До началото на ХХ-ти век в нашата страна е имало само две местни породи говеда, които постепенно са били погълнати от внесените от други страни високопродуктивни културни породи говеда. Основната причина за тяхното изместване и минималния брой животни в момента, е липсата на икономически интерес от използването им.
Непрекъснатото намаляване и изчезването на отделните видове и породи животни в света през последните години крие значителни рискове. Със загубата на всяка порода се губят специфични признаци. Всички създадени от човека породи са културна и национална ценност. Генетичните ресурси на селскостопанските животни са сред най-ценните и стратегически важни активи за всяка държава, необходимо условие за развитието на устойчиво селскостопанско производство.
Ценното в тези породи е добрата им приспособеност към дадена екологична зона, с нейните климатични особености, устойчивост на специфични за района паразити и болести, способността да оползотворяват специфични, нискокачествени фуражи и да усвояват терени и ресурси, които не могат да се използват от други породи, имат добри репродуктивни качества и са дълголетни.
Те сами по себе си представляват един генен резерв за страната си.
У нас има две местни породи говеда:
Българско сиво говедо
Сивото говедо е примитивна порода широко разпространена и използвана в нашата страна още от далечното минало. То има общ произход с останалите сиви степни говеда от Европа – Унгарското и Украинското сиви степни говеда, Андалузкото, Романьола и др. В процеса на отглеждането на Българското Сиво говедо са се оформили две отродия – Местно сиво говедо и Сиво Искърско говедо. 
Цветът на космената покривка на Местното сиво и Искърското говедо е сив, като варира от светлосиво до сиво-черно. Някои животни са почти бели. Биците обикновено са по-тъмни. При тях космената покривка е по-тъмна по шията, плешките и около очите. Космите по края на ушите и китката на опашката са черни. Лигавиците и мукозите са черни.
Телетата се раждат с кафяво-червеникав цвят, като към 2-3 месечна възраст стават сиво-черни и след това – сиви. По тип и телосложение Сивото говедо има характерните форми на работния тип говеда – по-добре развит е предния пояс на тялото и по-слабо задния. Рогата на кравите са лирообразни или вилообразни и дълги. При биците са прави и дебели. Шията е средно дълга и замускулена с голям гердан. Крупата е сравнително дълга, но често тясна, стреховидна и свлечена. Вимето е малко, окосмено.
Краката са средно дълги и дебели, сухи, здрави и със здрави копита. Костната система е добре развита, здрава. Кожата е дебела и плътна. Тялото е средно замускулено. При угояване животните отлагат предимно тлъстини около вътрешните органи и подкожни. Месото е сухо с по-тъмно червен цвят Местното сиво говедо. То е било разпространено предимно в планинските и полупланински райони и е използвано предимно за работа и задоволяване на нуждите от хранителни продукти – мляко и месо.
Височината при холката на кравите е 110-115 см, с жива маса 250-350 kg. Млечността на кравите е била ниска – 800-900 kg. В по-късни периоди, след 1944 год. при подобрени условия на отглеждане и хранене някои стада отпородата са достигали и средна млечност 1400 – 1500 kg.
Ценните качества на Местното сиво говедо са здравата конституция, осигуряваща му устойчивост при неблагоприятни условия на отглеждане, наследствено затвърдено дребноплодие и устойчивост на заболявания.
Сивото Искърско говедо е създадено чрез отбор и подбор, а също и при подобрени условия на хранене и отглеждане в Северозападна България по долините на реките Искър, Вит, Осъм, Скът и Росица. От там то е разпространено и в други части на страната.
Искърското говедо е по-едро и с по-висока продуктивност от Местното сиво. Височината при холката на кравите е 120-124 см, а живата маса – 440-460 kg. Живата маса на биците е 600-700 kg. Телетата се раждат с жива маса 22-23 kg. Българското сиво говедо е къснозряло. Телетата имат бавен растеж и по-късно влизат в полова и стопанска зрелост.
Млечността на контролираните крави от породата е била 1800-2000 kg, с 4,2 – 4,4% мастни вещества. В отделни стада средната млечност е достигала 2600-2800 kg с 4,4-4,6% масленост.
Рекордьорка на породата, е крава Милка 45, на трета лактация е дала 6280 kg мляко с 4,70% мастни вещества.
