Четиринадесет години труд, лишения и отговорност към животните без почивен ден. Днес животновъдът Теодора Вълова от плевенското село Писарово настоява Министерството на земеделието и храните да даде ясен отговор защо помощта за сушата разделя стопаните, когато последствията са понесени от реални ферми. На 5 ноември тя е сред протестиращите на пътя Плевен – Долни Дъбник, в посока София.
Вълова отглежда 800 овце майки, 250 подрастващи шилета и 40 крави. Зад тези числа стоят ежедневни разходи, грижи и задължения, които не могат да бъдат отложени до следващата среща с институциите. За нея дългогодишният опит в селското стопанство означава непрекъсната дисциплина и отговорност през всичките дни на годината, поради което апелът ѝ е категоричен:
„Днес, ако не бъдем чути — утре вече ще е късно.“
Сушата не спира на границата на пасището
Най-острият въпрос на фермерката е свързан с начина, по който административното разпределение на помощта се съпоставя с действителността на терен.
Вълова дава конкретен пример с царевична нива в област Плевен и съседно пасище, което самата тя ползва. Тя оспорва логиката едната площ да се разглежда като засегната от суша, а положението на съседното пасище да не води до съответната подкрепа за животновъдното стопанство. Сравнението е нейният начин да постави въпрос, на който МЗХ дължи разбираем отговор:
как използваните критерии отчитат пораженията във всяка отделна ферма?
Различните производства могат да имат различни условия за подпомагане, но това не освобождава министерството от задължението да обясни защо пострадал животновъд остава извън конкретната помощ и какво решение предлага за него. Препращането към статистически таблици не може да замести липсващия фураж.
Декларация в Плевен и протест на главния път
На 4 ноември животновъдите са се организирали и са внесли официална декларация в Областната дирекция „Земеделие“ в Плевен, с която изразяват несъгласието си с разпределението на помощта за сушата по области.
Следващата стъпка е мирният протест. На 5 ноември от 11:00 часа протестиращите затварят пътя Плевен – Долни Дъбник в посока София. Основните искания са за справедливо и адекватно решение за всички засегнати стопанства, равнопоставено отношение и действия, които да позволят на фермерите да продължат работата си. Фермерите настояват и за обединение между колегите си, подчертавайки, че противопоставянето помежду им не решава нито недостига на средства, нито последиците от сушата.
Недоверието и допълнителните ограничения
Фермерите отправят остро обвинение към досегашния институционален подход:
„Стига с тези лъжи и протоколиране с години на едни и същи проблеми, а решения не се взимат!“
В позицията си те посочват и заповед № РД09-718 от 30 юни 2026 г., която е била свързана със забрана за косене и почистване на земи с цел предотвратяване на пожари. Това поставя допълнителен въпрос към МЗХ — по какъв начин ограниченията върху ползването на площите и последствията от сушата са били отчетени едновременно при оценката на засегнатите стопанства.
МЗХ дължи решение с условия, средства и срок за действие
Никой няма право да изисква от животновъда да храни животните си с обещания. Ако конкретната кризисна мярка изключва определени пострадали стопанства, министерството трябва да посочи каква алтернативна подкрепа предвижда за тях, с какъв финансов ресурс и в какви срокове.
Отговорът на ведомството трябва да бъде достатъчно конкретен, за да има реална стойност за стопаните на терен.
