Животновъдите в Европейския съюз навлизат в период, в който ножицата между приходите и разходите отново се разтваря.
През второто тримесечие на 2026 г. средната цена на земеделската продукция в Европейския съюз е намаляла с 5,8% спрямо същото тримесечие на 2025 г. В същото време цените на стоките и услугите, които се използват ежедневно в стопанствата, са се увеличили с 4,7%.
Това е третото поредно тримесечие, в което средната цена на земеделската продукция в Европейския съюз намалява. Данните са на Евростат и обхващат периода април–юни 2026 г.
За животновъдството особено показателен е спадът при млякото. Средната цена на млякото в Европейския съюз е с 16,6% по-ниска спрямо второто тримесечие на миналата година. При зърнените култури намалението е 5,6%.
На национално ниво България изглежда по-добре от средната картина в Европейския съюз. Общият индекс на производствените цени в земеделието през второто тримесечие е нараснал с 2,1% на годишна база.
Но това число крие съществена разлика между растениевъдството и животновъдството.
При растениевъдната продукция цените се увеличават с 5,7%, докато при животинската продукция намаляват с 1,2%. При самите живи животни спадът е 3,0%, а цената на животинските продукти се повишава с 0,9%, основно заради по-високите цени на яйцата.
За говедовъдството най-важната цифра е друга: цената на кравето мляко в България е намаляла със 7,6% спрямо второто тримесечие на 2025 г.
Какво се случва с основните цени
| Показател | Европейски съюз | България |
|---|---|---|
| Земеделска продукция | -5,8% | +2,1% |
| Животинска продукция | — | -1,2% |
| Живи животни | — | -3,0% |
| Краве мляко | -16,6% | -7,6% |
| Зърнени култури | -5,6% | -2,6% |
| Стоки и услуги за текущо потребление | +4,7% | +9,3% |
| Енергия и горива | +22,0% | +20,3% |
| Торове | +13,4% | +15,9% |
Източници: Евростат и Национален статистически институт; промените са спрямо съответното тримесечие на 2025 г.
В България разходите растат повече от четири пъти по-бързо от цената на продукцията
Тук се намира същинският проблем за българските фермери.
Докато общите производствени цени на земеделската продукция у нас се увеличават с 2,1%, цените на стоките и услугите, използвани текущо в стопанствата, скачат с 9,3%.
Разликата е 7,2%.
С други думи, увеличението на разходите е повече от четири пъти по-голямо от увеличението на цените на земеделската продукция.
При животновъдите натискът е още по-ясен. Електроенергията и горивата са поскъпнали с 20,3%, минералните торове с 15,9%, семената и посадъчният материал със 7,8%, ветеринарните разходи с 5%, а фуражите с 0,7%.
Фуражите не са поскъпнали силно на годишна база, но това не означава, че себестойността на млякото автоматично намалява. За една ферма разходът не е само фуражът. Енергията, трудът, ветеринарното обслужване, ремонтите, машините и сградите също трябва да бъдат платени.
Най-тежкият сигнал идва от млякото
Данните на Евростат показват спад от 16,6% при средната цена на млякото в Европейския съюз. Това е много по-сериозно движение от общия спад на земеделските цени от 5,8%.
България също е в тази тенденция, макар и със значително по-малък спад – 7,6%.
Това означава, че българският производител на мляко е изправен едновременно пред по-ниска изкупна цена и пред значително по-високи текущи разходи.
А точно при млекодайните ферми това е особено чувствително, защото производството не може просто да бъде спряно за няколко седмици, докато пазарът се оправи. Кравата трябва да бъде хранена и доена всеки ден. Сметката не чака пазара.
Енергията отново се превръща в голям разход
На европейско равнище цената на енергията и смазочните материали през второто тримесечие се е увеличила с 22%, а торовете и подобрителите на почвата са поскъпнали с 13,4%.
В България увеличението при енергията и горивата е 20,3%, а при минералните торове – 15,9%.
Това е важно не само за растениевъдите. По-високата цена на електроенергията и горивата се пренася през цялата производствена верига – от производството на фуражи и транспорта до охлаждането и съхранението на млякото.
Европа: спадът не е еднакъв навсякъде
Евростат отчита понижение на цените на земеделската продукция в 20 държави от Европейския съюз.
Най-сериозен е спадът в Дания – 17,2%, Ирландия – 16,2%, Латвия и Естония – по 14,5%. В Люксембург и Литва намалението е 14,2%.
В същото време Хърватия и Малта отчитат ръст от 3,9%, а Кипър – 3,5%.
При разходите картината е по-различна: те се увеличават във всички държави от Европейския съюз.
Най-силно е поскъпването на текущите производствени ресурси в Литва – 16,4%, Румъния – 11,7%, и Латвия – 9,7%.
Какво показват данните за българския животновъд
Ако се гледа само общият индекс на земеделските цени, България изглежда сравнително стабилна – плюс 2,1%.
Но зад това число се крие съвсем друга картина.
Растениевъдството издърпва общия индекс нагоре, докато животновъдството се движи надолу. Цената на живите животни намалява с 3%, а кравето мляко – със 7,6%. В същото време текущите разходи на стопанствата се увеличават с 9,3%.
Така за животновъдния сектор проблемът не е просто „ниска цена“. Проблемът е разминаването между цената, на която фермерът продава, и цената, която плаща, за да произведе.
И точно това е показателят, който трябва да се следи през следващите месеци. Защото когато ножицата се отвори прекалено широко, сметката започва да се плаща не от статистиката, а от самото стадо.
