАВИ КОМЕНТАР