– Нека последователно да разгледаме екстериора на Hubraum и да започнем от главата по примера на зоотехническата оценка.
– Биците трябва да имат характерната за породата си глава. Hubraum има типичните белези – бяла глава и розови мукози – лигавици на носно огледало, на очи, на вулва и копита. Прието е по главата да има и петна и не е признак за нечистопородност. Hubraum има добре свързани равни челюсти, които оформят широк нос. Това е признак за добре развита дихателна система. Много е важно горната и долната челюст да са симетрично разположени, както е в случая. Това означава, че има добра дъвкателна способност. Виждат се добре оформени дъвкателни мускули в горната част на главата. Hubraum може добре да обработва груби фуражи и е предал това качество и на дъщерята, която виждаме на снимката.
Типът на главата е много важен за всяка порода. Симентал е широкочела порода. Ако Ви се предлага Симентал с нетипична форма главата проверете родословието му. Може да се ориентирате по главата на Hubraum, тъй като той е типичен представител на кранеологичния си вид и породата си.
Главата може да е сигнал за полов диморфизъм и трябва задължително да обръщате внимание на това при избор на животни! Просто казано – избирайте бици с бича глава и крави с кравешка глава! Кравешката глава е по-нежна, по деликатна и издължена, липсва й характерната за биците широчина. Биците съответно имат по-груби черти, изразени дъвкателни мускули. Внимателно разгледайте главата при избор на животни!
Оттам нататък главата трябва бъде стабилно и плавно свързана с шията, която пък от своя страна трябва плавно да се свързва с предния пояс на телосложението, т.е. с плешките. Шията трябва да се свързва добре с предната част на гръдния кош и плешките, да се долепя плавно без резки преминавания и прищъпвания. В случая с Hubraum всичко е както трябва – нямаме резки преминавания от главата към шията и от шията към пояса. Вижда се характерно добро замускуляване на шията. Това е много добре за разплодниците от комбинирани породи.
Шията съставлява около 30% от дължината на цялото тяло. При млечните породи кожата е нежна, еластична и по шията понякога се образуват нежни гънки. Този бик също има такива нежни гънки, които са признак за потенциал в млечно направление.
Характерно е за Симентала, тъй като предгръдника (гръдната кост в долната част на гръдния кош) е леко по-изнесен напред, да се спуска една кожна гънка от края на главата надолу към гръдната кост. Нарича се кожен гердан. Характерно е за мъжките разплодници от порода Симентал, виждаме го и при Hubraum. Наличен ли е този изразен кожен гердан това е признак за породност.
Продължаваме с предния пояс на гръдния кош, който е изключително важен за млечните породи. Развитието на правилна форма на гръдния кош е много важно за постигането на висока млечна продуктивност.
По изискване и както е и за Симентала, гръдния кош трябва да бъде широк, дълбок и дълъг, за да може в него да се помести голямо сърце, което да помпа много кръв за производството на много мляко. При млечните породи ребрата са широки и плоски с големи междуребрени разстояния. Те излизат отгоре от гръбначния стълб назад, встрани и в широчина, а не с прав ъгъл спрямо гръбначния стълб. По този начин те отварят гръдния кош.
За да се ориентирате, когато избирате животно от млечно продуктивен тип – бик или крава, трябва, когато го погледнете отстрани да видите, че има крушовидна форма. Задната част на тялото да е по-широка и дълбока, а напред животното да се стеснява.
Достатъчната дълбочина на гръдния кош може да се прецени като се погледне долу гръдната кост, която трябва да пада под лакътната кост на предния крайник.
Предният крайник се състои от плешка, лопатъчно-раменна става, подрамо и лакът. Лакътят е показател за дълбочината на гръдния кош.
Трябва да избирате животни с добре прилепнали към туловището плешки. Плешки, които са отлепени водят до т.нар. пропадане на предния пояс, което е сериозен екстериорен недостатък. Животни с такова пропадане имат нестабилно телосложение, изморяват се лесно на паша и когато са обора, те лежат по-често.
Постановката на предните крайници трябва да бъде широка, което е и показател да оптималната широчина на гръдния кош, което както казахме е много важно. Трябва, когато застанем пред животното, да виждаме достатъчно раздалечени лопатъчно-раменни стави. Хубаво е да се направят измервания, за да се види дали широчината на постановката и тази на гръдния кош отговарят на стандартите за породата.
За млечните породи в това отношение важи принципът „Колкото по-широко, толкова по-добре!“. Крайниците трябва да бъдат с абсолютно правилна постановка, както виждаме в случая с Hubraum.
За правилна постановка се съди по няколко критерия. Копитата долу трябва бъдат правилно насочени напред и да са успоредни без никакви изкривявания. Метакарпалните стави, които често се бъркат с колене, не трябва да бъдат сближени. Крайниците трябва да са успоредни и раздалечени още от горната част на крайниците, от плешките до долу. Сближаването на метакарпалните стави и извръщането на копитата навън или навътре се смятат за сериозен екстериорен недостатък. Животни, при които е наличен нямат нужната стабилност, изморяват се бързо и скоро отпадат от стадата, поради липса на устойчивост.
Продължаваме назад с гръдния кош, който трябва да е широк, дълбок, с крушовидна форма. Там, където завършва последното ребро завършва и гръдния кош. Следва поясницата, която износва една много сериозна тежест. Това е точката между предна и задна част на тялото на животното. Там се събира тежестта на вътрешните органи и тази при бременността, която достига до 50-60 и повече кг. По тази причина е важно поясницата да бъде изключително стабилна. С възрастта животните пропадат точно в тази точка. За да се ориентирате за нейната стабилност при избор на животни погледнете гръбната линия на бика или кравата. В млечното говедовъдство може да го срещнете с израза top line. Оптималната гръбна линия е абсолютно права от началото на холката до края на началото на крупата и опашката. Тя обаче е почти непостижима реално, затова не се доверявайте на снимки на животни с абсолютно права гръбна линия.
Относно холката – тя е мястото, на което се съединяват двете плешки заедно с бодлестите израстъци на първите гръбни прешлени. Характерно е за млечните породи тя да е остра. За комбинираните обаче, както е Сименталът, може да бъде леко раздалечена поради обилна замускуленост и все пак със здрави връзки и прилепнали плешки.
Следва продължение…
