История и мисия на селекцията на говеда в България – интервю с проф. Васил Николов

1

НАРМС
Днес сме в Пловдив. Наш домакин е Председателят на научния съвет към Националната Асоциация за Монбелиард и Симентал – проф. д-р Васил Николов. Темата е „История и мисия на селекцията на говеда в България“.

Професор д-р Васил Николов е роден през 1962 г. в с. Радуил, Софийска област. Завършил е „Харковска Държавна Зооветеринарна академия“ в гр. Харков, Украйна, специалност „Зооинженерство“.

От 2009 г. до 2017 г. е Изпълнителен Директор на „Изпълнителна Агенция по селекция и репродукция“ към МЗХГ. В периода 2017 – 2019 г. оглавява ”Селскостопанска Академия“ и именно по негово време протестите във връзка с дейността на учреждението стихват и се приема закона за „Селскостопанска Академия“.

Има над 90 научни публикации и от 1994 г. е преподавател в „Аграрен Университет“ в гр. Пловдив, където днес ни посреща като ръководител на катедра „Животновъдни науки“.

– Здравейте, професор Николов. Благодарим Ви за отделеното време в натовареното си ежедневие! Разкажете ни за катедрата, която оглавявате.

– Здравейте и добре дошли! В катедра „Животновъдни науки“ работят 17 преподаватели, които обучават основно студенти от специалност „Зооинженерство“. Тази специалност, в която се формират експертите в животновъдството, се изучава още само в Тракийския университет. В ежегодната класация на университетите по специалности, за качеството на обучението, в последните две години Аграрният университет е на първо място в направление „Зооинженерство“, наред с утвърдените в Университета „Агрономство“ и „Растителна защита“. Основната причина за високата оценка е добрата реализация на завършилите нашия Университет бакалаври и магистри.

– Откога сте ръководител на катедрата? От нейното създаване ли?

– Не, в никакъв случай – катедрата съществува далеч преди да се родя…От 1945 г. в гр. Пловдив се води обучение по „Агрономия“, в която се изучават и животновъдни науки. Специалността „Зооинженерство“ е сравнително нова, а ръководител на катедрата съм почти 15 години, от 2003 г, с някои прекъсвания, поради заеманите от мен длъжности в други институции. В катедрата работят шестима професори, четирима доценти и седем главни асистенти доктори, което ни гарантира добра приемственост между поколенията – младите учени постепенно поемат своите специалности.

– Вие казахте, че студентите Ви имат много добра реализация. Успяват ли да се реализират те в България или и в тази специалност „изнасяме“ кадри за чужбина?

– Като ръководител на „Изпълнителната агенция по селекция и репродукция“ имах контакти с всички развъдни асоциации и с много от фермерите в България. В катедрата работят, също така, трима председатели на развъдни организации, а двама от младите колеги са членове на управителни съвети на асоциации. Хората ни познават и изпращат своите деца, пък и самите те идват да се обучават в специалността „Зооинженерство“ за нуждите на своята дейност. Така, в голямата си част приеманите студенти предварително имат отношение към изучаваната специалност.

Освен бакалавърския курс, в които обучаваме потомствени фермери и хора с подобен бизнес, имаме и единствената в страната магистърска програма по „Селекция и репродукция на животните“, на която съм ръководител. Голямата част от студентите по нея вече се занимават с тази дейност – това са специалисти от развъдните асоциации, от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция и МЗХГ. В този смисъл нашите студенти почти на 100% се реализират в България. Тази година, например, при държавна поръчка 12 човека са приети 19. Особено радостно е, че наред със специалистите от ИАСРЖ и 5 развъдни организации, тази година се обучават и едри фермери – собственици на овцеферми и кравеферми с месодайни говеда. Това е пътят. За да развиваш успешен бизнес трябва да имаш добри познания в него.

– Как оценявате дейността на развъдните асоциации у нас. Близо ли сме до нивото на развитие на западните организации с подобен характер?

