Какъв може да е модела в говедовъдството

4

Какъв е модела в говедовъдството.

Никой не знае, никой не работи да го намери. Каквото дойде. Засега едно е ясно. Фермерите сами го констатираха и подкрепиха с действия – във фермата трябва да се гледат поне 100 крави.
Тази година тези стопанства са вече 382 бр и имат ръст от над 6% за една година.

Какво, обаче ще трябва да става по отношение организацията в тези стопанства за да са рентабилни. пак никой не знае. Времето на протестите и оплакванията сякаш мина.
Ясно е едно, че нещо трябва да се прави.

Плахите опити на нашите говедовъди, да се оплакват, че няма работна ръка, че е много горещо и трябва да има de minimis, че изкупните цени на млякото и месото са ниски, сякаш вече не им се обръща внимание.

Какъв да е модела.

Единият, колкото на много животновъди да не се иска вече е факт.
Създават се вече мегаферми. И в двете направления – месо и мляко има ферми с по над 500-1000 крави. Никой не може да спре този процес. Фермите от този тип, сигурно ще се увеличат за в бъдеще. На по-малките фермери това не им се харесва, защото големите оказват натиск върху цената, освен това по-малките смятат, че големите им намалят субсидиите и още куп причини. Всъщност ще се повтори модела, който се наложи в земеделието. Много от средните и малки растениевъди налучкаха модела и са добре. Не много, много добре, когато цялото семейство работи за фирмата.

Посетихме една земеделска фирма – семеен бизнес, която обработва около 2000 дк земя. Стигали са и до три хиляди. След 20 години лутане, работа по модела проба-грешка и разбира се, много работа, хората смятат, че са намерили най-после модела за добри резултати в семейната ферма.
Какво са направили за тези години.
Първо научили са се как правилно се отглеждат житните култури – от семето, до торовете и сроковете на мероприятията. Освен зърнени култури и бадемова градина, имат лозя и домати. Нека да са повече културите, не всяка година е благоприятна. Синът завърши преди няколко години аграрно образование и се включи в работата. Във времето се раделиха – с мъка разбира се, със старите трактори – шест на брой с които в началото са драскали по земята. На тяхно място вече имат два. Най-доброто – един Кейс и един модерен Беларус. Прикачният инвентар пак е с много звезди. В крайна сметка, вечно мъркащите работници вече ги няма, защото двата трактора вършат работа за четири и ги карат с кеф и бащата и сина. Стопанката отговаря за всичко свързано с документацията, рентата, банки, дфз и всичко свързано с ходенето до града. Снахата помага в събота и неделя, защото е на държавна работа – все още. Все пак трябва да има сигурност за семейството. Разбира се, че и четиримата карат джипове. Има защо. “Играеш, печелиш” – както казва Христо Стоичков.

Във фирмата не работят други хора. Е, по време на кампанията по чукането на бадемите /не си представяйте чукове и наковални/ хората си имат специална машина за това, се включват дядото и бабата да обират ядките. Семейството ходи на почивка, ходи в планината, ходи и на СПА да се възстановят за следващата кампания.
Най-важното, без да слушат брътвежите на политиците, те си живеят на село в прекрасен дом.
Какво ще кажете.
Харесва ли ви този модел.
Има го вече на много места.

Накрая, можем и заедно с говедовъдите да помечтаем. Възможно ли е да имаме подобен модел в говедовъдството.
Вероятно да.
У нас вече има доста подобни ферми.

Семейна ферма Кисьови 

За да се стигне до това благоденствие – са необходими пари. Но в крайна сметка, който иска да пие мляко, ще дава пари.
Моделът е ясен.
Не е необходимо да го откриваме.
Хората са го направили.

Какви са инструментите не знаем, защото това не е наша работа. Има хора на които им плащат за това и те трябва да кажат. Формулата – нов обор или рециклиран стар с всички нови неща, които се изискват,като – робот за хранене, робот за почистване, робот за доене. Фотоволтаици на покрива. Пасище, ако е възможно близо до обора. Във фермата работи само семейството.
Звучи като приказките от хиляда и една нощ, казваме: Сезам – отвори се. Пещерата се отваря и виждаме пасящите крави на ливадата. Разбира се, че няма да стане така. Ще стане с много труд, много война с фирмите, много проверки от администрацията.
Но просто нямаме друг избор. Трябва да се получи нещо, отначало малко, по-късно – повече, още по-късно – много повече.

В противен  случай ще гледаме мили родни картинки – животните на пасището и стопаните им носят бали слама и сено. Другата родна картинка е – търся семейство да отглежда 30 крави. Осигурени 3000 лева на месец и квартира. Вероятно тези крави дават по 14 тона мляко за да излиза сметката. Другата картинка е от ферма, която има мандра и обработва стотина килограма мляко на ден в сирене и го реализира нелегално, защото  търпели санкции.

Коментарите оставяме за вас.

Govedovad.com

Всички права запазени, използване на материала, само след съгласуване с Govedovad.com!

 

4 КОМЕНТАРИ

  1. Трябва да има пазар за реализация на производство то стока има пазар няма няма търсене на месо трябва да се забрани вноса на говеждо и телешко месо и да задължат магазините да продават 80% от месото да е Българско

  2. Nikolai Nikolov А хора и техника от каде като има само за някои.И ма много които са само на книга нат сто но няма кои да ги провери или са над сто но в мизерия,мастити и болести но бабх не идва при тях.Да има и колеги които си гледат животните съвесно и добре но са заробили тях и цялотоси семеиство в работа.

  3. Изключително точна статия. Преди не се замислях, че и плащането на заплати е от най-сериозните разходи в една кравеферма. За нещастие, цената на труда вече се определя и от възможността да прескочиш с нискотарифна авиокомпания до места, където тревата е вечно зелена и да работиш същата тази работа за относително по-достойно заплащане. Всъщност, след отпадането на млечния борд, конкуренцията с фермите от Швейцария, Англия и Ирландия и други е изцяло на пазарен принцип. Може би трябва да изключа Швейцария. Бих посочил и липсата на достатъчна собствена обработваема земя. Всъщност правилната посока би била диверсификация на различните бизнес начинания, едно от които би било кравеферма. Което пак е спорно, при положение , че печалбата от тази ферма е в линейна зависимост от броя на крави, като стръмността на тази линия е твърде малка. И както посочихте, започва от някъде над 100 броя. Но пък бизнес климатът за развитие на самостоятелна БГ кравеферма за последните 15 години, включително всички помощи/плащания/субсидии и пр, позволи на хора без особени първоначални инвестиции да стигнат постепено до бройки, инвентар и съоръжения, които в настоящия момент се оказаха недостатъчни за финансова самостоятелност.

ОСТАВИ КОМЕНТАР