Експертите на работните групи по зърнени, маслодайни и протеинови култури към организацията Копа-Коджека (Copa-Cogeca) прогнозират по-слаба година за производството на зърно в Европейския съюз през 2026 г. В същото време при маслодайните и протеиновите култури се очаква запазване на положителната тенденция, въпреки че крайните резултати ще зависят в голяма степен от развитието на времето до приключване на жътвата.
Производството на зърно се очаква да намалее с 6,6%
Според прогнозата общото производство на зърнени култури в ЕС-27 през 2026 г. ще достигне около 264 милиона тона, което представлява намаление с 6,6% спрямо 2025 г.
Експертите посочват, че обработваемите площи при повечето култури ще останат почти без промяна, но по-ниските добиви в голяма част от държавите членки, както и чувствителното свиване на площите с царевица, ще окажат натиск върху крайното производство. Според анализа влияние оказва и продължаващата криза на пазара на торовете, макар ефектът ѝ върху реколтата през тази година да се оценява като по-ограничен.
Най-силен спад се очаква при царевицата
Прогнозите показват понижение при почти всички основни зърнени култури:
– Пшеница – минус 4,2%;
– Обикновена пшеница – минус 4,3%;
– Твърда пшеница – минус 2,1%;
– Ечемик – минус 3,5%;
– Царевица – минус 13,9%;
При царевицата основната причина е намалението на засетите площи с 15,2%, докато добивите в повечето страни остават относително стабилни. Изключение правят Франция, Унгария и Испания, където се очакват по-слаби резултати.
Производството на ръж също се прогнозира да намалее с 4%, а при овеса спадът може да достигне 9,3%. Очаква се и леко понижение при тритикалето.
Засушаването остава основен риск
Според анализа развитието на посевите е различно в отделните държави членки. Докато някои региони се възползват от благоприятни климатични условия, други продължават да изпитват сериозни затруднения заради:
– продължително засушаване;
– високи температури;
– недостиг на вода.
Най-засегнати остават Испания и Унгария, където климатичните условия ограничават потенциала за добив.
Въпреки очаквания спад, реколтата през 2026 г. все пак остава по-добра от слабите години в близкото минало. Според Копа-Коджека това обаче показва колко силно европейското производство на зърно става зависимо от климатичните колебания.
Маслодайните култури продължават да се развиват положително
За разлика от зърнените култури, перспективите при маслодайните остават благоприятни.
Общото производство в ЕС-27 се очаква да достигне 33,3 милиона тона, което е увеличение с 6,8% спрямо 2025 г.
Площите с маслодайни култури се разширяват с 6,6%, а средните добиви като цяло остават стабилни.
В същото време експертите предупреждават, че горещата вълна в края на юни, последвана от проливни валежи и градушки през последните седмици, вероятно е намалила добивите в някои държави, особено в Германия.
Слънчогледът отчита най-силен ръст
При отделните маслодайни култури прогнозите са:
– Рапица – плюс 6,4%;
– Слънчоглед – плюс 11,2%;
– Соя – минус 4,3%;
Ръстът при рапицата се дължи основно на увеличените площи, докато при слънчогледа подобрението идва както от повече засети площи, така и от по-високи добиви.
При соята се очаква леко увеличение на площите, но по-ниските добиви ще доведат до спад в общото производство.
Протеиновите култури също увеличават производството
Положителни остават и перспективите при протеиновите култури.
Общото производство в ЕС-27 се прогнозира на 4 милиона тона, което представлява увеличение с 5% спрямо 2025 г.
Разширяването на площите компенсира по-ниските средни добиви.
Очакваните промени при отделните култури са:
– Грах – плюс 4,3%;
– Фасул – плюс 7,2%;
– Лупина – минус 7%;
При лупината по-ниските добиви надделяват над увеличението на обработваемите площи.
Окончателната реколта ще зависи от следващите седмици
Копа-Коджека подчертава, че настоящите прогнози все още могат да бъдат променени.
Продължителните горещини, нови периоди на засушаване или неблагоприятно време по време на наливането на зърното и жътвата могат да окажат влияние върху крайните добиви в редица държави членки.
Затова организацията определя следващите седмици като решаващи за окончателната оценка на реколтата в Европейския съюз.
