Големите говорят последни

2

От няколко години се говори за таван на субсидиите. Все още нищо не се е случило и с малки врътки, големите успяват да си вземат своето.

Всъщност, кои са големите, кои са средните и малките е трудно да се разбере.

При всички случаи обаче, между тях има антагонизъм и вечно противоречие. Още по-интересното е, че в една от организациите обединяваща малките фермери, има членове, които отглеждат  над 100 крави. У нас все още на тавана на помощите се гледа спокойно. Дори самите организации участващи в дебата смятат, че не трябва да допускаме намаляване на тавана, защото това ще се отрази пагубно на земеделието. Уверяват ни, че като цяло България е готова с позицията си за бъдещата селскостопанска политика и е в ритъм с европейския дебат по нея.

Предложението на Европейската комисия за следващият финансов период 2021-2027 г. е Земеделските субсидии  да не надхвърлят сумата от 100 000 евро на стопанство и получател. Това означава, ограничаване на субсидиите, за да се осигури по-голяма подкрепа на малките стопанства.
Съвсем нормално беше и да чуем и гласа на големите.

Сумата, загубена от големи и средни стопанства в Румъния, е огромна, казва Аким Иримеску, пълномощен министър на Постоянното представителство на Румъния в ЕС, Брюксел.

Според документ, подготвен от Аким Иримеску – пълномощен министър на Постоянното представителство на Румъния в ЕС, Брюксел, таванът означава риск и затруднения за големи и средни стопанства в Румъния. Ефектът му ще бъде проблематичен. Големите и средни ферми в Румъния ще загубят 445 милиона евро годишно.

Противно на твърденията на Европейската комисия, според която въздействието на тавана ще бъде намалено, в случая с Румъния това ще има проблем. Въвеждането на тавана от 100 000 евро ще доведе до намаляване на 445 милиона евро / година субсидии за средни и големи стопанства, което ще засегне сериозно конкурентоспособността на тези стопанства, най-конкурентните в Румъния. Дори удвояването на размера на директните плащания на хектар, които ще бъдат преразпределени към малките стопанства, няма да бъде достатъчно за повишаване на конкурентоспособността на малките стопанства , казва Иримеску.

Друг риск от новата Обща селскостопанска политика (ОСП) е мотото: ще правим повече с по-малко! По-конкретно, от фермерите ще се очаква да увеличат мерките за опазване на околната среда,  когато бюджетът за развитие на селските райони е значително намален. Понастоящем плащанията за поети задължения по мерки за агроекология и климат се изплащат на румънските фермери от бюджета, отпуснат за развитие на селските райони.

По-голяма сложност и бюрокрация за държавите-членки, поради системата на управление – Годишни доклади за резултатите. Тоест, вместо да се намали бюрокрацията, и дори да се елиминира, тя ще бъде още по-интензивна.

Много фермери ще бъдат санкционирани и ще загубят субсидии, което е друга опасност, на която обръща внимание бившия министър на земеделието на Румъния.  .

Всяка държава-членка може да избере различни мерки за интервенция, които могат да доведат до 27 (или 28) различни стратегически планове и по този начин изчезването на концепцията за обща селскостопанска политика, най-интегрираната европейска политика. Рискът от ренационализация се увеличава още повече с предложението за въвеждане на съфинансиране от държавите-членки за нови мерки. Предложението за реформа коренно променя настоящата ОСП, която фермерите едва сега започнаха да разбират, така че ще има големи трудности, които ще доведат до санкции и намаление на субсидията за много земеделски производители , предупреждава Иримеску.
ЕС

 

2 КОМЕНТАРИ

  1. Браво –така трябва да бъде -да се завърнат повиче хора и живеят добре

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here