Топ статия: След лятото идва зимата

0

време за прочит: 5 минути

Тази година е жестока. На пръв поглед уж всичко е наред, но всеки чувства с отбранителните си сетива, че нещо се случва невидимо от нас, че нещо не е наред. Въпреки, че някои смятат, че ни се е насаждал страх във връзка с пандемията, все повече се уверяваме, че трябва да сме нащрек.

По отношение на животновъдството обаче, сякаш нищо лошо не се е случило. Напротив, кампанията по отношение реализацията на агнетата мина много добре. Производството на  краве мляко за първите пет месеца е с 15 000 т в повече в сравнение на същия период за миналата година. Субсидиите са раздадени в срок за повечето мерки. Зимните месеци бяха изключително благоприятни и не се разбра въобще дали е имало зима.

И сякаш хубавото свършва до тука.  В най-силните животновъдни райони – Югоизточен, Североизточен, част от Южен централен пролетните дъждове бяха рядкост. Когато няма влага, то и зърното го няма. Няма и сламата, няма го сеното. В момента температурите, вече десети ден отиват към 30-35 градуса. Това наложи да поместим десетки статии свързани с топлинния стрес и припомним на фермерите някои неща, които трябва да се правят по време на горещините.

“Криста” ЕООД: Стратегии за справяне с топлинния стрес (1. Част)

“Криста” ЕООД: Стратегии за справяне с топлинния стрес (2. Част)

Топлинен стрес при телетата

 Има обаче  нещо друго, което е по-опасно от горещината – това е осигуряването на груби фуражи за най-малко шест месеца от годината. Сламата вероятно ще се продава наравно с люцерната, ако я има въобще.
Следва и втория въпрос – качеството на сламата. Вижте колко е тънка е сламата след комбайна /ако въобще я има/. Още по-интересно е да видите какво има и в балата. С други думи, задава се една тежка година по отношение на грубите фуражи за животните в някои райони на страната.

В тази връзка се обърнахме към г-н Иван Омайников, човек врял и кипял в животновъдния сектор. Минал през много неплодородни години и тежки зими, спасявал хиляди животни от глад или клане. Нашият въпрос беше един – какво бихте направили в подобна ситуация.

„Наистина някои ферми ще изпитата недостиг на груби фуражи. Много пъти ни е спасявало планинското сено. Скоро бях по ливадите в Сливенския балкан. Тревата рядка и „тънка”, бобовите растения въобще ги няма, билковите също. Определено добивите ще бъдат ниски. В полските райони също забелязах малкото количество слама, което остава след комбайна, ако въобще остава. Съвсем нормално е всяка ферма да си направят т.н фуражен баланс – какво ще е необходимо като количество за иззимуването на животните. Няма да се спирам подробно на този баланс, но всеки фермер трябва и на сън да помни няколко цифри – количеството основни фуражи, необходими за една година. Говорим разбира се за крава, която произвежда минимум 6-7000 кг на лактация.

Необходими фуражи :
Слама – 1200  кг
Сено –     800  кг
Силаж –  7000 кг
Зърно –  3000 кг / 0.400гр за кг мляко х 7000 кг = 2800 кг мляко

Ясно е, че в някои ферми баланса няма да бъде изпълнен по отношение на грубите фуражи. Бих ви казал няколко варианта, които могат да помогнат за иззимуването на животните с по малко разходи. Имал съм подобни години в моята практика. Една година се наложи дори да мелим лозови пръчки след резитбата -февруари, за да спасим животните. Разбира се, че няма да предлагам това, но си е все пак сламка.

Един от вариантите е прибиране на кочаните от царевицата и използването на какалашките за фураж през зимата. Обикновено от декар могат да се получат 1000 кг зърно  и 300 кг какалашки. Последните могат да се съхраняват в навеси и дори на открито. Какалашките  могат да достигнат и три килограма в дажбата. Проблемът е прибирането, със старите машини беше лесно, но предполагам, че това може да се реши от механизаторите.

Друг вариант за осигуряване на грубите фуражи са джибрите. Един фураж, забравен през последните години. Все пак десетина килограма джибри се равняват на един килограм зърно. Джибрите могат да се извозят в стопанството и съхранят за по-дълъг период от време. Има и един трети вариант за в краен случаи. Има много засята царевица за силаж определен за захранване на инсталациите за метан. От тази цареевица за силаж  могат да се закупят известни количества, но вероятно на по- висока цена. Разбира се има и други варианти, които могат също да се обсъдят, но дано фермерите да могат да се запасят с необходимите им фуражи и да не прибягват към тези варианти.”

Има и голямата опасност да има и липса на зърно, имайки  в предвид ниските добиви в някои райони. Въпрос който също ще търси решение.

Какалашка: изронен царевичен кочани те са богати на сурови влакнини – 30-33%, те съставляват до 20% от кочана.

ОСТАВИ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here