Дзя Мин и неговата кравеферма в Юннан / 1 част

0

Дзя Мин е собственик на ферма в Дали, провинция Юннан, Китай. Въпреки че е родом от провинция Дзянсу, когато говори за град Дали, той го прави като за роден край.

„30-годишните хора в градовете са заети с пестене на пари, купуване на апартаменти и коли. Аз обаче се установих в Дали, обработвам земя, построих къща, отглеждам крави и продавам продукцията си на пазара”, казва той. „За 11 години съм създал една малка утопия, превърнах мечтата си в реалност. Колкото повече градове посещавам, толкова повече се привързвам към Дали.”

В големите градове хората живеят прилично, но в гр. Дали всеки човек може да преобърне живота си: учени се превръщат във фермери, програмисти в дърводелци, уличните певци вече не са скитащи.

Преди повече от десет години, когато за пореден път нарамва раница и се отправя на пътешествие, той осъзнава, че може би постоянното скитане не е най-добрата идея.

Може би стимулиран от думите на майка си, която изпращайки го казва, че освен поезия и широкия път, той няма нищо, Дзя Мин в крайна сметка решава да се захване за работа. Той открива хотел в южната част на града.

През 2007 г. село Шуанлан до гр. Дали не е посещавано от много туристи и половината от местните жители не говорят дори книжовен китайски, а на диалект. По това време, почти всяко домакинство в селото живеело в каменни къщи, отглеждало крави, а единствената обработваема земя за ориз не била разработена.

Лятото на същата година Дзя Мин решил да построи къща.

„Всеки ден обикалях с велосипеда обработваемата земя, завиваща около реката, поздравявах жителите от малцинството Бай и избирах и събирах материали за къщата покрай езерото Ърхай. Когато водното равнище на езерото заливаше пътищата на селото, селяните ми помагаха да транспортирам дървените материали и цимента с лодка. Малко по малко построих мечтаната къща.”

Дори самият Дзя Мин остава изненадан от постижението си. Със спечелените пари от хотела Хайди, открива още няколко, за радост на селяните.

Селяните в Шуанлан са дружелюбни и приятелски настроени. От откриването на хотела „Хайдишънхуо”, те се превръщат в екскурзоводи доброволно. Те казват, че тихото рибарско село дълго време не е било толкова оживено.

Един ден, говорейки с майка си по телефона, Дзя кани родителите си да се преместят в Дали, където да се грижи за тях.

„Майка ми разбира се беше радостна от успеха ми и личната ми промяна, но не искаше да напусне родния си край град Янджоу. Тя не искаше да изостави отглеждането на зеленчуци там.”

Поради тази причина, Дзя решава, че и в Дали могат да започнат да обработват земя и отглеждат продукция. Така се появява екологичната ферма „Чаймидуо”.

Родителите и съпругата му се преместват впоследствие при него. Днес цялото семейство се занимава със земеделие, понякога реколтата е дори в излишък. Какво правят с излишните зеленчуци – ами организират базар. Този базар обаче е необикновен – французи, американци, аржентинци, бразилци, големи и малки гости, постепенно го превръщат в място за карнавал. Различни занаятчии, като майстори на сребърни изделия, дърводелци, художници и писатели също посещават базара.

Дзя Мин не очаква, че в Дали ще срещне толкова интересни хора. Не след дълго той открива ресторанта „Суейтиен”, който е първият ресторант на открито в града. Крем супа от ароматни гъби, телешки стек с розмарин, салата от пресни зеленчуци, различни испански тапас и други вкусни ястия са само част от менюто на ресторанта.

Вторият му ресторант Суейшан е съсед на Суейтиен. Той е построен от камъни и дърво. Представлява двуетажна сграда, в средата с двор, в който има нар и стълби до платформа с изглед към езерото.

Следва – 2 част

Списание Животновъдство

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here