– От създаване на първите развъдни организации, през 2000 г., изминаха почти 20 години, през които успяхме да натрупаме определен опит в развъдната дейност. Но това време съвсем не е достатъчно, за да се сравняваме със „западните“, част от които работят вече над 100 – 150 години. Така асоциацията за развъждане на породата Англер е от 1879 г., племенна книга на породата Джерсей се води от 1866 г., на Черношареното говедо от 1875 г., на Монбелиард – от 1889 г. и т.н.

До 2000 г. развъдната дейност у нас се осъществяваше от държавна структура – Националната служба по селекция и репродукция. В кооперативните стопанствата животновъдите и зооинженерите на практика нямаха пряко отношение към селекцията. Контролът на продуктивните качества се правеше от служителите на агенцията. Бонитировката на животните също. Във фермите само се даваше случен план за осеменяване, без обяснения и анализ защо именно такъв. Съществуваше и породно райониране. Това се отрази много негативно на развъдната дейност. След разпадане на държавната форма на организация на земеделието, „новите фермери“ приемаха породата априори, за тях беше важно храненето, отглеждането, заплождането…, но за селекция не мислеха!? Наред с това при осъществената варварска ликвидация на кооперативните стопанства огромната част от племенните животни беше ликвидирана, а със закриването на държавната структура по селекция – развъдната документация просто изчезна, беше изгубена.

Първоначално развъдните организации бяха създадени със съдействието на учени и специалисти от Националната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. След смяната на изпълнителния й директор обаче, настъпи пълен обрат – агенцията започна явно да се противопоставя на развъдните асоциации в продължение на поне 6-7 години, а служителите, които им помагаха, бяха уволнени. През този период се изгуби много ценно време. И по важното – след поредица от съкращения, държавната служба вече нямаше капацитет да изпълнява тази дейност, а само я имитираше. Подписваха се договори, а дейност не се вършеше. Но всички бяха доволни – службата съществуваше, а фермерите си получаваха субсидиите. А после…! беше много трудно да се обясни на фермерите смисъла от съществуването на развъдни асоциации и изобщо на селекцията и развъдната дейност. За тях, тогава, смисълът за членство в организациите беше единствено субсидията.

По-късно, след реалното започване на дейността на развъдните организации, целта беше да се обхванат максимален брой ферми. Те трябваше да бъдат обединени, да бъдат убедени в смисъла от развъдната дейност. Чистопородността не беше на преден план, тъй като нямаше как да бъде доказана. Единствената диференциация на животните, която беше възможна в онзи момент, беше по екстериор – по външни белези. Както споменах, в годините на т.н. преход, развъдната документация беше унищожена, а животните от племенните стада, създавани десетки години, бяха „върнати“ на хората. А те … като нямаше какво да ги правят, просто ги изклаха. Хората, отговорни за това безумие, които без грам познание „казваха“ какво и как ще става в селското стопанство продължават да бъдат „лицето на България“ и до ден днешен.

Тази наша предистория обяснява защо не може да се очаква от българските развъдни асоциации да работят като западните. Там, след 100-150 годишна история и няколко поколения, работещи съвместно с развъдните организации, фермерите са напълно наясно, че без развъдна дейност нищо положително не може да се случи.

Това е обяснение, но не и оправдание! В България вече минаха 20 г., в които дейността се осъществява от развъдни организации и ако в началото те действаха „на сляпо“ и на принципа „проба-грешка“, то днес разполагат както със собствения положителен и отрицателен опит, така и с опита на чуждестранните си колеги. Това изоставане трябва да се компенсира!

Един от сериозните проблеми, който не зная как може да бъде решен е, че ние не можем да работим в колектив. Личният интерес винаги надделява над общия и докато е така на развъдните асоциации ще им бъде много трудно! Фактът, че при някои породи имаме по 2, 3 и повече развъдни асоциации е достатъчно красноречив. Ние вече имаме 20 годишен опит и е крайно време да започнем да гледаме в една обща посока и да правим нещата както трябва. Време е след натрупването на информация през тези години, да преминем към истинската развъдна дейност!

Вторият огромен проблем на развъдната дейност, колкото и странно да звучи са … субсидиите. Те в голяма степен изкривяват нещата. Считам, че докато субсидирането е организирано по този начин няма как да има ефективна развъдна дейност. Не субсидиране, а фермерите трябва да получават реално заплащане на труда си, реална стойност на продукцията си и тогава ще съществува стремеж за нейното увеличаване. Няма как да се повишава продуктивността на животните и качеството на продукцията без развъдна дейност. И ….тук идват развъдните организации.

