Европа чака следващата болест или ще започне да я предотвратява?
Животновъдството не може да бъде устойчиво, ако ветеринарната система се задейства едва когато заболяването вече е влязло във фермата
Европейското животновъдство отново се изправя пред стар, но все по-скъп проблем – какво се прави, преди да избухне следващата болест по животните?
На 11 септември в Брюксел Европейският икономически и социален комитет проведе дебат за болестите по животните, зоонозите и устойчивото животновъдство. Темата не беше само ветеринарна. В разговора бяха включени климатичните промени, устойчивостта на производството, международната търговия, биоразнообразието и доверието на потребителите.
Тъкмо тук се намира същинският проблем. Европа вече има богат опит как се управлява криза, когато тя е започнала. Много по-трудно се оказва да се инвестира в нещо, което още не се е случило.
Превенцията започва много преди огнището
Посланието, изведено от Стоян Чуканов, председател на секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“ към Европейския икономически и социален комитет, е ясно – европейската политика трябва да поставя много по-силен акцент върху превенцията.
Една работеща система за здравеопазване на животните не започва с ограниченията за движение, затварянето на ферми или унищожаването на стада. Тя започва с постоянно наблюдение, ветеринарни служби, лабораторни изследвания, биосигурност и стопанства, които могат финансово да приложат необходимите мерки.
Това е особено важно за малките и семейните ферми. Правилата могат да изглеждат отлично на хартия, но ако производителят няма средства да ги изпълни, системата остава само добра теория.
Една болест не остава само във фермата
Когато бъде открито опасно заболяване, последствията не се ограничават до животните, които са заболели.
Загубата на стадо означава загуба на години селекционна работа и натрупан производствен капитал. Ограниченията за движение засягат транспорта, кланиците, търговията, доставките на фуражи и редица други предприятия. В крайна сметка проблемът на една ферма може да се превърне в икономически проблем за цял регион.
Затова въпросът за превенцията не е просто ветеринарен. Той е икономически.
Биосигурността струва пари. Наблюдението струва пари. Поддържането на обществени ветеринарни услуги също струва пари. Но възстановяването на унищожено стадо и производството след тежка епидемия може да струва много повече.
„Едно здраве“ трябва да стигне до обора
В европейския дебат все по-важно място заема концепцията „Едно здраве“. Тя разглежда здравето на хората, животните и околната среда като взаимно свързани.
Климатичните промени, движението на животни и продукти, разпространението на патогени и промените в екосистемите могат да променят картата на рисковете. Именно затова устойчивото животновъдство не може да се разглежда отделно от околната среда и общественото здраве.
Но за фермера всичко това се свежда до няколко съвсем земни въпроса.
Ще има ли ветеринарен лекар, когато е необходим? Ще бъде ли открито заболяването навреме? Ще може ли стопанството да приложи необходимите мерки за биосигурност? Ще бъде ли спряно разпространението, преди да бъде засегнат цял район?
Това са въпросите, по които накрая се измерва всяка стратегия.
Без фермер няма устойчива система
Важна част от дискусията е и ролята на самия производител. Фермерите и животновъдите не могат да бъдат само получатели на решения, взети на европейско ниво. Те трябва да участват при тяхното изработване и прилагането им на практика.
Това е особено важно, когато Европа поставя едновременно екологични, икономически и здравни изисквания.
Ако една политика успее да намали заболяванията, но доведе до излизане на фермерите от сектора, трудно може да се говори за пълна устойчивост. Животновъдството се нуждае не само от правила, но и от хора, които да отглеждат животните.
Затова истинският въпрос пред Европа не е дали превенцията струва скъпо.
Въпросът е колко ще струва следващата криза, ако превенцията отново бъде оставена за после.
Защото компенсацията идва след загубата на стадото. Добрата политика трябва да направи така, че до тази компенсация да се стига възможно най-рядко.
