Лошият силаж означава по-нисък прием на фураж, проблеми със здравето и реални загуби за фермата. Затова фермерът трябва да знае не само хранителната стойност на силажа, но и какво се случва с него от отварянето на ямата до последния килограм.
Качеството на грубите фуражи е от решаващо значение за ефективността на всяка млечна ферма. При непостоянни изкупни цени на млякото контролът върху разходите и максималното използване на наличните фуражи стават още по-важни. Именно затова силажът не трябва да се приема просто като поредния компонент от дажбата. Той трябва да бъде редовно изследван, наблюдаван и оценяван, защото от неговото качество зависят приемът на фураж, здравословното състояние на животните и тяхната продуктивност.
Първата стъпка е лабораторният анализ. След приключване на основния ферментационен период силажът трябва да престои минимум шест до осем седмици, преди да бъде оценен пълноценно. След това се прави анализ на съдържанието на основните хранителни вещества, включително чрез NIR технология. Получените резултати дават необходимата информация за хранителната стойност на силажа и служат като основа за изчисляване и балансиране на дажбата.
Но тук много фермери допускат една съществена грешка – приемат, че лабораторният анализ сам по себе си е достатъчен. Не е. За да се оцени реалното качество и пригодността на силажа за хранене, трябва да се обърне внимание и на ферментацията, хигиенния статус, стабилността и начина, по който силажът се държи след отварянето на ямата.
Ферментацията показва много повече от вкуса
Правилно протеклата ферментация е основата за получаването на качествен и стабилен силаж. Тя оказва влияние върху неговата съхраняемост, приемливост и стабилност при излагане на въздух. Именно затова оценката на ферментацията е важна част от цялостния контрол.
Особено внимание трябва да се обръща на царевичния силаж. Той по принцип се силажира сравнително лесно, но може да прояви склонност към загряване, когато при отваряне или неправилно управление на ямата до него проникне въздух. В такива случаи хигиенният статус става особено важен. Количеството на дрождите например може да даде информация за потенциалния риск от повторно загряване.
Една проба не показва цялата яма
Доверието само в един лабораторен анализ може да създаде фалшиво усещане за сигурност. Проблемът е, че една силажна яма невинаги съдържа напълно еднакъв продукт. Съставът на растителната маса може да се различава, сушенето може да е протекло неравномерно, а условията на уплътняване и ферментация също могат да варират.
Затова е препоръчително силажът да се изследва периодично през периода на хранене, а при възможност – веднъж или два пъти допълнително в зависимост от размера на стопанството и продължителността на използване на ямата. Колкото по-дълго една силажна маса се използва, толкова по-важно е фермерът да следи дали характеристиките ѝ се променят.
Резултатът от един анализ показва състоянието на конкретната взета проба. Той не може автоматично да гарантира, че целият силаж в ямата има абсолютно същите показатели.
Фермерът има още един важен инструмент – собствените си очи и нос
Органолептичната оценка е прост, но много полезен начин за ежедневен контрол. Миризмата, цветът, структурата и температурата на силажа могат да дадат първите сигнали, че нещо не е наред. Трябва да се следи за наличие на мухъл, замърсявания, необичайно затопляне или други видими промени.
Също толкова важен е и самият прием от животните. Ако кравите започнат да приемат по-малко от обичайното количество или видимо да подбират фуража, това не трябва да се подминава. Промяната в поведението на животните често е първият сигнал, че качеството или характеристиките на дажбата са се променили.
Ако при органолептичната проверка бъдат установени отклонения, следващата стъпка е нов лабораторен анализ. Така фермерът може да разбере каква е причината за промяната и да предприеме необходимите действия, включително корекция на дажбата.
Лошият силаж струва пари
Във фермата всяка грешка има цена. Когато качеството на силажа е ниско, животните могат да намалят приема на фураж, да се понижи продуктивността, а хранителният баланс на дажбата да бъде нарушен. Това означава допълнителни разходи и по-ниска ефективност.
Затова качеството на силажа трябва да се разглежда като част от икономиката на фермата, а не само като въпрос на хранене. Контролът върху него позволява на фермера да реагира навреме, вместо да разбере за проблема едва когато той вече се е отразил върху животните и производството на мляко.
Следващата силажна кампания започва още сега
Натрупаната информация от настоящия силажен сезон е ценна за следващата кампания. Ако е имало проблеми със загряване, ферментация, влажност, уплътняване или съхранение, те трябва да бъдат анализирани и да се вземат мерки още при следващото прибиране на фуража.
Важна част от този процес е и правилното използване на силажни добавки. Те могат да подпомогнат ферментацията и стабилността на силажа, но не могат да компенсират сериозни технологични грешки при прибирането, нарязването, уплътняването или съхранението. Затова добавките трябва да се използват целенасочено и според конкретните условия.
Качественият силаж започва още на полето, но контролът му продължава всеки ден във фермата. Лабораторният анализ показва какво съдържа фуражът, а ежедневното наблюдение показва как реално се държи той. Фермерът, който контролира и двете, не храни животните „на сляпо“ – той управлява дажбата, продуктивността и разходите си с реални данни.
