Реколта 2025: тежък удар за българското овощарство
2025 година ще остане в статистиката като една от най-слабите за българското овощарство. Данните показват рязко свиване както на реколтираните площи, така и на произведените количества, като основната причина е неблагоприятното време.
Общата площ с овощни, черупкови и ягодоплодни насаждения достига малко над 60 000 хектара, което е леко увеличение – около 1% спрямо предходната година. Зад този на пръв поглед стабилен показател обаче стои сериозен проблем – реално реколтираните площи се сриват с 58%.
Производството на плодове пада до около 65 400 тона, което е с цели 68% по-малко спрямо 2024 година. Това не е просто спад – това е срив, който поставя под въпрос устойчивостта на сектора.
Най-засегнатите култури – драматични загуби
Най-тежко засегнати са кайсиите, където реколтираните площи намаляват с 93%, а производството се срива с 94%. Черешите следват със спад от 81%, а сливите – със 75%.
При някои култури картината е малко по-лека – малините и култивираните шипки успяват да запазят сравнително стабилни позиции, като при шипките дори се отчита ръст в производството.
Таблица: Основни показатели за реколта 2025
| Култура | Собствена консумация (%) | Продажби (%) | Преработка (%) | Други (%) |
|---|---|---|---|---|
| Ябълки | 1.7% | 68.8% | 21.1% | 8.4% |
| Праскови и нектарини | 2.5% | 73.1% | 24.3% | 0.1% |
| Кайсии | 2.2% | 73.7% | 22.9% | 1.2% |
| Сливи | 3.0% | 64.5% | 28.2% | 4.3% |
| Череши | 1.1% | 75.8% | 21.3% | 1.8% |
| Вишни | 0.5% | 50.9% | 42.1% | 6.5% |
| Орехи | 3.3% | 54.7% | 39.5% | 2.5% |
| Малини | 0.8% | 32.9% | 62.9% | 3.4% |
Къде е най-големият срив
Най-сериозно понижение на производството се отчита в Северния централен район – цели 92% спад. В същото време Южният централен район е сравнително по-слабо засегнат, макар и там намалението да достига 46%.
Това ясно показва, че климатичните аномалии не са били равномерни, а са ударили по различен начин отделните региони.
Лидер по производство – въпреки всичко
Въпреки тежката година, ябълките остават водеща култура с дял от 31% от общото производство. Следват сливите с 23% и черешите с 15%.
Това са традиционно силните култури за страната и дори при неблагоприятни условия успяват да задържат позиции, макар и с по-ниски обеми.
Млади насаждения – надежда за бъдещето
Площите с млади насаждения, които все още не плододават, достигат 6500 хектара. Най-голям дял при тях имат орехите – 24%, следвани от сливите – 21%.
При новосъздадените насаждения през стопанската година най-силен интерес има към сливите (30%), кайсиите (18%) и черешите (12%). Това показва, че въпреки трудностите, секторът не е спрял да инвестира.
Напояване и грижи – все още недостатъчни
Само 23% от площите са напоявани, което е сериозно ограничение, особено в условията на променящ се климат.
Минерални торове са използвани върху 26% от площите, а органични – едва върху 7%. Срещу болести са третирани около 40% от насажденията, а срещу неприятели – 34%.
Тези числа ясно показват, че има още много резерви за подобряване на агротехниката.