Това е бъдеще. До укрепване на развъдната дейност субсидирането е абсолютно необходимо, но държавната субсидията трябва да се дава за конкретна, доказуема развъдна дейност.

– Субсидирането е една дълга тема и Ви предлагам да се спрем на нея отделно и подробно. Кажете, как виждате развитието на развъдната дейност в близкото бъдеще?

Развъдната дейност е най-сложната дейност в животновъдството. Тя изисква много сериозна подготовка, която обаче ние нямаме. Това, което в чужбина е обучение от най-ранна възраст и през целия живот, тук трябва да се наваксва в университетите. Животновъдната наука постоянно генерира нови знания, които трябва да се следят, да се разбират правилно и адекватно да се прилагат. В генетиката, която е в основата на селекцията, през последните 10-20 години се правят все нови и нови открития, и така ще е занапред. Това развитие трябва да намира своевременно отражение в развъдната дейност.

При планиране на развъдната дейност от ключово значение е определянето на целта на селекцията. Целите трябва да бъдат определени на основата на анализ на производствената система, което изисква много добро познаване на целия отрасъл. Това автоматично ни води до нуждата както фермерите, така и специалистите в развъдните асоциации постоянно да се образоват и информират. Няма как без елементарни познания по зооинженерство да определиш потребностите, насоките на промяна, подходите в развъдната дейност!

Когато разработвахме развъдната програма на НАРМС и обработихме натрупаната от Асоциацията информация през годините се оказа, че няма как да имаме една развъдна цел. Популацията Монбелиард и Симентал, подобно на почти всички останали у нас, е силно диференцирана – има стада с по 2000 – 3000 кг и такива с над 8000 кг мляко. Проблемите в тези стада са съвсем различни – за едните приоритет е продуктивността, а за другите – решаване на репродуктивните проблеми и заболяванията, свързани с високата продуктивност. По тази причина беше много важно да разделим популацията и да я категоризираме. Това не се прие от специалистите, пред които защитавахме развъдната програма, тъй като според тях беше задължително целта да е една. Аз много се радвам, че тогава успяхме да отстоим тезата си, тъй като резултати могат да се постигат само след подробен научен анализ. НАРМС е една от малкото развъдни организации, която съхранява подробна информация още от самото си създаване.

По въпросите на развъдната дейност можем да говорим много, темата е неизчерпаема. Но едно е ясно. Нещата са комплексни и няма как да ги разделяме и да развиваме едно за сметка на друго. За постигане на добри резултати и за да говорим за истинска развъдна дейност и селекция трябва да се научим да работим заедно, да се квалифицираме и обучаваме, да използваме натрупаната информация и правилно да я прилагаме.

По отношение на НАРМС. Следя развитието на организацията почти от самото й създаване и считам, че е избрала и върви по правилен път. Електронната племенна книга постоянно се развива и усъвършенства. Асоциацията се грижи за квалификацията на кадрите си. Специалистите адекватно взаимодействат с членовете си. Постоянно се търси мнението и становището на учени. На фермерите се връща обратна информация под формата на справки. Предлага им се семенен материал от бици, които заемат челно място в европейските класации, случен план за осеменяване и т.н. Разбира се има още много какво да се желае, например организиране на семинари за фермерите и т.н. По-важното е, че пътят е верен.

– Благодарим Ви, професоре! Оставяме темата с продължение, тъй като има още много какво да Ви попитаме и както сте ни обещал скоро ще запознаем нашите читатели с основните принципи на селекцията.

– И аз Ви благодаря и ще Ви очаквам!

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

1 КОМЕНТАР

  1. Нищо не направи и Васил Николов ,само си взема заплатата и той ,за кво въобще ще говорим за селекция ,когато млякото – овчето е един лев и целта на управляващите е да ни няма ,да ни унищожат ,или да ни държат в безисходица ,зависими от тяхните субсидии ,дали ще преживеем до пролетта ,туй са коматани…

ОСТАВИ КОМЕНТАР